Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Мигове на надежда
100 ГОДИНИ ОТ ХУРИЕТА
Георги Радуле
(Продължава от миналия брой)



на борба с турския народ и неговата стремяща се към свобода интелигенция.”
Манифестът правилно оценявал новото положение и настроението на македонския народ. Но поне формално той излизал от името на Яне Сандански и можело да се приеме в най-добрия случай, че отразява мнението на Серската група. Необходимо било да се даде израз на отношението към новото положение на по-широк кръг дейци на ВМРО. Отговаряйки на тази необходимост, ръководителите на Серски, Солунски и Струмишки революционен окръг се събрали и обсъдили новата политическа обстановка в страната. Те дошли до извода, че при новото положение борбата на македонския народ може и трябва да се води легално. В този смисъл било взето единодушно решение, което намерило израз в декларацията от 21 август 1908 г. В нея от името на Македоно-одринската революционна организация се заявява, че досега тя е била принудена с оръжие в ръка да преследва своите задачи и идеали; в настоящия момент се явяват условия за легални форми на борба; това не означава, че оръжието е сложено, Организацията е готова всеки миг да го вземе в ръце и да продължи нелегалната борба; но при новите условия Организацията от конспиративна трябва да се реорганизира в легална политическа партия; за целта трябва да бъдат гарантирани условия за свободно проявление на политическите борби. Изброяват се мерките, които трябва да бъдат предприети от новите ръководители на страната, за да се осигурят тези условия.
Ръководителите на трите окръга разработили и проектопрограма, която била разпратена и разгледана по села и градове на цяла Македония. Програмата трябвало да бъде приета на организационен конгрес. Конгресът се състоял и на него била образувана Народната федеративна партия (началото на септември 1908 г.) с печатен орган в. “Народна воля”. Основното ядро на тази партия съставлявала Серската група начело с Яне Сандански. Голяма роля за изграждането на партията изиграли Димо х. Димов, Д. Влахов и др.
Младотурската революция никак не зарадвала тези, които се надявали да получат територии от разпадаща се Турция. Те не споделяли радостта на македонския народ от “хуриета”. Използвайки сложната обстановка в Турция, Австро-Унгария анексирала Босна и Херцеговина (22.09.1908 г.), която от 1876 г. е под нейно временно управление. Същия ден (22.09.1908 г.) княз Фердинанд обявил независимостта на България (до тогава тя е васална на Турция) и се провъзгласил за “цар на българите”. С тази титла той искал да напомни, че е цар и на българоманите македонци, т.е. на граждани на Отоманската империя. България анулирала румелийския дълг към Турция и обявила за своя собственост ж.п. линията от Бельово до българо-турската граница, собственост на Турция. (Поводът е стачка на турския персонал, но след стачката линията останала българска собственост). Гърция обявила присъединяването (еносис) на Крит. От 1898 г. до този момент островът се ползвал от “административна автономия”.
Така Австро-Унгария, България и Гърция нанесли първия удар на новата власт. Верни на своите вдъхновители в Атина, София и Белград, срещу помирението на народите в империята заработили и активистите на чуждите пропаганди. Българските агенти в ръководството на ВМРО искали да задържат послушните им чети в планините. Но четите се легализирали, без да се интересуват от нарежданията на своите ръководители. Войводата Добри Даскалов се отмята от матовци. Подкрепя Хуриета. Убит е от хората на Тодор Александров. Няколко атентата устройват срещу Сандански.
Много върховисти пристигнали в Македония. Христо Матов искал да запази нелегалната ВМОРО и за целта пристигнал в Солун. Тук пристигнал по същото време и друг верен на българския цар човек - Тома Карайовов. Неговата задача била да създаде и ръководи легална пробългарска организация. Създаден бил Съюз на българските конституционни клубове (БКК). Това била организация най-вече на екзархийски учители и попове и българоманска интелигенция. Ръководството на тази организация се състои от платени агенти на българския царски двор. Дино Кьосев пише: “Председателят на Съюза на БКК Тома Карайовов и други членове на ръководството били платени агенти на двореца и правителството в София. В историческия архив на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България се пазят оригинални документи, от които се вижда, че със секретно министерско постановление N: 19 от 27.02.1909 г. и царски указ N: 1 от 07.03.1909 г. тогавашното българско правителство отпуснало и предало срещу разписки на Тома Карайовов сумата 240 000 лева в ефективно злато”. В програмата на СБКК фигурирали искания, защитаващи българските интереси. Едно от исканията било “групиране на отделните етнически елементи в административни единици с местно управление”. СБКК провежда политика за проваляне на Хуриета. Тайно внушава на населението да не плаща данъци.
Сръбските ръководители, сърбите в Турция и верните им агенти в Македония - сърбоманите, също създали “Сръбска политическа организация”, като асоциация на “отоманските сърби”. Тази организация послушно следвала директивите на Белград. Председател на организацията е Богдан Раденкович, бивш член на Главния комитет на сръбската четническа организация в Скопие.
Гръцкото правителство и неговите емисари в Македония - ръководителите на гръкоманите, не остават по-назад. Те създават гръцки конституционни клубове и разни други организации и дружества, които да работят за реализиране великогръцките аспирации към Македония.
Страхът, че младотурският режим ще стане пречка за реализиране на техните цели, обединявал чуждите пропаганди. Забелязва се сътрудничество между българоманите и гъркоманите и формирането на общ екзархийско-патриаршистки блок.
При новите условия македонските патриоти заработват за благото на своя народ. В момента не пушките, а писалките са ефективно оръжие. Искат връщането на митрополит Теодоси Гологанов в Скопие, където заедно с Кръсте Мисирков и Петър Попарсов да отворят първото висше педагогическо училище в Македония. В Петербург отива старият деец М.А.Мушевич с меморандум до руското правителство и Светия синод на Руската църква за отваряне на специално училище на македонски език с пансион в Житошкия манастир - като разсадник на кадри за бъдещата просвета в Македония [Центральный государственный истор. архив, Ленинград]. Македонецът се е напатил от помощта на своите съседи. Сега търси помощ само от Русия.
Първото конституционно правителство в Турция било образувано на 5 август 1908 г. под председателството на Кямил паша и с министър на външните работи известният ни Хилми паша.
Проведени били избори за парламент (от края на август до средата на септември). Избрани били 278 депутати, от които 44 християни и 4 евреи. От Македония са избрани 8 християни. Един от тях е кукушанинът Димитър Влахов, по-късно народен представител в Първия македонски парламент.
Султанът назначил 57 сенатори, от които 13 християни и 2 евреи.
Чиновническият апарат останал непокътнат, свитата на султана също. Фанатизираните ходжи, молли, дервиши, софти, запазили своето влияние в държавата. С помощта на свои предани хора във властта, верни войски и фанатизирани ходжи, софти и дервиши, Абдул Хамид II извършил контрапреврат през нощта на 12 срещу 13 април 1909 г. Правителството подало оставка. Председателят на парламента Ахмед Риза също подал оставка. Младотурците се чувствуват несигурно в Цариград и се разпръсват. Мнозина от тях се насочват към Македония и най-вече към Солун. Македония - центърът на младотурското движение - става център и на движението против контрапреврата на Абдул Хамид II.
От Македония за Истанбул потегля трети армейски корпус начело със своя командир Махмуд Шефкет паша, арабин, временен инспектор на македонските вилаети. Потеглят за Цариград и нашите революционери. От много македонски градове и села тръгват доброволци. Водени от своите войводи Сандански, Паница и Чернопеев, те тръгват в защита на свободата. Отрядът на македонските доброволци наброява около 1000 човека. Той превзема Топ-Хане. Ето как очевидец описва тази битка: “Македонските чети се втурнаха в двора на Топ-Хане и прибягвайки от едно место на друго, откриха чест огън по казармите. Отвътре също отговаряха. Хора падаха като мухи и от двете страни. Най-после на казармите на Топ-Хане се развя бял байрак. Предадоха се... След час-два изведоха повече от 50 коли с трупове...”.
Контрапревратът е смазан. Махмуд Шефкет паша става министър-председател на Турция. На 27 април 1909 г. на съвместно заседание на парламента и сената е избран новият султан, братът на детронирания Абдул Хамид, Рашид. Той управлява под името Мехмед V. Абдул Хамид е изпратен на заточение в Солун.
Сред младотурците има хора с различни виждания. Близко до вижданията на македонските революционери са хората около принц Сабах Един. Той е за децентрализация на страната. На 06.10.1908 г. пред подбрана публика в Солун той заявява: “Държавата ще си остане турска, но различните области ще имат свое управление и закони. Не може Македония - люлката на свободата, да се управлява със същите закони като Кюрдистан.” Но властта е в комитета “Обединение и прогрес”. Ахмед Риза е председател на парламента. За съжаление тази организация обединява в редовете си шовинистичната част на младотурците - офицерството и националната буржоазия. В многонационалната си империя те се проявяват като османски националисти. Не спазват докрай нито един от прокламираните принципи в своята програма. Вземайки в свои ръце властта, вместо да направят от Турция държава, равноправна за всички етнически и религиозни групи, те насочили усилията си към превръщането й в централизирана националистическа империя, в която да господствува турският елемент. Далновидният Сандански рано вижда слабостите им и предупреждава своите приятели: “Пазете барута на сухо.”
Младотурското правителство се опитало със сила да потъпче правата на албанците, които те имали даже по времето на Абдул Хамид. В началото на 1910 г. те се дигнали на въстание, водено от Иса Болетинац. Джавид паша ги разбива. Турците започват изземване на оръжието им. Възникнал конфликт и с арабите. Правителството се опитало да провежда политика на турцизиране. Налагало им да говорят турски, а арабите са особено чувствителни, когато посягали на техния език, считайки го за свещен (език на който Аллах, чрез ангел Гавраил, е предал на пророка Мохамед посланието си до човечеството).
Влошило се положението и в Македония. Правителството настанява тук мюсюлмански бежанци от Босна и Херцеговина. То ясно виждало стремежа на македонците към самостоятелност и искало да увеличи процента на мюсюлманите, да измени състава на населението в полза на мохамеданите - опора на турското владичество. Бежанците се заселвали на най-плодородната земя, отнемана от селяните. Под претекст, че има български чети в Македония, започват изземване оръжието и на македонците.
За провал на идеите на Хуриета допринесли и действията на антитурските елементи. Въоръжените пропаганди в Македония саботират конституционния режим. Те подклаждат недоволство и несигурност сред масите и с това искат да създадат условия за намеса на балканските държави. Докато македонското патриотично крило във Вътрешната организация работи за консолидирането на конституционния режим и се бори против младотурския национализъм и шовинизъм, върховисткото крило започнало терористични акции, за да създаде недоверие между турци и македонци. “Христо Настев свидетелствува, че още през ранното лято на 1909 г. Христо Матов и Тодор Александров на тайна конференция в Щип дали указания да се ограничи и постепенно прекрати легалната дейност на Съюза на БКК и се премине към терористична дейност... - Това е мнението - каза Христо Матов - изобщо и на всички наши по-видни общественици и близки политически приятели в София...”. Матов предлага “шумни атентати по всички направления”. Българските управляващи се опасяват, че македонци и турци могат да се разберат и надеждите за “велика” България да рухнат. Чрез своите оръдия в Македония те искат да вбият клин помежду им. Не е случайно, че атентатите стават по времето, когато солунският депутат поставя в турската камара въпроса за Балканска федерация.
Започнали да се редят така наречените “магарешки атентати” в Македония. В чували с брашно, жито или други продукти се слагали адски машини. Чувалите се натоварвали на магарета, които били връзвани на пазарните площади. Механизмите на адските машини се нагласявали да избухнат по време, когато на пазара имало най-много народ. Тези атентати причинили големи жертви на невинни хора, защото истинските виновници следели резултатите от България. Атентати станали в Щип, Кочани, Дойран, Кичево, Прилеп, Охрид и на други места. В отговор на тях турците извършили масови кланета сред мирното население. Само в Кочани били убити 150 и ранени 250 души, в Кичево били убити 80 души и пр. Тези невинни жертви тежат на съвестта на вътрешните и външните върховисти. Те оправдавали атентатите с реакционната дейност на младотурското правителство, а последното използвало терористичните акции на върховистите за засилване на репресиите в Македония. Това струвало на македонския народ много жертви. В писмо, изпратено от Битола, от 15.08.1912 г., и публикувано в Петербургския в. “Гражданин”, бр.37 от 16.09.1912 г., се казва: “... Петстотин години славо-македонците живеят под турска власт, но никога гоненията и систематичното изтребване на този нещастен и трудолюбив народ не е достигало такива чудовищни размери както в днешно време ... Гърците, българите и сърбите могат да се сравнят с “Мъртви души” на Гогол, но с тази разлика, че Чичиков купувал душите на умрелите селяни, а българите, сърбите и гърците купуват от турците имената на живите македонци, с правото македонското -ски да го заменят с -ов, -ич, -и, -идис... Има случаи когато трима еднокръвни братя единият се казва грък, вторият сърбин, третият българин, според това къде ходят на печалба ...”
Турските жестокости след атентатите се използват от българските средства за масова информация за възбуждане гнева и патриотичните чувства на обикновения българин. Подготвят го за пушечно месо в бъдещата балканска война. В България се провеждат протестни митинги. След Щипското клане 1911 г. един от големите митинги става в София на 1/14 август. На него присъстват и македонци със своите траурни знамена. След пламенните речи е приета резолюция, която гласи: “Искаме от правителството на Българското царство да предприеме всичко за избавление на Македония и Одринско от турското робство, като знае, че ще има единодушната подкрепа на българския народ.” За читателя е ясно, че митинги, резолюции и др. подобни са театър. Всичко е подготвено от агенти на правителството. На народа не са обяснени причините за зверствата (които, разбира се, нищо не може да оправдае), показани му са турските изстъпления и той е справедливо възмутен и готов да тръгне да освобождава “българите от Македония”. За обикновения честен човек манипулацията остава скрита. Същата “митингова” подготовка на народа била разгърната в Гърция и Сърбия. Така обикновените българи, гърци, сърби са подготвяни психически за бъдещата война.
Между организаторите на митингите има и македонски патриоти, заблудени, че в резултат на тях ще се надигне общественото мнение в балканските страни и Европа, и Македония ще бъде освободена, но здравомислещите не са се заблуждавали. В кн. 9-10 на сп. “Начало”, г. IV, от 25. VII. 1912 г., с.258, четем: “Щип и Кочани не водят ли Македония към лобното място, на което тя ще бъде разпокъсана ... Ето въпроса, на който преди всичко трябва да отговорят ония, които през трупове и кръвта на стотици невинни жертви бързат да форсират събитията на една уж освободителна война между България и Турция.”
ВМРО на Г. Делчев, която се разцепва още на конгреса 1905 г., реално престава да съществува по време на Младотурската революция. Македонските патриоти образуват Народната федеративна партия, а българските агенти във ВМРО се включват в Съюза на БКК. Днес някои се опитват да свързват “магарешките атентати”, организирани от Хр. Матов, Т. Александров и др. подобни, с Гоцевата ВМРО. Считаме това за гавра с името и честта на Гоце Делчев. Тези атентати, саботажи и погроми са античовешки. Те са против интересите на Македония и нейния народ и обслужват великобългарските стремежи. Противоречат на устава на Гоцевата ВМРО и са предателство спрямо Македония. В оня период македонците трябваше да подкрепят младотурците, както постъпиха много от тях, начело със Сандански. Съдбата на Родината ни щеше да бъде друга. Антитурските действия на Австро-Унгария, България, Гърция непосредствено след Хуриета, терористичните акции на въоръжени пропаганди озлобяват младотурските ръководители и спомагат за проваляне на добрите им начални намерения.

НА среща на представители на две враждуващи групи от Вътрешната организация Павел Христов, Хр. Чернопеев, Т.Александров, Антон Бозуков констатират, че в Турция няма условия за легална работа. Недоволни от политиката на младотурското правителство са и много турци, в това число и дейци и сподвижници на младотурците по време на Хуриета. Засилва се негодуванието сред военните кръгове. През втората половина на юни 1912 г. в Битолския гарнизон избухнали сериозни размирици против властта. Най-непримиримите офицери се оттеглили в македонските планини и оттам поставяли ултиматуми на правителството за строго спазване на конституцията.

Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
С ТОДОРЖИВКОВСКИ ИНАТ СРЕЩУ ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЕКСЕЛЕНЦИИ, МАКЕДОНСКИОТ ЈАЗИК Е ИСТОРИСКА РЕАЛНОСТ, ФАКТ
Читај
ТЕМПИРАНА БОМБА НА БАЛКАНОТ
Читај


Вечна памет

ДЕН НА ГЕНОЦИДА

На 13 септември се навършват 84 години от Вартоломейските нощи, започнати в Горноджумайско и обхванали цяла Пиринска Македония и България, в които около 180 македонски революционери и публицисти загубиха живота си в акция, организирана от хората на Иван Михайлов и българските власти. Македонските организации в България са избрали този ден като възпоменание за геноцида, извършван от страна на екстремисти и българските власти срещу македонското движение в България. Този ден е също така символ на предателството на българските медии към принципите на журналистиката и тяхното съучастничество не само в тогавашните убийства, но и в преследването и оклеветяването на македонските активисти тогава и днес. Нека на този ден всички сведем глави и се помолим за душите на загиналите и за да дойде краят на антимакедонската политика в България!

Ново издание
Излезе от печат книгата на Ангел Динев

“ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ“

Излезе ново издание на вече легендарната книга на Ангел Динев “Илинденската епопея”. Излязла още в царска България, след идването на власт на Тодор Живков тя повече не е преиздавана в България и днес е библиографска рядкост. Авторът Ангел Динев е роден в с. Смоквица, Гевгелийско, на 1 октомври 1891 г. - - - умира в Скопје на 17 февруари 1952. Активен деец и ръководна фигура във ВМРО (об) за България, той през 1935/6 г. издава “Македонски вести”, в които смело защищава истината за самобитността на македонската нация. След 1944 г. взема активно участие в дейността на македонската емиграция в България и се изявява като последователен критик на опитите на някои среди да представят македонската нация като нещо случайно, ново и ограничено само в границите на Вардарска Македония. Динев е и един от основоположниците на македонската историческа наука заедно с Васил Ивановски. Автор е на книгите “Македонските славяни”, “Илинденската епопея” и “Политическите убийства в България.”
“Илинденската епопея” се смята за едно от най-добрите изследвания за епохата, базирано, освен на богата документация, също така и на множество свидетелства на участници в събитията.
“Илинденската епопея“ е на 400 страници. Цената й е 8 лв. Можете да я намерите в секциите на ОМО “Илинден”-ПИРИН. Телефон за информации 0898 369 050.

Дарение
БЛАГОДАРНОСТ!
Нашите редовни читателии спомоществoватели Костадин Пачов (от САЩ) и Лефтер Манче (Канада) направиха дарения и абонация за вестника: първият в размер на 300 американски долара, а вторият - 300 канадски долара.
Редакцията на вестника благодари на дарителите за патриотичния жест и пожелава здраве, щастие и дълголетие на тях и на семействата им.
СЛАВЧО КОВАЧЕВ, една от жертвите на михайловисткия погром на 13. 09. 1924 г., оставил в наследство следния

ПОЛИТИЧКИ КАТЕХИЗИС НА МАКЕДОНСКИТЕ ФЕДЕРАЛИСТИ

- Ја сакам неизмерно Македонија повеќе од се друго на светот.
- Верувам постојано во нејзиното скорешно ослободување.
- Сметам само на нашите сопствени сили.
- Не верувам во интервенциите на големите сили.
- Ќе се трудам да ја придобијам општествената јавност за нашата кауза.
- На моите сонародници од другите националности и на нивните сонародници во соседните балкански држави ќе гледам како на родени браќа.
Никогаш нема да заборавам дека македонското прашање ќе се реши само со заедничките усилби на македонските националности и на балканските народи.
- Отворено и постојано ќе го проповедам федеративниот лозунг: Независна Македонија, како рамноправен член на Балканската федерација.
- Неизмерно верувам дека само во обединувањето на вистинските македонски сили е нашиот спас.
- Непоколебливо ќе го следам возвишениот полет на првоапостолите на македонската слобода: да го чуваме македонското ослободително дело далеку од политичките борби на балканските држави.
- Никогаш нема да дигнам рака против мојот идеен противник, туку секогаш ќе се стремам да го придобијам за федеративната идеја само со перото и со зборот.
- Најсовесно ќе дејствувам материално и морално на македонските организации кои за девиза ја имаат: Независна Македонија, како рамноправен член на Балканската федерација.
- Секогаш и секаде ќе се чувствувам и нарекувам Македонец, гордеејќи се со тоа симболичко име, без да го заборавам ни за миг нашето национално потекло.
- Секогаш ќе се трудам да го чувствувам поблиску тупкањето на моето чисто мкедонско срце и да се огледам во мојата кристална македонска душа.
- Пет минути од деноноќието ќе и ги посветам на маченицата Македонија, за да се соочам со мојата македонска совест за да се уверам за последен пат дека е безначајно она што досега сум го сторил за неа.
- При секое легнување ќе му ги упатам моите неизмерни и топли молитви на македонскиот Бог, за да ја излее својата штедра милост над моите намачени браќа и сестри во поробена Македонија, за што поскоро да ги усреќи со реализирање на нашата лелеана мечта: слободна и независна Македонија.


Македонија пее
 
МАКЕДОНИЈА
Нека знае Европа
Нека чуе сиот свет

Како зрак од сонце
Како мирис од цвеќе
Ти си наш најубав цвет (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
За тебе живееме
Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
Вечно ќе те чуваме

Нека знае Европа
Нека чуе сиот свет

Колку љубов носиш
Колку даваш сила
Од тебе нема помила (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
За тебе живееме (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
Вечно ќе те чуваме (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
За тебе живееме (2)

СЕ СОБРАА КОМИТИТЕ
Се собрале комитите (2)
ќе ми одат суво поле (2)
напред оди војводата (2)
војводата Јордан Пиперка. (2)

Ќе ми фаќат Мемет Изин (2)
ќе ми го чекаат Алил Паша (2)
што ја грабил руса Стојна (2)
руса Стојна од Мало Црско. (2)

Проговара војводата (2)
да слеземе долу Брезово (2)
да го венчаме Алил Паша (2)
за невеста остра сабја. (2)



Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting