Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Документ до Божидар Димитров на стойност 50 000 евра
МАКЕДОНСКЪIЙ-ТЪ ВЪПРОСЪ
ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ


Най-после Македонскый-тъ въпросъ излезе наяве и ся показа в печатъ-тъ. Ный казвамы най-после, защото този въпросъ не е нова работа. Ный смы го зачували още отъ преди дестина годины от някои изъ Македонiя. Изнай-напредъ зехмы думы-тъ на тези млады патрiоты като за шега и за подплаха въ горещините на нашите не толкозь серiозны пряпиранiа. Така и мысляхмы ный до преди едня две годины, когато новы разговоры с някои Македонцы ни показахъ, че работата не е само голы думи, но мысълъ, която мнозина искатъ да прекаратъ въ животътъ. И жално, и тежко ни бяше да слушамы таквызи думы, но ный не ся решихмы да говоримъ за тяхъ прязъ печатътъ, защото ни са виждаше работа доста деликатна, и особено за въ обстоятелствата които прякарвахмы. Днесь този въпросъ излезе вече на пазарь благодаренiе на неосмотреливостьтя на едного от събратiята ни, и ный смы вече принудены щемъ не щемъ да ся обадимъ.
Ный пакъ не щяхмы да говоримъ никога за този въпрос, ако беше състоялъ само въ отделенiето на учебныте книгы, защото ный невидимъ вредя в това, дето някои желаят да ся учатъ дяца-та на бащиното си наречiе; напротив, ный видимъ въ това единъ знакъ на свястяванiе. Първоначалното преподаванiе само тогазь быва плодотворно, когато става на языкъ, който разбиратъ дяцата. Всичката вина тука, че не ся избира единъ такъвъ пътъ, който да докара не раздяленiя въ наречiята, но съединенiе, съгласiе. Колкото е крыво да ся учатъ Македончетата по наречiето на горните българи, толкозь е криво и това дето да ся дроби языкътъ въ училищата на всякаквы наречiя и всякой да следва своето, без най-малко вниманiе къмъ другыте. Въ такъвъ случай всяко наречiе тряба да има своя книжевностъ и никоя да не достигне онова състоянiе което тряба да има като книжевностъ на цялъ народъ. Разлика въ наречiята има у всичкыте европейскы народы, и даже много по голяма отъ колкото у насъ; но ни единъ отъ тези народы не е помыслялъ да раздроби учебныйтъ си языкъ на множество наречiя и литературы. Тя ся избрали единъ среденъ пътъ и ся прiели само единъ учебенъ языкъ, който е вече по-напряднялъ въ тяхъ. Това трябаше да направимъ и ный. Отъ всичкыте наречiя трябаше да изберемъ едно средне, което да бъде понятно на всичкыте области, и на него да учимъ дяцата си. Това ще бъде и право, и разумно, и полезно, защото ще упази единството на нашiй народъ.
Само последнето обстоятелство е доста да ны прядпази от всяко раздробенiе на нашята бедня книжнина и да ны повдигне срящу онези, които искатъ, таквози разделение. Но когато въ раздробенiето влазятъ и другы цели, цели за раскъсванiе на неустроенныйтъ още нашь народъ, тогазь всякой имя длъжность да ся противи на таквози зло. Таквази цель ся виждатъ да иматъ някои отъ Македонскыте наши братiя и тази цел крыятъ те подъ булото на языка и на неговыте наречiя; за това си позволявамы и ный да кажемъ нещо за Македонскый въпросъ.
Много пътя смы чували отъ Македонистыте, че те не были Българе, но Македонцы, потомцы на древныте Македонцы, и всякога смы чакали някаквы докозателства на това, безъ да гы дочакамы. Македонистыте никога не съ ни показвали основанiята на таквозито си мненiе. Те упорствуватъ въ своето Македонско происхожденiе, което никакъ не могатъ да прокаратъ, до дето тряба. Ный смы прочитали въ Исторiята, че въ Македонiа е живялъ единъ малъкъ народъ Македонцы; но въ нея никъде не смы намерили ни що съ были тези Македонцы ни отъ какво племе са происхождали, а малкото някои Македонскы думи спазени у някои гръцкы списатели съвсемъ отричатъ таквызи-то предположенiя. Освень това, подырь завоеванiе-то на Македонiя отъ Римлянете вече ни помянъ няма отъ тези Македонцы. Ный срящамы по тяхныте мяста всякаквы другы народы, само тяхъ, Македонцыте не виждамы. Що ся станъли и въ кой народъ съ ся сляли, ный не знаемъ защо-то исторiя-тъ не ни го казва. Ный можемъ да прядполагамы всичко съ еднаква вероятность: можемъ да казвамы, че Македонцыте продължаватъ своето съществованiе и до днесь; можемъ да кажемъ и че съ ся изгубили отдавна. И едното, и другото ще бъде еднакво лъжовно, защото не ся опира на достоверны свидетелства. Ный можемъ да прiемемъ и онова мненiе че уж старыте Македонцы были Българе т. е. Славены. Но всякакъ потеклото на македонистите от старыте македонци е отъ най-съмнителныте неща. Тяхното мнение днесъ не може да ся опира освень на мястото, дето живеятъ, а то е отъ най·шаткыте опиранiя. Като ся живяли стары-те Македонцы на тези същыте места, защо и днешните жители да не ся от Македонска кръвь? Те съ цялы Македонцы, заключаватъ македонистыте и ся успокоявать па своето голямо открытiе!
Ако беше Македонiя исключена отъ историческыте промененiя, таквози заключенiе можаше негли да има някаква вероятность. Но ный знаемъ, че тази страна е подпадала на голямы промененiя откъмъ населенiето. Подиръ много разбъркванiя на нейното населенiе съ новы преселенци, дошли ся най-сетне Българите, прострели властьтя си надолечь и направили Царство въ Охридя, въ отечеството на някои отъ върлыте македонисты. Те живяли въ тези места дълго време и сляли въ себе си всичкото населенiе. Кой ще ни каже сега каква кръвъ тече въ жилыте на македонистите? Кой ще ми каже, че те не съ отъ българска кръвь, но отъ кръвьта на старыте македонцы? Прочее, и на това не могътъ да ся опратъ македонистыте, безъ да ся покажатъ смешны и плиткы.
Чували смы и друго основанiе. Някои македонисты ся делятъ отъ Българите по другъ причина, по тази: че те съ чисты славене, а Българете ся татаре и незнамъ що. Ако земемъ прядъ очи онова което ся каза по-горе за историческыте промененiя въ Македонiе, намъ не ще бъде мъчно да покажемъ всичката неоснователность и на последнето основанiе. Когато Българете сляли въ себе си, или по-добре, когато славеныте сляли въ себе си българите не само въ Македонiя но и въ другыте области на балканскый полуостровъ; то не зная защо македонската смесь да бъде другъ родъ, а тракiйската и българiйската отъ другъ. Таквызи основапия могътъ да давят само глупавыте дяца, които не знаятъ еще що ще каже историческо свидетелство.
За да придадятъ сила на своето произволно основанiе, македонистыте посочватъ разликите на наречiята македонско и горнебългарско, отъ които пьрвото было по близу до славенскый языкъ, а второто было размясено съ татаризмы и пр. Намъ не ни ся искаше да вярвамы въ серiозностьтя на подобпы посочванiя, каквото не ся вярва и на читателя, но принудены бяхмы да повярвамы, когато видяхмы съ каква упорность ся защищаваше отъ македонистыте. Нашите думы, че различiето на наречiето нищо не показва, че то е следствiе на историческы обстоятелства, а не на различно происхожденiе, — тези думы нищо не помагахъ. Македонистыте пакъ на упорствовахъ на своето.
Въобще мненiята на македонисты-те няматъ ни зрялость, ни еднаквость. Единъ говори още едно, другъ говори друго, което му ся види по-добро. Желателно е да ся види тяхното ученiе наредено въ общя форма, за да може да ся оцяни напълно неговата основателность и неговыте последствiя. Додето дочакамы това, ный ще си позволимъ да искажемъ тука няколко отъ сетниныте, които ще излязатъ за нашiй народъ и за македонистыте от разделенiето.
Каквото всичкытя българе, македонскыте наши братiя са до толкози просты и слабы, щото разделенiето неможе да не разбьрка умовете и да породи противницы. По-голямата часть отъ населенiето всякога ще мысли и тряба да мысли не като някои от върлыте представители на исказаныте мненiя за Македонцыте. Следователно ще ся появятъ партiи съ противоположны интересы, ще излязатъ раздоры и вътрешна слабость, а отъ тяхъ — натисканiя отвънъ и късанiя. Занеты въ вътряшны расправы каквы ся и каквы не ся, нашите Българе въ Македонiя не ще могатъ да ся запазятъ от външныте посегнуванiя и отъ непрiятелскыте притязанiя на гръцы откъмъ Югъ на Северъ откъмъ Северъ*.
Ако има днесъ Българскый народъ, ако той ся е чулъ и е спечелилъ едно място между другыте народы въ Турско, той го е достигнълъ само чрязъ това, дето ся е съединилъ въ едно и е показалъ значителность по число, чрезъ това пакъ и ще ся закрепи, чрезъ него и ще улучши състоянiето си, чрезъ него ще ся запази и от външны посегнуванiя. Доброто положенiе днесъ ся спечелва повечето съ съедяненiе въ едно цяло, а не съ разделенiе на части слабы и незначителны. Когато настанътъ другы времена и настане равноправството на всичкы народы малы и великы, тогизъ деленiето може да бъде оправдано. Къмъ таквъзи формъ на общежитiето и на политическый животъ върви человячеството, но е еще много далечь. Свободата на всякой гражданинъ, на всяка общиня и на всяка область, и правото да ся уреждать самы, това е една отъ главныте цели на человяческото напрядванiе. Къмъ самостостотелность, а не къмъ подчиненiе отива отива человячеството; но тамъ е работата, че тая самостоятелность ще ся добiе само чрезъ съединенiе въ едно цяло, въ едно тяло. Днесь всичкыте народы припознаватъ тази нужда за единство и бързатъ да ся стегнътъ; само ный ли ще вървимъ наопакы? Другадя ся съединяватъ елементы, които съ были цялы векове раздялены, като Прусцы и Баварцы; Пiемонтезы и Неаполитанцы; а ный искамы сега да ся делимъ, да ся делимъ ный, които смы отъ еднороденъ елементъ и смы были до сега съединены. Не е ли разумно и достопохвално?
Ный смы уверены, че желанiята на македонистыте тряба да иматъ и другы основанiя и че тука са смеся и малкото неравенство между горни и македонскы Българе по число и по напряднуванiе. Македонистите може да мыслятъ, че въ народныте работи всякога ще боравятъ горните Българе, като по-многочисленны и по-събудены, и че Македонцыте ще останътъ на второ място. Това значатъ думыте на Македонистыте: Отървахмы ся отъ гръцы подъ другы ли да паднемъ? Едно просто обстоятелство, това, дето горните Българе до сега пишатъ на свое наречiе безъ най-малко вниманiе къмъ Македонското, то ся зема отъ Македонцы като знакъ за горнина на горните българе и за стремленiе да заповядатъ. Но работата е далечь отъ таквози значенiе, ный пишемъ на нашето наречiе, защото него знаймы, а не отъ незачитанiе на македонското. Кога ся усили между насъ изученiето на языка и ся познае нуждите за общъ книжевенъ языкъ, ный съ най-голямо благодаренiе ще пишемъ на македонско наречiе, ако ся види това за добро и полезно, или ще заемемъ отъ него онова което е необходимо за допълненiе.
Колкото до страхуванiето отъ числото на горните Бъгаре и отъ тяхното по-ранно пробужданiе, за това не е прилично и да ся помянува, каквото не тряба да ся гледа и това между дяцата на единъ баща. Че някои братiя са свестили часъ напредъ, отъ това не следва, че те тряба да бъдътъ по-горни.
Нашето заключенiе е, че нема причины да ся делимъ и не тряба да ся делимъ, ако обычамы народа си и неговото добро.

Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


ЕПОПЕЯ НА МАКЕДОНСКИЯ НАРОД

НИКОЛА КАРЕВ
 
ДАМЕ ГРУЕВ
“Заклевам се в името на своята чест и пред Бога, че вярно и честно ще служа на интересите на своята татковина Македония...“ (Клетва при встъпване във ВМРО)
 
 
Македонија пее
 
БОЈОТ ЗАПОЧНАЛ...
Бојот започнал горе Kрушево,
горе Крушево, на Мечкин камен. (2)

Таму се бие тој славен јунак,
тој славен јунак, тој Питу Гули. (2)

Жените плачат децата пиштат,
а крв се лее, на Мечкин Камен. (2)

Тој Питу Гули славен јунак беше,
славно загина за Македонија. (2)

ГОРДА МАКЕДОНКА
Вистина е мила мамо вистина
среќна сум мамо Македонка
со душа и срце распеана
на ден Илинден родена
Гоцева лична убавица.

Рефрен:

Да пеам да играм да горам да бликам
се ќе сторам мајко да те имам
во тага и солзи, во радост и среќа.

Дали сум пиринка, егејка, вардарка
јас сум, јас сум Македонка.

Вистина е мила мамо вистина
горда сум мамо Македонка
ко Пиринско цвеќе расцутена
со Егејско сонце огреана
од Вардарска вода полеана.

Дали сум пиринка, егејка, вардарка
јас сум, јас сум Македонка.

СЕ ЗАПАЛИ ПИЛЕ ТРЕНО
Се запали пиле Трено одајчето, (2)
одајчето пиле Трено варосано,
варосано пиле Трено - падросано.

Не ми е жал пиле Трено за одајчето, (2)
тук’ ми е жал пиле Трено за чекмеџето. (2)

Внатре беа пиле Трено тапиите, (2)
тапиите пиле Трено од момите. (2)

Поезия
ВЕРНИЯТ ПЪТ
На вас, безсмъртни илинденци!
Дори като затворник зад решетка
или на път към слънчев необят,
сърцето разговаря с равносметка
на извървяното през този свят.

Повехне ли от ужас свободата,
животът е трагедия на роб,
че заедно приличат на тревата,
която плаче над забравен гроб.

Но тъжна безизходица е жажда
сърцето на доброто да тупти
и даже в поражение да ражда
величие и то да му шепти: -

През кървав ад душата ми премина
и може да разказва мълчешком,
че който носи болка за Родина,
той в нея ще намери своя дом.

Съдбата ми завинаги е твоя
като прегърната от две ръце,
че нищичко си няма, Майко моя,
освен едно премръзнало сърце.

В душата ми пищяха ветровете
на всички тиранични времена,
защото аз отглеждах вековете,
които търсят път от светлина.

Аз идвам от далечните ти рани
и нося неугасваща звезда,
че минах под илинденски камбани,
които възвестяват свобода.

Аз минах през разбитите окови
на дългото мълчание от страх
и тръгнах през изсъскани отрови
и бъдещи виелици от прах.

Аз вчера бях спасителна пътека
за още неизгряла красота
и гледах от сълзата на човека
как утре се усмихва пролетта.

Сърцето верен път е извървяло
в огромното световно колело,
когато на Родината е дало
поне това, което е могло!
АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting