Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Защо Гърция, Сърбия и България се страхуват от името Македония
МАКЕДОНИЯ И НЕЙНОТО ИМЕ В МИНАЛОТО И ДНЕС
Добри Добрев


През османския период до Берлинския конгрес от 1878 г. в териториалния обхват на Македония се смятали “целите поречия на Места, Струма, Вардар и Бистрица и горното течение на р. Черни Дрин”. След Берлинския конгрес от 1878 г. Кюстендилско и Дупнишко били откъснати от територията на Македония и приключени към новообразуваното Българско княжество.
Не можем да се съгласим с твърдението на Н. П. Адриотис (което няма никакво научно основание), че през време на османското владичество името “Македония” се употребявало от поробителя, за да означи една “гръцка страна”. Тази несъстоятелна теория някои гръцки учени поддържат и днес.
Една от основните форми на съпротивителната, въоръжената борба на македонския народ през епохата на двойното угнетяване било хайдутството, което до средата на ХIХ в. в Македония съществувало в големи размери и предпазвало македонския народ от произволите и насилията на неограничената османска власт.
През Възраждането името Македония било пуснало здрави корени сред македонския народ. Обкичено с ореола на борбите против вековния поробител, то придобило окончателно свой общонароден смисъл и значение.
Братя Миладинови, Райко Жинзифов, Григор Пърличев, Константин Джинот и др. македонски възрожденци в своите съчинения мечтаят за свобода за Македония. Те говорят и пишат на македонски език и с това поставят основата на македонската национална литература и култура.
Ако пък се обърнем и към статистиките за Македония, отразени и върху етнографски карти от видни европейски изследователи, картината за истинското положение в Македония става още по-жива, по-убедителна. В тях, общо казано, македонците чрез цифровите и нагледните данни изправят ръст като мнозинство. На етнографските карти това личи особено ярко.
Руско-турската война от 1877-1878 г. дава нов тласък и за развитието и размаха на македонското национално-революционно движение. Дълго преди войната македонците живеят с мисълта за освободителната мисия на Русия. Надеждата за освобождение се засилва с развитието на бойните действия и със съобщенията за победоносния ход на руската армия. За съжаление, единственият град в Източна Македония, освободен от руските войски, бил Горна Джумая. Макар че свободата на Горна Джумая била краткотрайна, въоръжената борба на македонците в Горноджумайско и по Кресненската клисура оказали най-пряко въздействие за подготовката и избухването на голямото Македонско (Кресненско) въстание през есента на 1878 г. против османската власт.
Както е известно, Берлинският договор от есента на 1878 г. предвижда по силата на своите членове 23 и 62 да бъдат въведени реформи в Македония, т. е. да й бъдат дадени политическа и административна автономия в рамките на Османската империя.
Усилията обаче на македонското население за налагането на автономно управление след Берлинския конгрес, както се предвижда в чл. 23 от този договор, се затруднява много, защото наред с османската власт сега вече официално против тяхната борба се обявяват и Сърбия, Гърция и България. Те се борят да заграбят колкото се може по-голяма част от Македония, за тях идеята за автономия на Македония е чужда иначе освен като средство за нейното присъединяване. Интриги, клевети, насилия, арести, заточения, та дори и убийства били пуснати в ход, за да се смаже македонското движение и запази Македония за домогванията на гърцизма, сърбизма и българизма. С други думи, политиката за разделяне на Македония на сфери на влияние, т. е. нейното разделяне и заграбване, става водеща политика на Сърбия, Гърция и България спрямо Македония. Ето защо една от причините да се заемат македонските революционни дейци с основаването на Вътрешната революционна организация (ВМОРО) била и тази да се попречи на чуждите пропаганди да пуснат корени и да разделят населението в Македония, а след това и самата нея.
Съгласно чл. 1 на Устава на ВМОРО - тя си поставя за цел да сплоти в едно цяло всички недоволни елементи в Македония, без разлика на народност и вяра, за “извоюване чрез революция пълна политическа автономия”. Принципът за политическа автономия на Македония се покрива с принципа за самостоятелна македонска държава.
Остротата, с която революционното движение в Македония поставило македонския въпрос за решаване пред Европа, станала причина за възникване на проектите на Великите сили за нейното реформиране. Така съперничеството на балканските държави за владеенето на Македония и противоречията на Великите сили поставят началото на интернационализирането на сложния македонски въпрос. Сега от македонски той се превръща в балкански и европейски.
Липсата на желание от страна на турското правителство да даде автономия на Македония, съгласно чл. 23 от Берлинския договор, предизвиква остра реакция в Англия, Франция и Италия. Политици и дипломати в тези страни изразяват открито симпатиите си към Македония и македонския народ и настояват за по-твърд тон спрямо Турция.
Революционната борба на македонския народ, организирана и ръководена от ВМОРО след създаването й през 1893 г., предизвиква най-оживена политическа активност и в Гърция, Сърбия и България. Главната цел, която се преследва в техните комбинации и тайни договори по отношение на Македония, е да се предотврати предоставянето на автономия на Македония в духа на исканията на ВМОРО. Пред тях стои идеята за подялба на Македония на сфери на влияние, които след ликвидирането на османското господство да се присъединят към техните държави. С това те обективно се превръщат в съюзници на Османската империя в борбата срещу ВМОРО и македонския народ.
След създаването на ВМОРО през 1893 г. името Македония, обгорено от пламъка на македонската борба, се свързвало неразривно със стремежите на македонския народ за извоюване на свободна и независима македонска държава на Балканите. Ето защо името Македония породило страх както у султана, така и у някои националшовинистични среди в България, Гърция и Сърбия. Те предлагат да се забрани употребата на името Македония, защото то е неразривно свързано с борбата на македонския народ за освобождение и културно-национална и политическа обособеност. Името Македония според тях трябвало да се замени с новоизковани понятия като “Северна Елада”, “Стара Сърбия”, “Югозападна България”. Турската администрация пък настоявала да използва вместо Македония - Солунски, Битолски и Косовски вилает.
Османските власти, страхувайки се от революционната борба на ВМОРО и с цел да заличат името Македония, я поделили на три вилаета: Солун, Скопие и Битоля. С цел да раздробят и разбият еднородността на македонското население, към Солунския вилает била придадена казата Катерини от Тесалия, към Скопския - Призренският и Прищинският санджак от т. нар. “Стара Сърбия”, а към Битолския - Биглишката каза от Албания. Естествено, модерната географска наука не могла да възприеме опитите на турските власти да заличат името Македония.
Някои екзалтирани сръбски шовинисти в желанието си да представят Македония за “сръбска” влизат в конфликт с науката и създават съвсем несъстоятелни и фалшиви теории за националната принадлежност на македонците. Издадени и разпространени са и в Македония книгите на Сп. Гопчевич “Стара Сърбия и Македония”, на М. Веселинович “Сърбия и Македония” и др., които обслужват целите на великосърбизма. През 1891 г. в Белград е издадена етнографска карта, съставена от проф. Андонович, в която понятието “Стара Сърбия” се разпростира върху цяла Македония.
Постепенно територията на ефимерната, но добре използувана за политически спекулации “Стара Сърбия” се увеличава от година на година и стигнала до Солун. Най-красноречив пример за разрастването на изкуственото понятие “Стара Сърбия” е “еволюцията” в схващанията на белградския професор по география Йован Цвиич. Отначало той приложил името “Стара Сърбия” само върху Скопско и Тетовско, а после върху земите на юг от планините Плачковица, Бабуна и Баба. В 1908 г. П. Никетич разпростял “Стара Сърбия” до Солун.
Тези необосновани сръбски претенции спрямо Македония предизвикват остра реакция сред европейските научни среди. Видният немски учен Густав Вайганд и английският общественик Н. Брайлсфорд, автори на редица изследвания за Македония, с перо и слово защитават историческата истина за езика и народността на македонците.

(Продължава в следващия брой)

Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
С ТОДОРЖИВКОВСКИ ИНАТ СРЕЩУ ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЕКСЕЛЕНЦИИ, МАКЕДОНСКИОТ ЈАЗИК Е ИСТОРИСКА РЕАЛНОСТ, ФАКТ
Читај
ТЕМПИРАНА БОМБА НА БАЛКАНОТ
Читај


ЕПОПЕЯ НА МАКЕДОНСКИЯ НАРОД

НИКОЛА КАРЕВ
 
ДАМЕ ГРУЕВ
“Заклевам се в името на своята чест и пред Бога, че вярно и честно ще служа на интересите на своята татковина Македония...“ (Клетва при встъпване във ВМРО)
 
 
Македонија пее
 
БОЈОТ ЗАПОЧНАЛ...
Бојот започнал горе Kрушево,
горе Крушево, на Мечкин камен. (2)

Таму се бие тој славен јунак,
тој славен јунак, тој Питу Гули. (2)

Жените плачат децата пиштат,
а крв се лее, на Мечкин Камен. (2)

Тој Питу Гули славен јунак беше,
славно загина за Македонија. (2)

ГОРДА МАКЕДОНКА
Вистина е мила мамо вистина
среќна сум мамо Македонка
со душа и срце распеана
на ден Илинден родена
Гоцева лична убавица.

Рефрен:

Да пеам да играм да горам да бликам
се ќе сторам мајко да те имам
во тага и солзи, во радост и среќа.

Дали сум пиринка, егејка, вардарка
јас сум, јас сум Македонка.

Вистина е мила мамо вистина
горда сум мамо Македонка
ко Пиринско цвеќе расцутена
со Егејско сонце огреана
од Вардарска вода полеана.

Дали сум пиринка, егејка, вардарка
јас сум, јас сум Македонка.

СЕ ЗАПАЛИ ПИЛЕ ТРЕНО
Се запали пиле Трено одајчето, (2)
одајчето пиле Трено варосано,
варосано пиле Трено - падросано.

Не ми е жал пиле Трено за одајчето, (2)
тук’ ми е жал пиле Трено за чекмеџето. (2)

Внатре беа пиле Трено тапиите, (2)
тапиите пиле Трено од момите. (2)

Поезия
ВЕРНИЯТ ПЪТ
На вас, безсмъртни илинденци!
Дори като затворник зад решетка
или на път към слънчев необят,
сърцето разговаря с равносметка
на извървяното през този свят.

Повехне ли от ужас свободата,
животът е трагедия на роб,
че заедно приличат на тревата,
която плаче над забравен гроб.

Но тъжна безизходица е жажда
сърцето на доброто да тупти
и даже в поражение да ражда
величие и то да му шепти: -

През кървав ад душата ми премина
и може да разказва мълчешком,
че който носи болка за Родина,
той в нея ще намери своя дом.

Съдбата ми завинаги е твоя
като прегърната от две ръце,
че нищичко си няма, Майко моя,
освен едно премръзнало сърце.

В душата ми пищяха ветровете
на всички тиранични времена,
защото аз отглеждах вековете,
които търсят път от светлина.

Аз идвам от далечните ти рани
и нося неугасваща звезда,
че минах под илинденски камбани,
които възвестяват свобода.

Аз минах през разбитите окови
на дългото мълчание от страх
и тръгнах през изсъскани отрови
и бъдещи виелици от прах.

Аз вчера бях спасителна пътека
за още неизгряла красота
и гледах от сълзата на човека
как утре се усмихва пролетта.

Сърцето верен път е извървяло
в огромното световно колело,
когато на Родината е дало
поне това, което е могло!
АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ


Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting