Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Защо Гърция, Сърбия и България се страхуват от името Македония
МАКЕДОНИЯ И НЕЙНОТО ИМЕ В МИНАЛОТО И ДНЕС
Добри Добрев


Илинденското въстание изиграва голяма и положителна роля в популяризирането на македонското име и на македонската национална кауза сред европейската дипломация, европейската демократична общественост и европейските правителства. Започнали се дипломатически срещи, размяна на мемоари и мнения и т. н. На сцената пак се явили двете най-заинтересувани в балканските работи държави - Русия и Австро-Унгария. На 17 септември 1903 г. станала среща на императорите Николай II и Франц Йосиф в градеца Мюрщег, където е изработена известната Мюрщегска реформена програма, текстът на която е връчен на султана на 8 октомври 1903 г. Тази програма обаче била съвършено недостатъчна и неефикасна в сравнение с онова, що искала ВМОРО - автономията на Македония. Тази програма запазвала почти непокътната султанската власт над Македония. Отношението на правителствата в Атина, Белград и София към подготвяното въоръжено въстание в Македония се определяше от тяхното отношение към македонския въпрос и Македония. За тях Македония представляваше само обект за завладяване. Следователно всяко движение сред македонския народ, което отиваше в разрез с тази традиционна политика на трите балкански правителства, се посрещаше враждебно. При това положение всяко въстание на македонския народ, което имаше за цел извоюването на автономна Македония, се посрещаше от управляващите клики в София, Белград и Атина отрицателно и враждебно. Що се отнася до българското правителство, то имаше интерес от едно въстание през 1903 г., като се надяваше с него да подкрепи мисията на Григор Начович в Цариград - мисия, единствената цел на която беше да иска от турското правителство нови отстъпки за българските интереси в Македония. Но българското правителство беше решителен враг на едно македонско въстание в името на автономна Македония. Следователно балканските правителства нито в онова време, нито по-късно не са хранели някакви добри намерения към освободителните борби на македонския народ и не са мислили да му се притекат на помощ. Българското правителство, което по-рано обещавало - според думите на Борис Сарафов - да окаже въоръжена помощ, се зае, използувайки въстанието, да упражнява натиск върху турското правителство за изнудване изгоди за себе си и отиде дотам, че предложи сключване на съюз между Турция и България срещу македонските въстаници. Гръцкото и сръбското правителство направиха от Илинденското въстание извода, че са твърде закъснели със своето проникване в Македония, към която имаха все по-нарастващи аспирации. Управниците от Атина и Белград сметнаха, че сега е времето да засилят своята дейност в Македония и да се наложат на македонското население. Възползвали се от отслабването на ВМОРО след Илинденското въстание, сръбските, гръцките и българските завоеватели стъпиха открито по пътя на въоръжената пропаганда в Македония. Изпращаните от атинското правителство въоръжени банди насочиха своята въоръжена сила против македонското население с цел да го “спечелят” за гръцкото върховистко движение, да го погърчеят. За методите, с които гръцките андартски банди се стремят да “спечелят” македонското население, красноречиво свидетелствува кървавата касапница в с. Загоричани, Костурско, устроена от четата на Мелас, при която бяха избити 61 мирни селяни, а селото опожарено. По подобие на гръцките андартски чети сръбските чети също насочват своята дейност към разширяване на сръбското влияние сред македонското население, с цел да го посърбят. За методите, с които сръбските чети провеждаха сърбизаторската политика в Македония, красноречиво говори следното кратко писмо, изпратено до жителите на едно село: “Чуйте, селяни. Изпратили сме ви две писма, с които ви поканихме да ни отворите път за вашето село. Отговор не сме получили... Това е третото писмо. Каним ви тази вечер да пратите верни хора да ни посрещнат, инак на прах и пепел ще направим вас и селото ви.” Българското правителство след Илинденското въстание също засили четническото движение в Македония. Борис Сарафов организира и препрати в Македония няколко крупни чети със задача да превземат някои райони в Серския революционен окръг. Става ясно, че Б. Сарафов не се спира пред нищо, за да засили личното си влияние в Македония. Така Организацията прибави при своите бивши врагове още един - сарафистите, които влизат в ролята на върховистките генерали и си служат с техните средства. Обективно погледнато, те преследват отдавнашната цел на върховистите - превземане или унищожаване на ВМОРО. За методите, с които върховистките чети провеждат своята антимакедонска дейност - “щом влезат в някое македонско село, да се убива всеки по-виден член на Вътрешната организация”, може да се съди по следното писмо на някой си Григор, четник на полк. Янков, до един негов племенник в София: “Тия дни ще прехвърлим Пирина, за да влезем в Банско - просторна равнина, дето ни предстои да приведем в изпълнение на присъдата над някои села, които са помогнали морално и материално за избиването на една наша (върховистка - б. а.) чета. Там ще има огън и палеж, кой каквото може да върши.” Тази върховистка тактика напомня на същата тактика на сръбските и гръцките въоръжени чети, които воюват срещу ВМОРО, опустошавайки селата, които я поддържат. В периода 1904 - 1912 г. националшовинистичните правителства в София, Белград и Атина имаха обща съкровена цел - да завладеят Македония. Това беше основният движещ лост във външната политика на трите балкански страни. Най-голяма активност в това отношение имаше българското правителство, което имаше най-големи аспирации към Македония. През 1908 г. в Турция настъпват събития, които силно се отразяват в Македония. Младотурският комитет “Обединение и напредък” извършва през юли 1908 г. безкръвен преврат и обявява, че възстановява конституцията от 1876 г. Прокламирайки братство и равенство между всички народности в империята, Младотурският преврат се посреща с радост и надежди и от македонския народ. След обявяването на Хуриета (свободата) Вътрешната революционна организация излиза от нелегалност. Яне Сандански излиза с манифест “Към всички народности в империята”, в който с горещи думи призовава християни и мюслюмани с братски усилия да доведат докрай борбата против тиранията в името на свободата за всички народи в Турция. Сред дейците на левицата на ВМОРО си пробивало път гледището, че разрешаването на македонския въпрос трябва да се търси в общата демократизация на Турция, за да се спаси Македония от балканските империалисти. Съвършено ясно било, че заставайки на почвата на легална конституционна борба, македонските революционери начело с техния вожд Яне Сандански, трябвало да намерят съответна форма за организационното и политическото обхващане на широките народни маси. Тази организационна форма бе Народната федеративна партия (НФП), образувана в началото на август 1908 г. в гр. Солун, с печатен орган в.”Народна воля”. Основното ядро на Народната федеративна партия бяха Серската група начело с Яне Сандански, струмичани начело с Христо Чернопеев и редица активни дейци още от времето на Гоцевата ВМОРО от другите околии на Македония. Народната федеративна партия активно участвува в смазването на Абдул-Хамидовата контрареволюция и във възстановяването на конституционния ред в страната. Партията води активна борба срещу върховистките агенти, които, скрити под легалната форма на Съюза на българските конституционни клубове (СБКК), продължаваха да провеждат великобългарската политика на българското правителство в София. Ето защо в историята на македонското освободително движение Съюзът на БКК е заклеймен като антимакедонска организация на върховизма, която е служела изключително на великобългарските националшовинистични интереси на българското правителство и на Фердинандовата клика.

Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
КОИ СЕ ПОГОЛЕМИ КРЕТЕНИ: ПОЛИТИЧАРИТЕ ИЛИ ИСТОРИЧАРИТЕ?
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ ВО 1900: НЕ МОЖЕ ДА СЕ НАДЕВАМЕ НА ТУЃА ПОМОШ, ДА НЕ ЧЕКАМЕ ПОМОШ ОД БУГАРИЈА
Читај
АТАНАС ШОПОВ ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО В МАКЕДОНИЯ
Читај


Дарение
ПРИЗНАТЕЛНОСТ
Редколегията на вестник “Народна воля” изказва най-искрена благодарност на г-н Владимир Ралев, бизнесмен от Швейцария, за отпуснатата парична помощ от 1000 швейцарски франка.
На семейството на г-н Ралев желаем здраве и късмет, а на него лично - и успех в бизнеса!
Също така горещо подкрепяме многобройните донаторски инициативи на нашия македонски патриот по света!
* * *
Също така редколегията сърдечно благодари на г-н Иван Петров и г-жа Стефка Петрова от Белгия, дарили на вестника 100 евро.
На тях и техните роднини желаем здраве и късмет, много успехи в живота!

Македонија пее
 
МАКЕДОНИЈА
Нека знае Европа
Нека чуе сиот свет

Како зрак од сонце
Како мирис од цвеќе
Ти си наш најубав цвет (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
За тебе живееме
Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
Вечно ќе те чуваме

Нека знае Европа
Нека чуе сиот свет

Колку љубов носиш
Колку даваш сила
Од тебе нема помила (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
За тебе живееме (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
Вечно ќе те чуваме (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
За тебе живееме (2)

СЕ СОБРАА КОМИТИТЕ
Се собрале комитите (2)
ќе ми одат суво поле (2)
напред оди војводата (2)
војводата Јордан Пиперка. (2)

Ќе ми фаќат Мемет Изин (2)
ќе ми го чекаат Алил Паша (2)
што ја грабил руса Стојна (2)
руса Стојна од Мало Црско. (2)

Проговара војводата (2)
да слеземе долу Брезово (2)
да го венчаме Алил Паша (2)
за невеста остра сабја. (2)




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting