Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В.Г.Белински
ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма
Доц. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)



Един от мощните самостоятелни владетели в Македония е Добромир Хръс. Той бил участник във въстанието на Асен и Петър (1185-1187 г.). Хръс се провъзгласил за независим владетел в Централна Македония и отначало поддържал добри отношения с Цариград. По време на Третия кръстоносен поход (1189-1192 г.) отряд, предвождан от бергския адвокат Фридрих, преминал през Македония. Отрядът идва от Северна Тесалия, през Южна Македония по долината на Струма, през Мелник, Неврокопско, Разложко и през Чепинското корито се присъединява към основните кръстоносни сили, водени от император Фридрих I Барбароса. С навлизането на кръстоносците през 1189 г. Хръс искал да разшири своите владения. По това време в Македония навлязъл и рашкият (сръбският) жупан Неманüа и превзел крепостите Градец (Горни полог), Лешок (Долни Полог) и Скопие. Кръстоносците на Фридрих Барбароса влезли във връзка с Хръс. С тяхното заминаване за Мала Азия византийците успели да наложат властта си над непокорните боляри. Тогава бил затворен и Добромир Хръс, но не след дълго бил пуснат и назначен за управител на Струмица. Когато през първите години на владеенето на Алексей III Ангел (1195-1203 г.) положението в западните провинции на империята било нестабилно, Хръс отново станал самостоятелен владетел. По-късно присъединил към своите владения и крепостта Просек. Това бил природно укрепен град, на левия бряг на р. Вардар, при навлизането й в Демирхисарската клисура. Тук той установил своето седалище. Във владенията си не зачитал ромейските закони, а въвел свои.
През 1199 г. императорът тръгнал срещу Хръс, но бил победен и принуден да признае властта на Хръс над Струмица и Просек като жупан и топарх. Договорен бил и брак между дъщерята на протостраторът Маноил Камиц и Хръс.
Не след дълго отношенията между централната власт на империята и Хръс се влошили. Причина за това е отказът на централната власт да откупи тъста на Хръс, Камиц. Последният бил пленен от българите и за да го пуснат, те поискали значителен откуп. Византийците отказали да го дадат. Хръс го откупил, като платил 200 центнери злато. Камиц се прибрал при Хръс и поискал от императора да възстанови сумата. Императорът пак отказал. Тогава протостраторът Камиц и Хръс повели война срещу централната власт. Те превзели Пелагония и Прилеп. След това продължили към Тесалия. Срещу тях била изпратена императорска войска, която превзела Пелагония и Прилеп и разбила силите на Камиц. През 1201 г. византийците станали господари и на Струмица. Хръс бил принуден да се укрепи в Просек. През 1203 г. Просек бил завладян от българите.
Един по-широк поглед ще покаже, че през разглеждания период Венеция е много силна. Тя е господарка на Средиземно море. Венецианските търговци имат силни позиции и специални привилегии във Византия, от които последната иска да се освободи. В Цариград избухвали антивенециански бунтове. Византийските власти давали привилегии и на Геноа и Пиза, като съперници на Венеция. Тези неща създавали несигурност за венецианските интереси във Византия. Това накарало венецианския дожд Енрико Дандоло да насочи западните сили срещу Византия, когато папа Инокентий  започнал да готви нов кръстоносен поход. Тук трябва да прибавим още, че от времето на църковното разцепление, а особено от началото на кръстоносните походи, антивизантийското настроение на запад постоянно растяло. Венеция събрала кръстоносците на своя територия. Повод за насочването на кръстоносците срещу Византия дало и идването тук на сина на сваления и ослепен император Исак , Алексий Ангел, който успял да избяга от византийски затвор. Той се обърнал към венецианците и кръстоносците с молба да му помогнат, за да си върне византийския престол. Обещал им огромни суми пари, а на папата обещал сключване на църковна уния. Всичко това е залегнало в подписан договор (май 1202 г., на остров Корфу). Така кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход (1202-04 г.), вместо да освобождават Светите земи от агаряните, предпочели да се настанят във Византия. През юли 1203 г. те превзели Цариград. Император Алексий  побягнал с държавното богатство. Слепият император Исак  бил поставен на престола, а синът му като съвладетел Алексий V. Против тях се надигнали, от една страна, кръстоносците и венецианците, понеже не удържали на договора, а, от друга страна, народът, че го подчинил на латините. Избухнал бунт и Алексий V бил убит. На царския престол е поставен Алексий V Дука Мурзуфл. Така победило антилатинското направление във Византия. Но за кратко. През март кръстоносците и венецианците подписали детайлен договор за подялба на Византия. На 13 април 1204 г. те отново превзели Цариград, но този път не с цел да доведат на власт ново византийско управление. Три дни и нощи ограбвали града и вършели жестоки насилия. Византийците не могли да им се противопоставят и империята се разпаднала. Създадена е Латинска империя в Цариград, която включвала Тракия, северозападната част на Мала Азия и някои острови. За император е коронован Балдуин Фландърски. Независимо от кръстоносците е създадена Никейска империя в Мала Азия, начело с Теодор Ласкарис. Тя се считала като наследник на Византия. Избрала свой патриарх. Създадено е Епирско деспотство с византийски дух, начело с Михаил Ангел. В Южна Македония и Тесалия кръстоносците образували кралство начело с Бонифаций Монфератски, известно като Солунското кралство. Това кралство било поддържано от македонските феодали, които се страхували от българската опасност. Ето какво пише Никита Хониат във връзка с обиколката на Бонифаций Монфератски по македонските земи: “С него ходеха и някои от ромеите, главно благородници, коитo с лъжи и измами привличаха областите и улесняваха пътя на първородния син на Мария, защото както по-рано тракийците, така и сега македонците и тесалийците, както и жителите на Елада, радостно го приемаха него, облечен царски и придружаван от викове за поздрав”. Солунското кралство просъществувало до края на 1224 г., когато Солун е завладян от епирския деспот Теодор Ангел Дука Комнен.
Византийската аристокрация в Тракия в началото била склонна да признае латинската власт и да служи на новите господари, като запази владенията си. Новите завоеватели не искали да сътрудничат с местната аристокрация и посегнали на нейните имоти и привилегии. Тогава византийската аристокрация дигнала въстание против латините и поканили българския цар Калоян, предлагайки му императорска корона и верноподаничество. По това време България се засилила. Българите победили Балдуин при Адрианопол (Одрин) (14.04.1205 г.) и се насочили към Македония. Те превзели крепостта Серес и тръгнали срещу Солун. Обсадили града. Тук българският цар Калоян бил убит (1207 г.) от своите хора и обсадата била вдигната. Когато Калоян обсаждал Солун, срещу него се надигнало цялото население. Годните да носят оръжие се сражавали срещу българите, а жените и старците се молели в храмовете. Те молели пазителя на града - св. Димитър Солунски, да ги спаси от нашествениците. Убийството на Калоян от неговия болярин Манастър солунчани счели като дело на св. Димитър. Той си е свършил работата чрез ръката на Манастър. Оттогава в църквите на Македония св. Димитър се зографисва на кон и с копие в ръка, с което пробожда гърдите на паднал боец с българска униформа. Това е красноречиво доказателство за отношението на македонците към българския цар. За извършените от него зверства в Тракия и Македония той е наречен Скилойоан - Кучеиван. (Столетия по-късно пропагандата ще направи така, че македончета на българеещи се родители ще бъдат кръщавани на негово име.)
Никифор Григора, авторът на историческия труд за Византия - “Римска история”, пише, че Калоян “преминал местата до Солун и Македония и превърнал всичките села, градове и крепости в скитска пустиня”. За страдания на населението на Тракия и Македония от “разрушителното нашествие на българите” (1207 г.) пишат и неутрални историци. Тези факти ясно показват как е бил посрещан Калоян и войската му от македонското население.
Цар Калоян отнел Нишката и Велбъждската епархии от Охридската архиепископия и ги подчинил на българската архиепископия. Търновският архиепископ Василий бил възведен от папа Инокентий III за примат на България и Влахия. До 1219 г. към Охридската архиепископия е територията на Сърбия. През тази година никейският патриарх ръкополага за автокефален архиепископ на сръбското кралство Сава.

(Продължава в следващия брой)

Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


ЕПОПЕЯ НА МАКЕДОНСКИЯ НАРОД

НИКОЛА КАРЕВ
 
ДАМЕ ГРУЕВ
“Заклевам се в името на своята чест и пред Бога, че вярно и честно ще служа на интересите на своята татковина Македония...“ (Клетва при встъпване във ВМРО)
 
 
Македонија пее
 
БОЈОТ ЗАПОЧНАЛ...
Бојот започнал горе Kрушево,
горе Крушево, на Мечкин камен. (2)

Таму се бие тој славен јунак,
тој славен јунак, тој Питу Гули. (2)

Жените плачат децата пиштат,
а крв се лее, на Мечкин Камен. (2)

Тој Питу Гули славен јунак беше,
славно загина за Македонија. (2)

ГОРДА МАКЕДОНКА
Вистина е мила мамо вистина
среќна сум мамо Македонка
со душа и срце распеана
на ден Илинден родена
Гоцева лична убавица.

Рефрен:

Да пеам да играм да горам да бликам
се ќе сторам мајко да те имам
во тага и солзи, во радост и среќа.

Дали сум пиринка, егејка, вардарка
јас сум, јас сум Македонка.

Вистина е мила мамо вистина
горда сум мамо Македонка
ко Пиринско цвеќе расцутена
со Егејско сонце огреана
од Вардарска вода полеана.

Дали сум пиринка, егејка, вардарка
јас сум, јас сум Македонка.

СЕ ЗАПАЛИ ПИЛЕ ТРЕНО
Се запали пиле Трено одајчето, (2)
одајчето пиле Трено варосано,
варосано пиле Трено - падросано.

Не ми е жал пиле Трено за одајчето, (2)
тук’ ми е жал пиле Трено за чекмеџето. (2)

Внатре беа пиле Трено тапиите, (2)
тапиите пиле Трено од момите. (2)

Поезия
ВЕРНИЯТ ПЪТ
На вас, безсмъртни илинденци!
Дори като затворник зад решетка
или на път към слънчев необят,
сърцето разговаря с равносметка
на извървяното през този свят.

Повехне ли от ужас свободата,
животът е трагедия на роб,
че заедно приличат на тревата,
която плаче над забравен гроб.

Но тъжна безизходица е жажда
сърцето на доброто да тупти
и даже в поражение да ражда
величие и то да му шепти: -

През кървав ад душата ми премина
и може да разказва мълчешком,
че който носи болка за Родина,
той в нея ще намери своя дом.

Съдбата ми завинаги е твоя
като прегърната от две ръце,
че нищичко си няма, Майко моя,
освен едно премръзнало сърце.

В душата ми пищяха ветровете
на всички тиранични времена,
защото аз отглеждах вековете,
които търсят път от светлина.

Аз идвам от далечните ти рани
и нося неугасваща звезда,
че минах под илинденски камбани,
които възвестяват свобода.

Аз минах през разбитите окови
на дългото мълчание от страх
и тръгнах през изсъскани отрови
и бъдещи виелици от прах.

Аз вчера бях спасителна пътека
за още неизгряла красота
и гледах от сълзата на човека
как утре се усмихва пролетта.

Сърцето верен път е извървяло
в огромното световно колело,
когато на Родината е дало
поне това, което е могло!
АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting