Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Срещи
ТИ МАКЕДОНЕЦ ЛИ СИ?
Ставро Клисурски


Беше някъде към края на петдесетте години на миналия век. Наложи се да си подновя документа за самоличност. Дадох всички необходими бумаги в милицията и в определения срок отидох да си взема паспорта. Капакът на гишето се вдигна, чиновничката ме изслуша, разтвори някаква папка и мълчаливо се обърна към някого настрани, като му кимна. Вратата се отвори и от стаята излезе някакво човекоподобно: малка глава, ниско чело, очички с празен и тъп поглед, високо някъде към два метра, с гръден кош като локомотив, плещи от изгрев до залез, с ръчища като на стара горила. Пристъпи към мен, притисна ме към стената с огромния си търбух и тихичко ме запита: - Ти македонец ли си? Замълчах. Онемях. За пръв път в живота си се сблъсквах с такава отчаяна бруталност. И как няма да угасна, след като въобще не съм очаквал нещо такова, след като нямах никаква душевна нагласа да срещна бедствие на два крака, след като не съм имал дори наченка на мисълчица в главата си да върша нещо непристойно и незаконно. Съществото чакаше. Изглежда, че то си беше изграчило репликата, и сега в миниатюрното пространство на мозъчната му кухина мъчително се раждаше новият му въпрос или нещо друго, но му трябваше време, за да го оформи. Чиновничката се показа от гишето и му каза нещо. Грамадата се отмести, бутна ме с пръст назад и с голямо усилие изрече: - И внимавай кво пишеш! Поосъзнах се. Поех някакви листа. Бяха попълнени - трябваше само да ги подпиша. Като през мъгла проумях, че навсякъде вместо македонец пишеше българин. Подписах ги. Вложих максимални усилия да запомня кога да дойда за готовото тескере. Промъкнах се с труд покрай канарата от мускули и се довлякох до улицата. Като след голяма катастрофа започнах да усещам светлината, с учудване забелязах хора, които се движеха свободно, усетих вятър. Пак живеех! Лека-полека започнах да се срамувам от своя уплах, от своя страх, но си спомних думите на хора, минали през мелницата на милицията и на Държавна сигурност, и мъчително стигнах до извода, че понякога отстъплението е по-добро от безумната атака и от обречената на гибел защита... Човешко е - всеки търси начин да се оправдава поне в собствените си очи. В края на краищата не бях убил човек, нито пък бях станал предател. Пак си бях аз. Само се бях подчинил на грубата сила. Та нали човек се страхува от наводнение, земетресение, пожар! Трябва ли да се срамува от това? Спомних си за този случай тези дни. Пак викат македонците в милицията, извинете, в полицията. Пак усещам в себе си това отвратително притеснение от неизвестното и бруталното, от това, което убива у човека най-човешкото - достойнството. Лесно е да демонстрираш сила, когато си във властта, когато ти си властта. И се питам: какво ли се е променило в моята страна за половин век? Докога с азиатска жестокост ще се върви по пътя към Европа? И докато чакам призовка да се явя в полицията, си задавам въпроси. Дали там няма да ме посрещне същество като описаното по-горе? И пак ли ще бъде с такава голяма липса на сиво вещество в пещерата си? Не се ли срамуват някои индивиди да получават пари за тормоз, пари, плащани като данъци и от нас, тормозените? И идва ред и на най-главния въпрос: как човек да не си остане македонец?

Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ВО БУГАРИЈА ЌЕ МОЖАТ ДА ФОРМИРААТ СВОЕ ЗДРУЖЕНИЕ
Читај
ПРАТЕНИКОТ СТЕРЈОВСКИ ПОБАРА ОД ВЛАДАТА ПОГОЛЕМА ГРИЖА ЗА ОПШТИНА ПУСТЕЦ
Читај


Дарение
ПРИЗНАТЕЛНОСТ
Редколегията на вестник “Народна воля” изказва най-искрена благодарност на г-н Владимир Ралев, бизнесмен от Швейцария, за отпуснатата парична помощ от 1000 швейцарски франка.
На семейството на г-н Ралев желаем здраве и късмет, а на него лично - и успех в бизнеса!
Също така горещо подкрепяме многобройните донаторски инициативи на нашия македонски патриот по света!
* * *
Също така редколегията сърдечно благодари на г-н Иван Петров и г-жа Стефка Петрова от Белгия, дарили на вестника 100 евро.
На тях и техните роднини желаем здраве и късмет, много успехи в живота!

Македонија пее
 
МАКЕДОНИЈА
Нека знае Европа
Нека чуе сиот свет

Како зрак од сонце
Како мирис од цвеќе
Ти си наш најубав цвет (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
За тебе живееме
Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
Вечно ќе те чуваме

Нека знае Европа
Нека чуе сиот свет

Колку љубов носиш
Колку даваш сила
Од тебе нема помила (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
За тебе живееме (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
Вечно ќе те чуваме (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
За тебе живееме (2)

СЕ СОБРАА КОМИТИТЕ
Се собрале комитите (2)
ќе ми одат суво поле (2)
напред оди војводата (2)
војводата Јордан Пиперка. (2)

Ќе ми фаќат Мемет Изин (2)
ќе ми го чекаат Алил Паша (2)
што ја грабил руса Стојна (2)
руса Стојна од Мало Црско. (2)

Проговара војводата (2)
да слеземе долу Брезово (2)
да го венчаме Алил Паша (2)
за невеста остра сабја. (2)




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting