Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Необходими пояснения за една трудна за разбиране проблематика
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

ИНСТИТУЦИИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Европйският съюз е държава от конфедеративен тип. В нея понастоящем членуват 29 европейски държави.

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ
Европейският парламент се избира демократично веднъж на пет години чрез всеобщи преки избори и представлява народите на държавите членки. Парламентът, заедно със Съвета на Европейския съюз (по-рано именован като Съвет на министрите) създава законите на ЕС. Някои от областите, в които действа Парламентът са: защита на околната среда, права на потребителите, равни възможности, подобрение достъпа до знания, митническо сътрудничество, транспорт, борба срещу нелегалната имиграция и свободното движение на работна ръка, капитали, услуги и стоки. Парламентът също активно участва в дебата за бъдещето на Европа.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Членовете на Комисията (по един от държава членка) се назначават от националните правителства с мандат от 5 години и с одобрението на евродепутатите. Мандатът на сегашната Комисия с председател португалеца Жозе Мануел Дурау Барозу изтича на 31 октомври 2009 г.
Комисията е политически отговорна пред Европейския парламент, който има право да поиска оттеглянето й. Комисията присъства на всички заседания на Парламента, където е длъжна да обяснява и обосновава действията си. Комисията редовно отговаря на писмени и устни въпроси на евродепутатите.
Основните задачи на Комисията са:
· предлагане на законодателство пред Парламента и Съвета;
· прилагане на законодателството, бюджета и програмите на ЕС;
· защита на основните договори на ЕС и заедно със Съда на ЕО осигуряване на прилагането им;
· представителство на ЕС на международно ниво и договаряне на международни споразумения, предимно в областта на търговията и сътрудничеството.

ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТ
Европейският съвет обединява държавните и правителствените глави и заседава не повече от четири пъти на година.
Всяка държава председателства за шест месеца Европейския съвет на ротационен принцип.
Европейският съвет определя общите насоки и политически приоритети на ЕС, като се съобразява с препоръките на Европейския парламент.

СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ
Основните задължения на Съда са:
- предварително решение със задължително тълкуване на правото на ЕС за националните съдилища;
- обяснение на правата и задълженията на органите на ЕС в техните взаимовръзки, както и при правните отношения между страните - членки на ЕС;
- проучване на съвместимостта на вторичното право с първичното право и всеобщите договорни принципи;
- проверяване на валидността на определени решения на Съда, ЕП или ЕК;
- процедури с цел да проверят спазването на задълженията, произтичащи от правото на ЕС от страните членки.
Седалището на Съда е в Люксембург.

ЕВРОПЕЙСКИ ОМБУДСМАН
Европейският омбудсман разследва и докладва случаи на лоша администрация в институциите и органите на Европейската общност, като например в Европейската комисия, в Съвета на Европейския съюз и в Европейския парламент. Единствено Европейският съд и Съдът от първа инстанция при изпълнение на своите юридически функции не попадат под юрисдикцията на омбудсмана. Обикновено омбудсманът провежда разследване на основата на постъпили жалби, но също така може да започне разследване по собствена инициатива.
Всеки гражданин на Съюза или всяко физическо или юридическо лице с постоянно местопребиваване или с регистриран офис в държава - членка на ЕС, може да внесе жалба до омбудсмана с писмо, чрез факс или с електронна поща.
Ако случаят не е разрешен задоволително в хода на разследването, омбудсманът може да се опита да намери добронамерено решение, което да коригира случая на лоша администрация и да бъде задоволително за жалбоподателя. Ако опитът за помирение се провали, омбудсманът може да направи предложения за решаване на случая. Ако съответната институция не приеме неговите препоръки, омбудсманът може да изготви специален доклад по въпроса до Европейския парламент.
Голяма част от жалбите, внесени при Европейския омбудсман, касаят административни закъснения, липса на прозрачност или отказ за даване на достъп до информация. Някои касаят трудовите отношения между институциите и техните служители, попълването на личния състав, както и провеждането на конкурси. Други жалби са свързани с договорните отношения между институциите и частни фирми, например в случаите на внезапно прекратяване на договор.
Всяка година омбудсманът представя пред Европейския парламент своя годишен доклад, който се превежда на всички официални езици на Съюза.

СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Съветът на ЕС е основната институция, която взима решения в рамките на Съюза. Той се състои от представители на всяка страна -членка на ниво министри. До 2002 г. институцията се наричаше Съвет на министрите. Съветът на Европейския съюз не трябва да се бърка с Европейския съвет (European Council; неформалното му название е “среща на върха на ЕС”, EU summit), който се състои от ръководителите на правителствата на страните членки, събира се 4 пъти годишно, подпомага Съвета на Европейския съюз в разработването на общите политики на високо ниво. Съветът на Европейския съюз не трябва да се бърка и със Съвета на Европа (Council of Europe), който не е институция на ЕС, а международна организация на страните от Европа.
При обсъжданията на Съвета участва ЕК, която може да се включи в тях, но не гласува.
Правомощия и задачи:
· Съветът е законодателен орган във всичките три стълба на ЕС; законодателният процес се извършва в зависимост от процедурите заедно с Европейския парламент (ЕП);
· Съветът координира главните насоки на икономическата политика на страните;
· Съветът сключва международни споразумения с други държави или международни организации от името на ЕС;
· Съветът споделя с ЕП бюджетните правомощия и приема бюджета на ЕС;
· Съветът взема необходимите решения, свързани с общата външна политика и политиката за сигурност, въз основа на препоръки от Европейския съвет;
· Съветът координира дейностите на страните членки и приема мерки в областта на вътрешните работи и правосъдието;

СЪВЕТ НА ЕВРОПА

ИНСТИТУЦИИ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА
Съветът на Европа (или СЕ) е международна организация на страните от континента Европа - т. нар. “Голяма Европа” (47 страни членки срещу 27 страни - членки на Европейски съюз). Създаден е на 5 май 1949. Седалището е в Страсбург.
Целта на Съвета на Европа е да защитава и разпространява демокрацията, правата на човека, европейската културна идентичност и да търси решения на проблемите на европейските народи.
Органите на организацията са:

КОМИТЕТ НА МИНИСТРИТЕ
Комитетът на министрите е органът на Съвета на Европа, който взема решения. Той се състои от министрите на външните работи на всички държави членки или от техните постоянни дипломатически представители в Страсбург. Той следи за изпълнението на задълженията на държавите членки.
Комитетът на министрите обсъжда всички политически въпроси с изключение на отбраната: политическите аспекти на европейската интеграция, развитие на междуправителственото сътрудничество, защита на демократичните институции и правата на човека - с други думи, всички проблеми, които изискват съгласувани общоевропейски решения.
Министрите на външните работи на държавите членки заседават най-малко два пъти годишно. Веднъж седмично се провеждат заседания на ниво посланици. Всеки министър председателства комитета в продължение на шест месеца, като председателството по традиция се сменя през май и ноември.
Решенията на Комитета на министрите се изпращат на правителствата под формата на препоръки или се оформят като европейски конвенции или споразумения, които обвързват правно ратифициралите ги държави. Комитетът на министрите приема също декларации и резолюции по текущи политически въпроси. Повечето решения на Комитета на министрите изискват мнозинство от две трети от подадените гласове.
Н. Пр. посланик Иван Петков е постоянен представител на Република България в Съвета на Европа от юли 2005 г.

КОМИСАР ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
Комисарят по правата на човека е независима институция в рамките на Съвета на Европа, чиято работа е насочена към повишаване на обществената осведоменост за и спазване на правата на човека в 47 страни - членки на Съвета на Европа.
Настоящият комисар - г-н Томас Хамарберг, встъпи в длъжност на 1 април 2006 г.
Работата на комисаря се фокусира върху насърчаване на реформите за постигане на осезаеми промени в областта на насърчаването и защитата на правата на човека. Тъй като е не-юридическа институция, офисът на комисаря не се занимава с отделни жалби, но може да прави заключения и да предприема по-широки инициативи въз основа на получена надеждна информация относно нарушения на правата на отделни хора.
Докладите на комисаря включват анализ на практиките по правата на човека и подробни препоръки за възможни начини за подобряването им. Докладите се представят пред Комитета на министрите и Парламентарната асамблея. Впоследствие те биват публикувани и широко разпространявани сред формиращите политиката, неправителствения сектор и медиите.
Комисарят също така предоставя съвети и информация относно защитата на правата на човека и превенцията на тяхното нарушаване. По усмотрение на комисаря офисът му издава препоръки по конкретен въпрос, свързан с правата на човека в дадена страна (или в няколко). Комисарят може също така да дава мнение по проекти на законодателни актове и конкретни практики както по искане на национални органи или по собствена инициатива.
Комисарят си сътрудничи тясно с националните омбудсмани и институции по правата на човека както и с други структури, които се занимават със защита на правата на човека. Комисарят също така поддържа работни отношения с омбудсмана на ЕС и организира двугодишни кръгли маси с омбудсманите и институциите по правата на човека на страните - членки на Съвета на Европа. В страните, където няма такива институции, комисарят силно подкрепя тяхното създаване и ефективна работа.

ПАРЛАМЕНТАРНА АСАМБЛЕЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА
Парламентарната асамблея е един от двата главни органа на Съвета на Европа. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) е първата европейска асамблея в историята на нашия континент. С делегации от над 40 национални парламента тя остава и най-представителната. Разискванията на ПАСЕ съдържат важни насоки за дейността на Комитета на министрите и други междуправителствени органи на Съвета на Европа. Те оказват влияние и върху правителствата, след като членовете на ПАСЕ ги пренесат в парламентите на своите страни.
Парламентарната асамблея се състои от 315 членове, които имат 315 заместници. Те се избират или назначават от парламента на всяка страна измежду народните представители. Всяка държава има от двама до осем представители в зависимост от броя на населението й. Веднъж на всеки три месеца асамблеята провежда едноседмично пленарно заседание в заседателната зала на Двореца на Европа в Страсбург. Заседанията са публични. ПАСЕ провежда и едно ежегодно пролетно заседание в една от държавите членки.
Понастоящем българската делегация в ПАСЕ се ръководи от г-н Юнал Лютфи и се състои от 6 основни и 6 заместващи представители.

ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
Европейският съд по правата на човека е международен съд, който се намира в Страсбург. Той е създаден по силата на Конвенцията за правата на човека и основните свободи. Неговата задача е да осигурява спазването на разпоредбите на Конвенцията от страните членки. В изпълнение на това си задължение Съдът разглежда заявления за жалби, заведени от физически лица или понякога от държави. Ако установи, че дадена страна членка е нарушила едно или повече от правата и гаранциите по Конвенцията, Съдът излиза с решение. Решенията са обвързващи за страната, спрямо която са издадени, и тя е задължена да ги изпълни.
Комитетът на министрите към Съвета на Европа е отговорен да следи за изпълнението на решенията, както и се задължава да провери дали страните, осъдени поради нарушаване на Конвенцията, вземат необходимите мерки за изпълнение на конкретните или общите си задължения, произтичащи от решенията на Съда.

КОНГРЕС НА МЕСТНИТЕ И РЕГИОНАЛНИТЕ ВЛАСТИ
Конгресът:
- е гласът на регионите и общините в Европа;
- предлага форум, където избраните представители на местните и регионалните органи могат да обсъждат проблеми, да обменят опит и да запознаят правителствата със своето мнение;
- дава становища на Комитета на министрите и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа по всички аспекти на местната и регионалната политика;
- сътрудничи тясно с национални и международни организации, които представляват местните и регионалните органи на управление;
- организира обсъждания и конференции, за да достигне до широката общественост, чието участие е важна предпоставка за всяка функционираща демокрация;
- изготвя периодични доклади по страни за състоянието на местната и регионалната демокрация във всички държави - членки на Съвета на Европа, както и във всички страни - кандидатки за членство, и по-специално следи за спазването на принципите на Европейската харта за местно самоуправление.
Следи за:
- развитие на ефикасни структури на местно и регионално управление във всички държави - членки на Съвета на Европа, и особено в страните с наскоро установена демокрация;
- проучване на състоянието на местната и регионалната демокрация в държавите членки и в страните кандидатки;
- разработване на инициативи, които да дадат на гражданите възможност за реално участие в местната и регионалната демокрация;
- отчитане на интересите на местните и регионалните органи при разработването на европейската политика;
- насърчаване на регионалното и трансграничното сътрудничество за постигане на мир, търпимост и устойчиво развитие;
- наблюдение на изборите за местни и регионални органи.
Конгресът е разделен на две камари: Камара на местните органи и Камара на регионите.

(Страницата е подготвена по материали от Интернет)

Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
ОТЧАЯНИ ОПИТИ НА ДАНС, ВМРО И ПРОКУРАТУРА ДА СПРАТ ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ СЕ БОРЕШЕ ПРОТИВ ВЕЛИКО-БУГАРСКИОТ ВРХОВИЗАМ
Читај
ВО БУГАРИЈА ПОСТОИ РЕПРЕСИЈА КОН МАКЕДОНЦИТЕ ЗА ДА НЕ ЈА ИСТАКНУВААТ СВОЈАТА МАКЕДОНСКА ПОСЕБНОСТ
Читај


ЕПОПЕЯ НА МАКЕДОНСКИЯ НАРОД

НИКОЛА КАРЕВ
 
ДАМЕ ГРУЕВ
“Заклевам се в името на своята чест и пред Бога, че вярно и честно ще служа на интересите на своята татковина Македония...“ (Клетва при встъпване във ВМРО)
 
 
Македонија пее
 
БОЈОТ ЗАПОЧНАЛ...
Бојот започнал горе Kрушево,
горе Крушево, на Мечкин камен. (2)

Таму се бие тој славен јунак,
тој славен јунак, тој Питу Гули. (2)

Жените плачат децата пиштат,
а крв се лее, на Мечкин Камен. (2)

Тој Питу Гули славен јунак беше,
славно загина за Македонија. (2)

ГОРДА МАКЕДОНКА
Вистина е мила мамо вистина
среќна сум мамо Македонка
со душа и срце распеана
на ден Илинден родена
Гоцева лична убавица.

Рефрен:

Да пеам да играм да горам да бликам
се ќе сторам мајко да те имам
во тага и солзи, во радост и среќа.

Дали сум пиринка, егејка, вардарка
јас сум, јас сум Македонка.

Вистина е мила мамо вистина
горда сум мамо Македонка
ко Пиринско цвеќе расцутена
со Егејско сонце огреана
од Вардарска вода полеана.

Дали сум пиринка, егејка, вардарка
јас сум, јас сум Македонка.

СЕ ЗАПАЛИ ПИЛЕ ТРЕНО
Се запали пиле Трено одајчето, (2)
одајчето пиле Трено варосано,
варосано пиле Трено - падросано.

Не ми е жал пиле Трено за одајчето, (2)
тук’ ми е жал пиле Трено за чекмеџето. (2)

Внатре беа пиле Трено тапиите, (2)
тапиите пиле Трено од момите. (2)

Поезия
ВЕРНИЯТ ПЪТ
На вас, безсмъртни илинденци!
Дори като затворник зад решетка
или на път към слънчев необят,
сърцето разговаря с равносметка
на извървяното през този свят.

Повехне ли от ужас свободата,
животът е трагедия на роб,
че заедно приличат на тревата,
която плаче над забравен гроб.

Но тъжна безизходица е жажда
сърцето на доброто да тупти
и даже в поражение да ражда
величие и то да му шепти: -

През кървав ад душата ми премина
и може да разказва мълчешком,
че който носи болка за Родина,
той в нея ще намери своя дом.

Съдбата ми завинаги е твоя
като прегърната от две ръце,
че нищичко си няма, Майко моя,
освен едно премръзнало сърце.

В душата ми пищяха ветровете
на всички тиранични времена,
защото аз отглеждах вековете,
които търсят път от светлина.

Аз идвам от далечните ти рани
и нося неугасваща звезда,
че минах под илинденски камбани,
които възвестяват свобода.

Аз минах през разбитите окови
на дългото мълчание от страх
и тръгнах през изсъскани отрови
и бъдещи виелици от прах.

Аз вчера бях спасителна пътека
за още неизгряла красота
и гледах от сълзата на човека
как утре се усмихва пролетта.

Сърцето верен път е извървяло
в огромното световно колело,
когато на Родината е дало
поне това, което е могло!
АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting