Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В.Г.Белински
ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма
Доц. д-р Георги Радулов


Крал Стефан Урош II Милутин имал за своя столица и гр. Скопие. Според някои автори сръбските крале не са имали постоянна столица, а пребивавали в различни градове, където имали свои дворци. Милутин бил привързан към Православната църква още от младини, макар че майка му била католичка. Обичал да строи църкви и манастири и да ги обсипва с дарове не само в своята държава, но и извън нея (Света Гора, Цариград, Иерусалим). Заради тези му дела Сръбската църква скоро след смъртта му започнала да го почита като светец под името “Свети Крал”. (Милутин умира през 1321 г. в Неродимле. Погребан бил в Банския манастир. Около 1389 г. поради настъплението на турците костите му били пренесени в близкото рударско селище Трепча. Оттам към 1460 г. останките му са пренесени в София и лежат в катедралната църква “Света Неделя”, наричана доскоро от народа “Свети Крал”. Това, че сръбският крал завоевател е тачен като светец от сърби, българи и македонци, е сериозна основа за размисъл. Св. великомъченик Георги (Нови) Софийски, роден в Кратово, живял в София, защитавайки християнството пред мюсюлманите, именно него дава за добър пример.
За сръбските успехи допринася борбата за власт между император Андроник II и внукът му Андроник III. За да запази властта си, Андроник II молил сръбския крал Стефан Урош III Дечански за помощ.

Четири десетилетия след като крал Милутин се настанил трайно в Северна Македония, неговият син, крал Стефан Урош III Дечански, отново нападнал Византия и превзел градовете Щип и Черешче, на река Брегалница, Велес и Просек, на р. Вардар. След превземането на Просек сръбската войска навлязла в Демир Хисар и Дебарца и се доближила до Охрид, който бил важна опора на византийската власт в западните провинции. Това изплашило византийците и българите и те сключили съюз. Лично император Андроник III Палеолог (1328-1341) тръгнал през 1330 г. срещу сърбите. Той превзел град Сидерокастрон (Железнец, Демир Хисар) и Дебарца. Българските войски настъпили в сръбски владения с намерение да влезнат в Македония и да се съединят с войските на Андроник ²²². Те били посрещнати от сръбските войски, водени от Стефан Дечански и сина му Стефан Душан. На 28 юли 1330 г. сърбите нанасят на българите съкрушително поражение при Велбъжд (Кюстендил), където загинал, бягайки, и българският цар Михаил Шишман. Андроник ²²² също се изтеглил от Македония. След тази победа Сърбия става мощната държава на Балканите.
Четири години по-късно под ръководството на крал Стефан Душан сърбите продължили завземането на македонските градове. На сръбска страна воювал и ромейският пълководец Сергиян. Ромеите са изплашени от сръбските завоевания. Йован Кантакузин казва в Димотика пред пратеници от Цариград (1344 г.): “Виждате ли колко неволи донесе войната на ромеите. Трибалите (така са наречени сърбите, б. м.) вече подчиниха всички западни градове. Страхувам се, че ако това продължи, ще завладеят цяла Македония.” През 1345 г. сърбите превзели Серес и по този начин почти цяла Македония влязла в границите на сръбската държава. Душан се провъзгласил за цар на “сърбскûiе и грüчкиiе и поморскûiе землiе”. Той си присвоява титлата “македонски цар”. Сръбската архиепископия била провъзгласена за патриаршия. Това станало на голям събор на връх ден Цветница 1346 г. Охридският архиепископ Николай и търновският патриарх Симеон провъзгласили сръбския архиепископ Иоаникий за патриарх на всички сърби. Новият патриарх, в присъствието на търновския патриарх и охридския архиепископ, коронясал Душан за цар (базилевс). Коронясването станало в Скопие на 16.IV. (Великден) 1346 г. На държавния събор, свикан също в Скопие на 21.05.1349 г., бил приет бележитият за своето време законник на Стефан Душан.
Стефан Душан се стремял да заздрави своята власт в Македония. За целта той избрал за свои царски резиденции тук градовете Скопие, Прилеп и Серес. Тези градове били съответно благоустроени. Византия не признавала сръбските придобивки в Македония. Душан и сръбската патриаршия били анатемосани от цариградския патриарх Калист в 1350 г.
Сърбите завзели също Тесалия и Епир през 1346. Но през 1350 г. Бер (Верия), Воден и някои други градове в Мегленско и Островско били завладени от претендента за византийския престол Йован Кантакузин. Така Тесалия, Епир и части от Македония били откъснати от сръбското кралство.
Охридската архиепископия запазила своите права в сръбската държава, но й били отнети някои епархии. Още Милутин присъединил Скопската и Дебърската епархии към сръбския (ипекски) архиепископ. По-късно, когато сръбските крале завладели почти цяла Македония, Скопската епархия не била върната към Охридската архиепископия.
Сръбските велможи и висшият клир се събирали на събори, за да решават проблеми от вътрешната и външната политика. Някои от тези събори по времето на Душан се състояли в Македония. През 40-те години на XIV в. нараснало сръбското влияние и в манастирите на Света гора. По-голямата част от Халкидическия полуостров, в това число полуостровите Атон и Касандра, стават сръбско владение.
По време на сръбското владичество в административно отношение македонските земи били разделени на жупи. В административните центрове на жупите се заселили сръбски аристократи. Израснали нови центрове, като Прилеп, Банско (Пиринска Македония) и др.
За да обосноват сръбските претенции спрямо Македония, сръбските историци от близкото минало често пишат, че сръбските войски били посрещани от македонското население като освободители. Според македонски историци опозиция срещу сръбската власт имало в много македонски градове, в това число и в Скопие. Особено недоволно от сръбската власт е градското население в Македония, значителни части от което са романофонни и елинофонни. Това проличава при похода на Кантакузин в Македония през 1350 г., когато градовете Бер и Воден с лекота отпадат от сръбското кралство, а жителите на Скопие се обръщат към Кантакузин с молба за помощ, като му обещават, че те сами ще му отворят градските врати. Вероятно е части от славянофонното население да е посрещало с радост сръбските войски, но населението като цяло се е съпротивлявало. Никифор Григора пише: “Македонските отряди отбранявали градовете на Македония.”
През описвания период, когато по-голямата част от Македония е под властта на сръбските крале и феодали, Солун и част от Халкидическия полуостров, както и македонски територии на запад от Места, остават под византийска власт. Тук също стават важни събития. Народът въстава против аристократите и богатите търговци и лихвари.
Революцията в Солун не е случайно явление. Солун е вторият по големина и значение град на Византия. Той е голям индустриален и търговски център. Това определя големия брой наемни работници, моряци, занаятчии. От оживената търговия се трупали големи богатства. Така покрай родовата аристокрация в Солун се създала и значителна прослойка на забогатели търговци, банкери и лихвари. Аристократите, търговците и лихварите се отнасяли към народа с голямо пренебрежение и безжалостно го ограбвали. Лихвите често надминавали 12% и длъжниците били жестоко преследвани. Всичко това предизвикало социално напрежение. Духът на бунта витаел над Солун.
Първият бунт се разразил в 1322 г., когато управителят на града, деспот Константин Палеолог, получил от Константинопол заповед да арестува 25 души водители на Народната партия и да ги изпрати в столицата. Научил новината, народът се развълнувал. Забили църковните камбани и въстаналите се нахвърлили върху двореца на губернатора. Последният успял да се скрие в крепостта, но въстаналият народ изклал всички богати, които му паднали под ръка. Разграбил и разрушил къщите им и накрая нападнал Акропола. Губернаторът на кон избягал и се скрил в манастир, но въстаналият народ го открил и го предал на император Андроник.
През 1341 г. умира император Андроник III Палеолог. Синът му Йоан V е малолетен (на 9 години). Липсата на здрава императорска ръка засилва апетитите на мощните феодали към властта. Започва борба между феодалите Йоан Кантакузин и Алексей Апокавк. Последният обявява Кантакузин за враг на отечеството. Разрушават дома му в Константинопол. Апокавк получава титлата велик дук и става всесилен господар. Тогава Кантакузин се провъзгласява за император в Димотика. В началото на 1342 г. тръгва с войските си към Солун. Солунските първенци, водени от Синадин, искали да се сближат с него. Народът не бил съгласен и вдигнал въстание в началото на лятото на 1342 г. То е известно като въстание на зилотите. Въстаниците превзели властта в града. Начело на Солун застанали два архонта - единият представител на централното правителство, а вторият - вожд на зилотите. За периода 1342 - 1345 г. представител на централното правителство е Алексей Апокавк, а вожд на зилотите е Манил (Мануил) Палеолог. От града са изгонени около 1000 аристократи. Градът бил свободен.
През 1343 г. Кантакузин, заедно със своите съюзници турците, обсадил града. Тогава зилотите от страх да не се вдигнат неговите привърженици в Солун, постъпили жестоко с тях. Тези жестокости създали много неприятели на Народната партия и на нейния водач Манил VIII Палеолог в самия град. През 1345 г. Манил Палеолог е убит. Водачи на народа стават Андрей Палеолог и Георги Кокалас. Тази година също е запомнена от солунци със страшни жестокости.
Зилотите обявили равенство на всички граждани пред закона. Провели редица социални реформи. Те конфискували имотите на богатите манастири. Народната партия и зилотите са представяни от византийските историци Йоан Кантакузин, Никифор Григора и др. в най-черни краски. Когато монасите завеждат дело, за да си върнат иззетите имоти, научаваме, че зилотите заявили: “Какво чудно има в това, ако ние вземем една част от големите богатства, които принадлежат на манастирите, и ги употребим, за да нахраним бедните, за да помогнем на свещениците и да украсим църквите? ... Ако освен това с тия пари ние въоръжаваме войниците, които ще мрат за светите църкви, за законите, за защита на укрепленията ...”. Зилотите управлявали до 1349 г.
Във въстанието на зилотите личат демократичните традиции на древна Македония. Както в античността македонските войници в решителни моменти сами избирали царя на своето отечество, така сега зилотите сами провъзгласили за архонт на града своя вожд и избраник, Мануил Палеолог. Последният е с ясно изразено народностно съзнание. Той подчертава: “Ние сме ромеи..., но нашата страна е родината на Филип и Александър”. Във въстанието на зилотите се вижда стремеж за независимост от Византия. Това въстание има и белези, характерни за буржоазните революции.

Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
СМЕЕ ЛИ ТРЕТИ МАРТ (САН СТЕФАНО) ДА БИДЕ БУГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ДЕН?
Читај
В ЧЕСТ НА МАКЕДОНСКОТО (КРЕСНЕНСКО) ВЪСТАНИЕ
Читај


Дарение
ПРИЗНАТЕЛНОСТ
Редколегията на вестник “Народна воля” изказва най-искрена благодарност на г-н Владимир Ралев, бизнесмен от Швейцария, за отпуснатата парична помощ от 1000 швейцарски франка.
На семейството на г-н Ралев желаем здраве и късмет, а на него лично - и успех в бизнеса!
Също така горещо подкрепяме многобройните донаторски инициативи на нашия македонски патриот по света!
* * *
Също така редколегията сърдечно благодари на г-н Иван Петров и г-жа Стефка Петрова от Белгия, дарили на вестника 100 евро.
На тях и техните роднини желаем здраве и късмет, много успехи в живота!

Македонија пее
 
МАКЕДОНИЈА
Нека знае Европа
Нека чуе сиот свет

Како зрак од сонце
Како мирис од цвеќе
Ти си наш најубав цвет (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
За тебе живееме
Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
Вечно ќе те чуваме

Нека знае Европа
Нека чуе сиот свет

Колку љубов носиш
Колку даваш сила
Од тебе нема помила (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
За тебе живееме (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
Вечно ќе те чуваме (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
За тебе живееме (2)

СЕ СОБРАА КОМИТИТЕ
Се собрале комитите (2)
ќе ми одат суво поле (2)
напред оди војводата (2)
војводата Јордан Пиперка. (2)

Ќе ми фаќат Мемет Изин (2)
ќе ми го чекаат Алил Паша (2)
што ја грабил руса Стојна (2)
руса Стојна од Мало Црско. (2)

Проговара војводата (2)
да слеземе долу Брезово (2)
да го венчаме Алил Паша (2)
за невеста остра сабја. (2)




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting