Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В.Г.Белински
ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма
Доц. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)



Никифор Григора, авторът на историческия труд за Византия “Римска история”, пише, че Калоян “преминал местата до Солун и Македония и превърнал всичките села, градове и крепости в скитска пустиня”. За страдания на населението на Тракия и Македония от “разрушителното нашествие на българите” (1207 г.) пишат и неутрални историци. Тези факти ясно показват как е бил посрещан Калоян и войската му от македонското население.
Цар Калоян отнел Нишката и Велбъждската епархии от Охридската архиепископия и ги подчинил на българската архиепископия. Търновският архиепископ Василий бил възведен от папа Инокентий III за примат на България и Влахия. До 1219 г. към Охридската архиепископия е територията на Сърбия. През тази година никейският патриарх ръкополага за автокефален архиепископ на сръбското кралство Сава.
След смъртта на Калоян в България се разгоряла борба за власт. Използвайки това, в областта между Пирин и Родопите се провъзгласил за самостоятелен владетел Алексис Слав. Първа негова столица е била крепостта Ахридос. Отначало той застава на страната на латинците. По-късно минава на страната на Теодор Комнин, като разширява владенията си. В неговите владения влиза и гр. Мелник, където той премества столицата си.
По същото време в Централна Македония за независим владетел се обявил Стрез. С помощта на Сърбия, тоя “тиранин на драгувитите”, отначало се укрепил в Просек. Така тази крепост отново станала център на княжество.
Стрез разширил своите владения, като вклфчил града Верия (Бер) на фг и Скопие на север. На запад вклфчил гр. Пелагония (дн.Битола). След това Стрез започнал война със Солунското кралство. Значително сражение станало през 1212 г. в Пелагония, където Стрез и неговите съфзници претърпели поражение.
По това време значително се засилила Сърбия. Виждайки в нея опасен съперник, Солунското кралство, Епирското деспотство и България се съфзили. Към този съфз се присъединил и Стрез. За да го привлече на своя страна, при него дошъл братът на сръбския крал Стефан Първовенчани - Сава. Но в това време Стрез починал.
След смъртта на Стрез голяма част от Македония, вклфчваща Скопие и Охрид, попаднала под властта на Епирското деспотство. Епирските владетели се отнасяли с уважение към представителите на всички етнически групи в Епир, Македония и Албания. Все с цел да внуши на македонското и албанското население да не считат епирското царство за чуждо, епирските владетели, и по-специално Теодор Комнен, издигнали тяхната високопочитана автокефална църква - Охридската архиепископия - на голяма висота. Областни управители, чиновници, свещеници и феодали в царството били от всички етнически групи. През 1224 г. епирските войски превзели и Солун. Почти цяла Македония била под скиптъра на деспот Теодор. Веднага след това охридският архиепископ Димитрия Хоматиян коронясал Теодор Ангел Дука Комнен за цар. След унищожаването на Самуиловото царство македонската архиепископия никога не е добивала такова духовно и обществено-политическо значение както при цар Теодор. На архиепископа и духовенството било дадено право да разглеждат не само духовни и брачни дела, но и граждански (спорове за наследство и собственост). Цар Теодор почитал славянските манастири. С хрисовул зачел правата на Виргинския манастир (край Скопие).
Интересни данни за етническата принадлежност на жител от охридското село Ракита ни дава архиепископ Димитър Хоматиян. Той пише: “Йован, наречен Ирекар, зет на Вратин Раду от Власти, води потекло от македонците.” Изучавайки синодални документи от тази епоха, Д. Ангелов стига до извода, че “втори по значение и по численост народностен елемент в границите на Епирското деспотство били македонците, за които в актовете на Архиепископството много често става дума (повече от 50 споменавания), т.е. македонците в това време “съставлявали основното, преобладаващо население” [Д. Ангелов, Принос към народностните и поземлени отношения в Македония, с.11-12, 43, цит. по л.193].
През 1230 г. при Клокотница българите разбили епирската войска и след това завладели значителни части от Македония, като стигнали до Албания. За тези събития Георги Акрополит пише: “Серес някога беше голям град, но българинът Иван (-Асен II) го разруши, обсаждайки го и него и другите македонски градове...”. След българите никейската войска завладяла тези територии, като през 1246 г. превзела и Солун.
През 1254 г. населението на Мелнишко дигнало въстание против никейската власт. Начело на въстанието застанал войводата Драгота. Години наред градовете на Западна Македония станали обект на борба между балканските сили. Особено често сменявали господарите си Скопие и Велес. През 1259 г. никейската войска победила съфзените сили на епирската държава и латинците при Пелагония и завладяла почти цяла Македония. След това никейците завладели и Цариград (1261 г.) и възстановили Византийската империя. В продължение на малко повече от две десетилетия Македония била в състава на Византия и не била обезпокоявана от външни врагове. И по това време документи показват, че народностното име на македонците е в употреба. Пахимер (византийски историк) пише, че “Азатин (или Иззеддин, бивш селджукски султан, изгнаник във Византия, б.м.) бил жесток бич на македонците и тракийците” (отнася се за времето около 1262 г.).
През 1282 г. на границите на македонската територия идват сръбски войски. Сръбските крале стават следващите владетели на наши земи.

Македония под сръбска власт

През втората половина на VIII и първата половина на IХ в. в областта Рашка (северно от Косово) съществувало държавно обединение, независимо от Византия. Към средата на IХ в. начело му стоял княз Властимир, който бил принуден да води тежка борба със силните си съседи - Византия и България. Последната владеела чак Сремската област (западно от Белград) и искала да завладее Рашка. След тригодишна война Властимир отблъснал българите. Неговите синове (Мутимир, Строймир и Гойник) също отблъснали нападението на българите, като пленили сина на българския княз Борис – Владимир, с 12 велики боляри. Това принудило Борис да склфчи мир със сърбите. Синът на Борис - Симеон, след няколко войни, през 924 г. превзел сръбските земи. След падането на България те са вклфчени в Самуиловата държава. От 1018 г. отново са в състава на Византия. В края на ХI в. Рашка възстановила държавната си независимост. Около 1168 г. начело на сръбската държава застава една от най-великите личности в сръбската средновековна история - Стефан Неман. Той разширява държавата си за сметка на византийски владения.
През 1282 г. на сръбския престол застава Милутин. Още същата година войската му навлязла в Северна Македония. Милутин превзел Долни и Горни Полог, Скопие, Овче Поле, Злетово, Пиянец, а наскоро след това към Сърбия били присъединени Поречие, Кичевско и Дебърско. В 1283 г. били завладени Кфстендил, Земен град (до с. Скакавица, Кфстендилско), Перник и гр. Стоб, а един сръбски отряд навлязъл в долното течение на р. Струма и достигнал до Кръстопол. Така Сърбия завладяла части от Македония и укрепила своята власт в завладените територии. Сръбските историци твърдят, че тези земи са били в състава на сръбската държава непрекъснато до началото на 15 в., т.е. двеста години. Това основателно се оспорва от български и македонски историци. Проф. Сречкович пише, че цитираните населени места са завладени от сърбите през 1182 г. Руският историк А. Майков също пише, че Неман завладява “Перник, Стоб, Земун, Велбужд, Житомитски, Скоплüе, Лüешки, Градец…” .

(Продължава в следващия брой)

Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај


Вечна памет

ДЕН НА ГЕНОЦИДА

На 13 септември се навършват 84 години от Вартоломейските нощи, започнати в Горноджумайско и обхванали цяла Пиринска Македония и България, в които около 180 македонски революционери и публицисти загубиха живота си в акция, организирана от хората на Иван Михайлов и българските власти. Македонските организации в България са избрали този ден като възпоменание за геноцида, извършван от страна на екстремисти и българските власти срещу македонското движение в България. Този ден е също така символ на предателството на българските медии към принципите на журналистиката и тяхното съучастничество не само в тогавашните убийства, но и в преследването и оклеветяването на македонските активисти тогава и днес. Нека на този ден всички сведем глави и се помолим за душите на загиналите и за да дойде краят на антимакедонската политика в България!

Ново издание
Излезе от печат книгата на Ангел Динев

“ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ“

Излезе ново издание на вече легендарната книга на Ангел Динев “Илинденската епопея”. Излязла още в царска България, след идването на власт на Тодор Живков тя повече не е преиздавана в България и днес е библиографска рядкост. Авторът Ангел Динев е роден в с. Смоквица, Гевгелийско, на 1 октомври 1891 г. - - - умира в Скопје на 17 февруари 1952. Активен деец и ръководна фигура във ВМРО (об) за България, той през 1935/6 г. издава “Македонски вести”, в които смело защищава истината за самобитността на македонската нация. След 1944 г. взема активно участие в дейността на македонската емиграция в България и се изявява като последователен критик на опитите на някои среди да представят македонската нация като нещо случайно, ново и ограничено само в границите на Вардарска Македония. Динев е и един от основоположниците на македонската историческа наука заедно с Васил Ивановски. Автор е на книгите “Македонските славяни”, “Илинденската епопея” и “Политическите убийства в България.”
“Илинденската епопея” се смята за едно от най-добрите изследвания за епохата, базирано, освен на богата документация, също така и на множество свидетелства на участници в събитията.
“Илинденската епопея“ е на 400 страници. Цената й е 8 лв. Можете да я намерите в секциите на ОМО “Илинден”-ПИРИН. Телефон за информации 0898 369 050.

Дарение
БЛАГОДАРНОСТ!
Нашите редовни читателии спомоществoватели Костадин Пачов (от САЩ) и Лефтер Манче (Канада) направиха дарения и абонация за вестника: първият в размер на 300 американски долара, а вторият - 300 канадски долара.
Редакцията на вестника благодари на дарителите за патриотичния жест и пожелава здраве, щастие и дълголетие на тях и на семействата им.
СЛАВЧО КОВАЧЕВ, една от жертвите на михайловисткия погром на 13. 09. 1924 г., оставил в наследство следния

ПОЛИТИЧКИ КАТЕХИЗИС НА МАКЕДОНСКИТЕ ФЕДЕРАЛИСТИ

- Ја сакам неизмерно Македонија повеќе од се друго на светот.
- Верувам постојано во нејзиното скорешно ослободување.
- Сметам само на нашите сопствени сили.
- Не верувам во интервенциите на големите сили.
- Ќе се трудам да ја придобијам општествената јавност за нашата кауза.
- На моите сонародници од другите националности и на нивните сонародници во соседните балкански држави ќе гледам како на родени браќа.
Никогаш нема да заборавам дека македонското прашање ќе се реши само со заедничките усилби на македонските националности и на балканските народи.
- Отворено и постојано ќе го проповедам федеративниот лозунг: Независна Македонија, како рамноправен член на Балканската федерација.
- Неизмерно верувам дека само во обединувањето на вистинските македонски сили е нашиот спас.
- Непоколебливо ќе го следам возвишениот полет на првоапостолите на македонската слобода: да го чуваме македонското ослободително дело далеку од политичките борби на балканските држави.
- Никогаш нема да дигнам рака против мојот идеен противник, туку секогаш ќе се стремам да го придобијам за федеративната идеја само со перото и со зборот.
- Најсовесно ќе дејствувам материално и морално на македонските организации кои за девиза ја имаат: Независна Македонија, како рамноправен член на Балканската федерација.
- Секогаш и секаде ќе се чувствувам и нарекувам Македонец, гордеејќи се со тоа симболичко име, без да го заборавам ни за миг нашето национално потекло.
- Секогаш ќе се трудам да го чувствувам поблиску тупкањето на моето чисто мкедонско срце и да се огледам во мојата кристална македонска душа.
- Пет минути од деноноќието ќе и ги посветам на маченицата Македонија, за да се соочам со мојата македонска совест за да се уверам за последен пат дека е безначајно она што досега сум го сторил за неа.
- При секое легнување ќе му ги упатам моите неизмерни и топли молитви на македонскиот Бог, за да ја излее својата штедра милост над моите намачени браќа и сестри во поробена Македонија, за што поскоро да ги усреќи со реализирање на нашата лелеана мечта: слободна и независна Македонија.


Македонија пее
 
МАКЕДОНИЈА
Нека знае Европа
Нека чуе сиот свет

Како зрак од сонце
Како мирис од цвеќе
Ти си наш најубав цвет (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
За тебе живееме
Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
Вечно ќе те чуваме

Нека знае Европа
Нека чуе сиот свет

Колку љубов носиш
Колку даваш сила
Од тебе нема помила (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
За тебе живееме (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
Вечно ќе те чуваме (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
За тебе живееме (2)

СЕ СОБРАА КОМИТИТЕ
Се собрале комитите (2)
ќе ми одат суво поле (2)
напред оди војводата (2)
војводата Јордан Пиперка. (2)

Ќе ми фаќат Мемет Изин (2)
ќе ми го чекаат Алил Паша (2)
што ја грабил руса Стојна (2)
руса Стојна од Мало Црско. (2)

Проговара војводата (2)
да слеземе долу Брезово (2)
да го венчаме Алил Паша (2)
за невеста остра сабја. (2)




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting