Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар
ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
(По “Личности од Македонија”)


ВЛАДИСЛАВ ЙОВАН - Македонски владетел, последен цар на Самуиловата държава, син на комитопула Арон, чието цяло семейство по заповед на най-младия от четиримата комитопули - Самуил, било ликвидирано, освен Йован Владислав, когото спасил неговият братовчед Гаврил Радомир, синът на Самуил. През 1015 година по време на лов убил Гаврил Радомир, своя спасител, превзел властта в Самуиловото царство. Управлявал от 1015 година до последната година на царството - 1018. Обещал да бъде васал на византийския цар Василий II. По заповед на Владислав била обновена Битолската крепост като бранителка на проходите към Преспа и Охрид. Когато видял, че Владислав не се придържа към своите обещания за покорство, Василий II вдигнал войска срещу него и в битката при Сетина в 1017 година нанесъл тежко поражение на македонския цар. Направил няколко неуспешни опита да сключи мир с византийския император. В битката при Драч през 1018 година Василий II не само че извоювал още една, окончателна победа над Йован Владислав, който в битката загинал, но и ликвидирал Самуиловото царство.
МАРИЯ - Царица, съпруга на последния цар на Самуиловото царство Йован Владислав (1015 - 1018), син на Арон, племенник на Самуил. Родена през втората половина на Х век. Майка на дванадесет деца: шестима синове и толкова дъщери. Към средата на 1018 година, когато вече била ясна съдбата на царството, с трима от синовете си и с дъщерите си се предала на византийския император Василий II. Остатъка от живота си прекарала в Цариград като придворна дама.
РАДОМИР АРОН - Правнук на македонския владетел Йован Владислав. Още като млад бързо напредвал във византийската военна служба и през 1071 година бил титулован за магистър, а по-късно и за протопроедър - Известно време бил в пленничество на турците печенеги, където и научил турския език, знание, което му спасило живота, когато печенегите повторно го пленили (1097). По време на битката при Левунион (1091) бил в близост до византийския цар Алексей I Комнин, което говори за доверието, което имал царят към него. Когато Алексей тръгнал към Солун (есента на 1097 година), за да укрепи западните граници на своята империя, Радомир Арон участвал в неуспешния заговор срещу него. Оттогава му се губят следите.
МАРИЯ - Дъщеря на Траян, един от шестимата синове на Йован Владислав. Живяла през ХI век. Омъжила се за Андроник Дука. Нейната дъщеря Ирина се омъжила за Александър I Комнин и станала византийска царица.
АЛУСИЯН - Син на последния македонски цар - Йован Владислав. След разпадането на Самуиловата държава (1018 година) отведен във Византия, където като стратег получил за управление темата Теодосиопол в Армения. По време на въстанието на македонските славяни (1040) под ръководството на Петър Делян, Алусиян бил изпратен при македонските бунтовници от страна на византийския император Михаил IV (а според друга версия сам отишъл при тях). Делян, като на близък роднина, му дал едно от ръководните места, оставяйки под негова команда 40 000 войници със задача да превземе Солун. След неуспешния опит да превземе града, ослепил Делян и като Самуилов внук превзел ръководенето на въстанието, което набързо след това предал на византийците за висока награда.
ВОЙВОДА ИВЕЦ - Военачалник в Самуиловата войска. В 1015 година, като войвода на Гаврил Радомир, се борел смело, унищожавайки византийските войски, които настъпвали към Битола. След смъртта на Йован Владислав Ивец се оттеглил в планината Върхот и продължил борбата против византийците. През 1018 година по подъл начин бил пленен от византийците, ослепен и отведен в робство, където и умрял.
ЗОГРАФ ДИМИТЪР - Фрескописец (иконограф) и книжовник от втората половина на ХIV век. Още от двадесетгодишна възраст (в 1356) участвал в изографисването на черквата “Св. Богородица” в село Дреново, Тиквешко, а в по-зряла възраст се отдал на книжовна дейност, превеждайки от гръцки език през 1384/1385 година “Шестодневът” от Георги Писида, византийски поет от първата половина на VII век, южнославянски превод, който станал популярен в руската ръкописна традиция (защото след битката при Марица той заминал за Русия). Ръкописът съдържал поетически описания на природата, вдъхновени от Библията, патристката литература от делата на някои антични писатели.
СТОЙО ВОЙВОДА - Роден в село Скрижово, Серско. Един от организаторите и водачите на Кресненското македонско въстание от 1878 година. Дълги години след въстанието продължил да се бори против насилническата турска власт и се проявил като смел защитник на македонския народ.

Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
С ТОДОРЖИВКОВСКИ ИНАТ СРЕЩУ ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЕКСЕЛЕНЦИИ, МАКЕДОНСКИОТ ЈАЗИК Е ИСТОРИСКА РЕАЛНОСТ, ФАКТ
Читај
ТЕМПИРАНА БОМБА НА БАЛКАНОТ
Читај


Вечна памет

ДЕН НА ГЕНОЦИДА

На 13 септември се навършват 84 години от Вартоломейските нощи, започнати в Горноджумайско и обхванали цяла Пиринска Македония и България, в които около 180 македонски революционери и публицисти загубиха живота си в акция, организирана от хората на Иван Михайлов и българските власти. Македонските организации в България са избрали този ден като възпоменание за геноцида, извършван от страна на екстремисти и българските власти срещу македонското движение в България. Този ден е също така символ на предателството на българските медии към принципите на журналистиката и тяхното съучастничество не само в тогавашните убийства, но и в преследването и оклеветяването на македонските активисти тогава и днес. Нека на този ден всички сведем глави и се помолим за душите на загиналите и за да дойде краят на антимакедонската политика в България!

Ново издание
Излезе от печат книгата на Ангел Динев

“ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ“

Излезе ново издание на вече легендарната книга на Ангел Динев “Илинденската епопея”. Излязла още в царска България, след идването на власт на Тодор Живков тя повече не е преиздавана в България и днес е библиографска рядкост. Авторът Ангел Динев е роден в с. Смоквица, Гевгелийско, на 1 октомври 1891 г. - - - умира в Скопје на 17 февруари 1952. Активен деец и ръководна фигура във ВМРО (об) за България, той през 1935/6 г. издава “Македонски вести”, в които смело защищава истината за самобитността на македонската нация. След 1944 г. взема активно участие в дейността на македонската емиграция в България и се изявява като последователен критик на опитите на някои среди да представят македонската нация като нещо случайно, ново и ограничено само в границите на Вардарска Македония. Динев е и един от основоположниците на македонската историческа наука заедно с Васил Ивановски. Автор е на книгите “Македонските славяни”, “Илинденската епопея” и “Политическите убийства в България.”
“Илинденската епопея” се смята за едно от най-добрите изследвания за епохата, базирано, освен на богата документация, също така и на множество свидетелства на участници в събитията.
“Илинденската епопея“ е на 400 страници. Цената й е 8 лв. Можете да я намерите в секциите на ОМО “Илинден”-ПИРИН. Телефон за информации 0898 369 050.

Дарение
БЛАГОДАРНОСТ!
Нашите редовни читателии спомоществoватели Костадин Пачов (от САЩ) и Лефтер Манче (Канада) направиха дарения и абонация за вестника: първият в размер на 300 американски долара, а вторият - 300 канадски долара.
Редакцията на вестника благодари на дарителите за патриотичния жест и пожелава здраве, щастие и дълголетие на тях и на семействата им.
СЛАВЧО КОВАЧЕВ, една от жертвите на михайловисткия погром на 13. 09. 1924 г., оставил в наследство следния

ПОЛИТИЧКИ КАТЕХИЗИС НА МАКЕДОНСКИТЕ ФЕДЕРАЛИСТИ

- Ја сакам неизмерно Македонија повеќе од се друго на светот.
- Верувам постојано во нејзиното скорешно ослободување.
- Сметам само на нашите сопствени сили.
- Не верувам во интервенциите на големите сили.
- Ќе се трудам да ја придобијам општествената јавност за нашата кауза.
- На моите сонародници од другите националности и на нивните сонародници во соседните балкански држави ќе гледам како на родени браќа.
Никогаш нема да заборавам дека македонското прашање ќе се реши само со заедничките усилби на македонските националности и на балканските народи.
- Отворено и постојано ќе го проповедам федеративниот лозунг: Независна Македонија, како рамноправен член на Балканската федерација.
- Неизмерно верувам дека само во обединувањето на вистинските македонски сили е нашиот спас.
- Непоколебливо ќе го следам возвишениот полет на првоапостолите на македонската слобода: да го чуваме македонското ослободително дело далеку од политичките борби на балканските држави.
- Никогаш нема да дигнам рака против мојот идеен противник, туку секогаш ќе се стремам да го придобијам за федеративната идеја само со перото и со зборот.
- Најсовесно ќе дејствувам материално и морално на македонските организации кои за девиза ја имаат: Независна Македонија, како рамноправен член на Балканската федерација.
- Секогаш и секаде ќе се чувствувам и нарекувам Македонец, гордеејќи се со тоа симболичко име, без да го заборавам ни за миг нашето национално потекло.
- Секогаш ќе се трудам да го чувствувам поблиску тупкањето на моето чисто мкедонско срце и да се огледам во мојата кристална македонска душа.
- Пет минути од деноноќието ќе и ги посветам на маченицата Македонија, за да се соочам со мојата македонска совест за да се уверам за последен пат дека е безначајно она што досега сум го сторил за неа.
- При секое легнување ќе му ги упатам моите неизмерни и топли молитви на македонскиот Бог, за да ја излее својата штедра милост над моите намачени браќа и сестри во поробена Македонија, за што поскоро да ги усреќи со реализирање на нашата лелеана мечта: слободна и независна Македонија.


Македонија пее
 
МАКЕДОНИЈА
Нека знае Европа
Нека чуе сиот свет

Како зрак од сонце
Како мирис од цвеќе
Ти си наш најубав цвет (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
За тебе живееме
Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
Вечно ќе те чуваме

Нека знае Европа
Нека чуе сиот свет

Колку љубов носиш
Колку даваш сила
Од тебе нема помила (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
За тебе живееме (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
Вечно ќе те чуваме (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
За тебе живееме (2)

СЕ СОБРАА КОМИТИТЕ
Се собрале комитите (2)
ќе ми одат суво поле (2)
напред оди војводата (2)
војводата Јордан Пиперка. (2)

Ќе ми фаќат Мемет Изин (2)
ќе ми го чекаат Алил Паша (2)
што ја грабил руса Стојна (2)
руса Стојна од Мало Црско. (2)

Проговара војводата (2)
да слеземе долу Брезово (2)
да го венчаме Алил Паша (2)
за невеста остра сабја. (2)



Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting