Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Този път трябва да се впрегнем, робски да се впрегнем...
УЧРЕДИТЕЛЕН ДОКЛАД
НИКОЛА ВАПЦАРОВ


Не се правят реферати в такъв момент сухо и догматично, с теоретично отношение към проблем, който ни е в кръвта. Не за това, че не трябва да се разчистят всички обективни и субективни причини, но ми се струва, на нас, като на македонци, които пишат, ни е необходима една първична емоционална сила, която ще ни раздвижи кръвта, ще раздвижи емоционално много притъпени чувства, много спомени и ще ни постави на местото, за което сме предназначени. Защото, ако последните години македонската революционна борба тъпче на едно място, мисля, че причината не е в недостиг на теоретичност, че не е в недо-стиг на теоретично отношение към въпроса, а по-скоро в недостиг на жива движеща сила. Макар и не цялостно, макар и не всестранно, македонският въпрос в теоретично отношение е много напред, но когато трябваше да се извлече реална практич-на полза, когато трябваше да се пристъпи към по-широка масова работа, народната македонска душа здраво затваряше своята врата, защото ние бяхме далеко, много далеко от нея.
Ние не намерихме една що-годе подходяща форма, за да събудим вярата в хлебарския работник, в обущаря, в гладния зе-меделец, в дребния чиновник, ние теоретизирахме, класово раздвижихме един съвсем конкретен въпрос, един прост въпрос, който е спомен, един въпрос, чието име е Родина. А той с родилни мъки живееше в тия хора, той ги караше да сънуват една малка къща с цъфнали дървета в Тетово или насмолена рибарска лодка в Костур, или една стара легенда, която разказват пок-ритите с мъх зидове на Прилеп и колко още спомени, що са в съзнанието на всеки македонец. Не че фурнаджийският работ-ник, не че гладният земеделец, не че дребният чиновник не мислят, че парите за хляб, при сегашната икономическа система, няма да стигат и в независима Македония, но нашата грешка е в това, че не намерихме жива връзка между икономиката и жи-вота, между нас и ония, които не ги разбират нещата в оная широчина, в която ние ги разбираме.

И се случи така, че събитията ни притиснаха, удариха ни ритник и след този ритник се мъчиме да запазим равновесие. По-лучи се така, че в Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии охладняват и якне едно поколение, вдъхновено от лозунга “Свободна и независима Македония”. Това е най-важният етап от македонския въпрос, който ние не забелязахме нав-реме и за чието проспаване нося лична и организационна отговорност. Да се търси организационна отговорност винаги е би-ло лесно. След всяка грешка ние сме свикнали да правим стереотипни самокритики, да приказваме, да пишем и все пак да тъ-пчем на место, но ако тъгуваме за своята Татковина, ако в нас има капка македонска кръв, ако в нас е останала капка благоро-ден патриотизъм, този път трябва да се впрегнеме, робски да се впрегнеме, за да понесем дял от отговорността на едно дело и жестокото величие на една епоха.
Наистина страшни опустошения в народната душа направи бившата ВМРО. Тя ни остави едно наследство на огорченост. Ед-но неверие. Не бива да си правим илюзии, че народът в Петричко и бежанците в България могат добре да различат нашия кри-стален идеализъм от бандитските действия на михайловизма. Ние все още имаме създадено едно хубаво популярно учение, което напълно да замени болката в душата с вяра. И нашите другари, когато престояват в тая област с политически задачи, тря-бва хубаво да внимават, защото досега е ясно, че още не е преодоляна организационната апатия. Нашите другари, които отиват с политическа цел в областта, трябва внимателно да оперират и затова, защото на една силна организация като политическа необходимост може отново да й бъде противопоставен михайловизмът.
Но докато ние тук търсим отговорностите, които ни касаят, камшикът на обективността трябва да заигра по нашите гърбове. Какво направихме ние, другари, за да подпомогнем политическия процес? Направихме ли нещо систематично, организирано? Помъчихме ли се поне със своите скромни сили да създадем впечатление, че съществува група от хора, които пишат, които не са забравили обществения си дълг към своята Родина?
Извинявайте, другари, но аз мисля, че отговорът трябва да бъде - не. В това направление не е направено нищо повече от това, което направи михайловизмът. Наистина има опити, но те не надхвърлят благородните индивидуални амбиции, макар по времето на “Македонска земя” да имаше обективни възможности за по-широка литературна работа.

(“Македонска земя” е списание, издавано от Митко Зафировски. То е на здрави македонски позиции, но, преследвано от властите и без икономическа поддръжка, спира да излиза, б. р.)
Не ме разбирайте погрешно, не отричам личната саможертва, но тя беше недостатъчна. Ясно е, че е имало причини, които са им пречили. Истина е, че работим в нечовешки тежки условия, но кажете, могат ли тези оправдания да успокоят нашата съ-вест? Мислите ли, че могат? Имаше нещо страшно трагично в нашето състояние. Ние като писатели се оставихме да ни влачат политическите задължения. Разбирате ме, нали? Ние трябваше да бъдем авангард, а останахме назад. Много от нас бяха в крак с политическите лозунги на момента, но колко от нас със сърце го почувствуваха македонския въпрос? Колцина му дадо-ха жива форма? На какво се дължи това? Дали само на това, че сме малки таланти? Нещастието не е само в това. Нещастието беше в това, че ние не казахме репликите, хлебарският работник, гладният земеделец, дребният чиновник не го почувствува-ха нашето съществувание и поради това не я почувствуваха и борбата.
Нашите задачи? Та ние имаме толкова неща да кажем. Един старец умира и пред собствената си смърт го мами зеленото спокойствие на гробището в родното село, кръстът на неговата мъка, топлината на родната земя. Един млад оре тук земята и си мисли, че тя там някак по-иначе мирише, че вятърът е по-инакъв, че звездите са ниско, много ниско, та ако утре се качиш на Али ботуш, ще хванеш слънцето. Че старата мисли за чист понеделник за едрите кавалски маслини, че младата пее за раз-ноцветната чаршия на Струга. Какво мислите? Романтика и консерватизъм? Но слушайте, приятели, това живее в душата на на-рода.
Ако вие му разказвате как просветената младеж вярва и насажда македонско съзнание в по-просветен, ако добавите безк-райните аргументи на по-просветения, който му говори, че е срамно да не се чувствува македонец, и дори след това го отвеж-да в своя кръжок, където другите също така теоретизират, бъдете сигурни, че нищо няма да излезе.

Нашата задача значи е сложна, защото трябва да хванем живота не клекнали, ами движейки се със скоростта на самолет. И още по-сложно, защото наистина се пише искрено, когато пред теб имаш едно врящо движение, което ти дава криле. А от друга страна, рекохме, че трябва изкуството да стигне до низините и да разпали националната жажда. Какво се получава всъщ-ност? Един кръг, в който изходната точка не се знае. И трябва да се мине по тангентата, която допира в една точка, която се на-рича хармония между политическата концепция и изкуството. Политическата концепция често изпраща изкуството да трасира пътя към обратно, но неизменната цел на двата фактора ще бъде народното съзнание. Пред нас се открива широко поле за ра-бота. Македонският фолклор е толкова богат, ние трябва да го изучаваме в неговите най-дребни подробности. Трябва да вли-заме под кожата на ония, които го носят още жив в себе си. А това са стари хора, които носят неизмерни богатства. Това са сборници с фолклорен материал. При изучаването на вторите особено да бъдем внимателни, защото не са редки примерите на фалшифициране или на авторски амбиции, които сервират неочаквани безвкусици. За нас, особено за писателите, е абсо-лютно необходимо да познаваме характерите, обичаите, носиите, езика, дори типичното преобладаване на някои изрази, ду-ми и картини.

Ние трябва да познаваме македонската история и най-много историята на националнореволюционното движение - Илин-ден, Гоце, Даме.
Мотивите, тяхната смърт и подвизите на много непознати. Трябва да се създаде така наречената революционна романтика, която е съставна част на реализма в изкуството.
Не мислете, че всичко това ще стане отведнъж. Но не забравяйте, че ако с нещо покажете своето съществуване, своите усилия, отдолу ще израснат други, които далеко ще ни надминат. Истина е, че работите никога не тръгват като навит часовник. Ще се срещнат трудности, но те няма да бъдат толкова обществени, колкото вътрешни в самите нас.
Тия трудности, според нашите сили, ще ги преодолеем, но трябват много усилия и саможертва.
Трябва мъжки да се захванем.
Какво всъщност се иска от нас?
Много, особено много. Най-много от нас, които сме събрани тук. Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза. За мнозина ще бъде трудно всичко да тръгне както в “доброто старо време”.
По моему това е главната причина, другото е резултат.
Разбира се, че при един по-сериозен анализ би трябвало да се разгледа битът. Не по-малко съществен от него е културни-ят фактор, който ще включва историята, и главно историята и легендата за революционното движение, песни, език и др.
След подчертания шовинизъм на поробителите, който отвръща, отчуждава, поставя изолационна преграда между властта и поробените, и създава противодействуваща сила. (Из доклада на Никола Вапцаров прочетен при учредяването на Македонския литературен кръжок и превърнал се в идейна основа за работата на кръжока.)

Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


Дарение
ПРИЗНАТЕЛНОСТ
Редколегията на вестник “Народна воля” изказва най-искрена благодарност на г-н Владимир Ралев, бизнесмен от Швейцария, за отпуснатата парична помощ от 1000 швейцарски франка.
На семейството на г-н Ралев желаем здраве и късмет, а на него лично - и успех в бизнеса!
Също така горещо подкрепяме многобройните донаторски инициативи на нашия македонски патриот по света!
* * *
Също така редколегията сърдечно благодари на г-н Иван Петров и г-жа Стефка Петрова от Белгия, дарили на вестника 100 евро.
На тях и техните роднини желаем здраве и късмет, много успехи в живота!

Македонија пее
 
МАКЕДОНИЈА
Нека знае Европа
Нека чуе сиот свет

Како зрак од сонце
Како мирис од цвеќе
Ти си наш најубав цвет (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
За тебе живееме
Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
Вечно ќе те чуваме

Нека знае Европа
Нека чуе сиот свет

Колку љубов носиш
Колку даваш сила
Од тебе нема помила (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
За тебе живееме (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
Вечно ќе те чуваме (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
За тебе живееме (2)

СЕ СОБРАА КОМИТИТЕ
Се собрале комитите (2)
ќе ми одат суво поле (2)
напред оди војводата (2)
војводата Јордан Пиперка. (2)

Ќе ми фаќат Мемет Изин (2)
ќе ми го чекаат Алил Паша (2)
што ја грабил руса Стојна (2)
руса Стојна од Мало Црско. (2)

Проговара војводата (2)
да слеземе долу Брезово (2)
да го венчаме Алил Паша (2)
за невеста остра сабја. (2)




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting