Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Големият македонски събор в Овчарани
СИМВОЛ НА МАКЕДОНСКАТА НЕИЗКОРЕНИМОСТ
Любомир Марков


НА 19 юли т. г. гръцкият премиер и националист с издаващо турски произход име - Караманлис, в отговор на любезното писмо на македонския премиер да се застъпи за правата на македонското малцинство в Гърция отговори, че такова нямало.

Дори, зарил глава в примитивния даже и за XIX век национализъм, с невероятно безочие посъветва македонския си колега, че трябвало да забрави национализма на XIX век и да гледа в бъдещето към НАТО и ЕС - може би такова бъдеще за тези демократични институции чертае този човек - отричане, асимилиране и дискриминиране на малцинствата и налагане на правото на джунглата. Македонците от Егея най-добре отговориха на самозабравилия се техен премиер с големия традиционен македонски фестивал по случай Илинден в с. Овчарани (Леринско, гръцкото име на селото е Мелити), който трая два дни (19 - 20 юли) и на който присъстваха над 3-4000 души.
Цяла седмица преди това по добре познатия ни от България метод гръцките вестници изсипаха тонове от заплахи и манипулации, че се очаква скопска провокация в Овчарани, че щял там да говори лично Црвенковски, да се прави опит за отцепване, че се очаква насилие и т. н. Разбира се, не закъсняха да се “проявят” и тамошните лумпен националисти от организацията “Златна зора” (нещо средно между гръцко БНД и “Атака”), да си покажат рогата, заплашвайки с разправа и насилие.
Те наистина се опитаха да направят нещо - демонстрираха на границата до момента, в който гръцките власти се убедиха, че заплахите няма да спрат ансамбъл “Танец” и македонските журналисти (гръцките митничари се опитали да ги откажат, като им заявили, че не могат да гарантират безопасността им!). Тогава, станали ненужни на границата, националиститие отидоха да обикалят с автомобилите си Лерин и да разхвърлят хиляди листовки, съдържащи изрази като: “Никакъв компромис за Македония”, “Обща граница със Сърбия”, “Никакви преговори със скопските цигани” и т. н. След като пообиколиха града, без някой да им обърне внимание, те си тръгнаха. По-късно се чу, че са се опитали да се доберат до събора, но за техен късмет полицията ги е спряла, тъй като максималният им брой - 50 души, срещу над 3000 съборяни не предвещаваше добър край за тях. Вечерта и войската в Лерин с барабани измарширува по улиците на града, за да отиде да свали тържествено гръцкото знаме. Практиката войската тържествено да вдига сутрин и вечер да сваля държавното знаме съществува само в общините с много македонци в Гърция, но се прави само на държавни празници. А Илинден не е такъв за Гърция. Но всичките тези номера и симулации и координирани действия между власт и диви националшовинисти са ни добре познати от България...
Делегация на ОМО “Илинден”-ПИРИН отпътува на 20 юли сутринта, за да присъства на събора и така да изрази своята подкрепа и съпричастност към македонците в Егейска Македония в борбата им за признаване и права. В нея участваха съпредседателите Ботüо Вангелов и Стойко Стойков, както и общинският председател на партията в Благоевград - Благой Тасев. Те бяха сърдечно посрещнати от партнüорите от “Виножито” в канцеларията на партията в Лерин, където дадоха обща пресконференция за присъстващите медии. Изявления за македонски медии дадоха и в Овчарани на самия събор. А съпредседателят Стойков дори даде интервю за местния лерински гръцки вестник. Едва ли ще го публикуват обаче.
Вечерта в Овчарани е трудно забравимо преживяване. Освен от Овчарани, което е голямо село (няколко хиляди жители), тук идват македонци от околните лерински села (Леринско е почти цялостно македонско), но и от всички краища на Егейска Македония. Тук пиринската делегация се запозна с хора от Солунско, Кукушко, Воденско и Серско. Съборът е традиционен от 1990 г. и е най-голямото македонско тържество в Гърция. В официалната част на програмата по традиция не се пее и говори македонски от трибуната, макар момичето, което откри втората вечер, да наруши правилото, като пожела добре дошли и на македонски. Също така и певицата, дошла от Скопие, не се съобрази с това и македонската песен се редуваше с вдъхновяващите хора на ансамбъла “Танец”. Обикновено след полунощ всички задръжки падат - пеят се македонски песни (особено любимата егейска - “Бегайте, гръци не ве сакаме”), играят се македонски хора. Но и тук тази година бе различно. Гръцките власти бяха направили всичко възможно, за да обезмакедончат празненството. Освен споменатите по-горе мизерии в сила е влязъл и скрит натиск върху организаторите от фолклорното дружество. Намесили са се гръцките партии, депутатът от Лерин, кметът и полицията. Настояли да не се пеят поне македонски патриотични песни, да не се споменава името македонец, да се постави гръцко знаме на училището, та дори са се изплашили от цвета на надписа над трибуната, който е на гръцки, а именно, че е червен на жълта основа и според тях напомня на цветовете върху знамето на Република Македония. Като резултат надписът бе поставен на бяла основа, а за пръв път бе поставено и гръцко знаме на училището. Ефектът се почувства и при песните - патриотичните бяха избягнати в голяма степен (“Македонско девойче” например наруши това правило), а някои патриотични бяха свирени без текст или само с частичен текст. Разбира се - македонците много добре знаеха думите на мелодиите, по които играеха хора. Предвид огромния натиск полученият резултат е повече от обезсърчаващ за гръцките власти. Не че здравият разум ще проговори в тях. Описаните действия са само част от една по-широка акция за обезличаване на този македонски празник. Една от характерните мерки е, че тези фолклорни дружества в Егейска Македония, които обещаят, че ще свирят македонски песни, без да пеят, получават дори помощи от държавата. Много се страхуват гръцките власти от македонския “несъществуващ” език, от “тяхното” македонско име и да не би някой да забележи “несъществуващото” македонско малцинство. То така е винаги с лъжците - треперят да не бъдат изобличени. Не виждаме ли същото в България постоянно? Видно е, че властите вече не могат да спрат да се свирят и играят македонските хора и се опитват поне гласът на македонците да не се чуе. Но явно и там не успяват, щом са стигнали до това да се борят поне песните да не са патриотични, а и в това не успяват.
Втората вечер бе открита от местен детски състав, който изигра няколко хора. Програмата продължи “Танец”, чиито изпълнения предизвикаха буря от ръкопляскания и възхитени викове. Хората се редуваха с песни. Дворът е пълен с народ, трибуните и стълбите също. Лицата на едни светят, на други очите са пълни със сълзи от радост. Гръцките медии снимат от трибуната. Челюстите на гръцките журналисти са увиснали. Не продумват нищо. Не питат никого за нищо. Страхуват се от отговорите. Не искат да вярват на очите и ушите си. Нито едно гръцко хоро или песен. Хиляди гръцки граждани от несъществуващото според тях малцинство играят хора на несъществуваща култура и пеят на също такъв несъществуващ език. Това няма да им поречи пак да лъжат и оплюват утре. Но тази вечер - те са поразени и за пръв път устата им е затворена.
Който не е виждал македонско хоро в четири и пет реда на цял училищен двор - да иде в Овчарани. Хиляда души на едно хоро! За повече няма място. Те ще чакат следващото - дотогава ще гледат играещите, ще пият бира и хапват шишчета. Веселбата продължи до три сутринта, макар вече да бе понеделник и сутринта играещите бяха на работа.
След като направиха всичко възможно да забранят пеенето на македонски патриотични песни, употребата на македонски език и самото понятие Македония и македонец на събора, на следния ден гръцките медии обясняваха, че всъщност македонци не били онези, отишлите на събора, ами те, останалите - гърците. Странно - та нали уж и тези на събора били според тях също гърци и според тяхната логика - македонци?!? Защо само те от всички гърци да не могат да бъдат македонци? Изглежда, че единственият начин да не си македонец в Гърция е ... да си македонец.
Интересно на колко ли от онези, които гордо се тупат в гърдите, че са гърци, дедовците им са го научили от своите майки и колко ли от онези гърци, претендиращи, че само те са македонци, имат баби, родени в Македония. Сещам се за една емисия, в която побеснял гръцки патриот от Крит крещеше против лошите “скопияни”: “Ние сме македонци, аз съм македонец, не вие”. Националистическа лудост!
Сблъскваме се с добре познатия от България абсурд - географските македонци и всякакви немакедонци отнемат правото на етническите и национални македонци да се наричат с тяхното национално име.
Препоръчвам горещо на всички македонци от България да отидат на Илинден в Овчарани (гръцко Мелити). Онези от тях, които са съхранили македонското си съзнание, ще се почувствуват презаредени с енергия, онези, които са го забравили - ще си го спомнят, а онези, които са го изоставили, ще получат възможност да се докоснат до извора - далеч от българската пропаганда.

Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај


ЕПОПЕЯ НА МАКЕДОНСКИЯ НАРОД

НИКОЛА КАРЕВ
 
ДАМЕ ГРУЕВ
“Заклевам се в името на своята чест и пред Бога, че вярно и честно ще служа на интересите на своята татковина Македония...“ (Клетва при встъпване във ВМРО)
 
 
Македонија пее
 
БОЈОТ ЗАПОЧНАЛ...
Бојот започнал горе Kрушево,
горе Крушево, на Мечкин камен. (2)

Таму се бие тој славен јунак,
тој славен јунак, тој Питу Гули. (2)

Жените плачат децата пиштат,
а крв се лее, на Мечкин Камен. (2)

Тој Питу Гули славен јунак беше,
славно загина за Македонија. (2)

ГОРДА МАКЕДОНКА
Вистина е мила мамо вистина
среќна сум мамо Македонка
со душа и срце распеана
на ден Илинден родена
Гоцева лична убавица.

Рефрен:

Да пеам да играм да горам да бликам
се ќе сторам мајко да те имам
во тага и солзи, во радост и среќа.

Дали сум пиринка, егејка, вардарка
јас сум, јас сум Македонка.

Вистина е мила мамо вистина
горда сум мамо Македонка
ко Пиринско цвеќе расцутена
со Егејско сонце огреана
од Вардарска вода полеана.

Дали сум пиринка, егејка, вардарка
јас сум, јас сум Македонка.

СЕ ЗАПАЛИ ПИЛЕ ТРЕНО
Се запали пиле Трено одајчето, (2)
одајчето пиле Трено варосано,
варосано пиле Трено - падросано.

Не ми е жал пиле Трено за одајчето, (2)
тук’ ми е жал пиле Трено за чекмеџето. (2)

Внатре беа пиле Трено тапиите, (2)
тапиите пиле Трено од момите. (2)

Поезия
ВЕРНИЯТ ПЪТ
На вас, безсмъртни илинденци!
Дори като затворник зад решетка
или на път към слънчев необят,
сърцето разговаря с равносметка
на извървяното през този свят.

Повехне ли от ужас свободата,
животът е трагедия на роб,
че заедно приличат на тревата,
която плаче над забравен гроб.

Но тъжна безизходица е жажда
сърцето на доброто да тупти
и даже в поражение да ражда
величие и то да му шепти: -

През кървав ад душата ми премина
и може да разказва мълчешком,
че който носи болка за Родина,
той в нея ще намери своя дом.

Съдбата ми завинаги е твоя
като прегърната от две ръце,
че нищичко си няма, Майко моя,
освен едно премръзнало сърце.

В душата ми пищяха ветровете
на всички тиранични времена,
защото аз отглеждах вековете,
които търсят път от светлина.

Аз идвам от далечните ти рани
и нося неугасваща звезда,
че минах под илинденски камбани,
които възвестяват свобода.

Аз минах през разбитите окови
на дългото мълчание от страх
и тръгнах през изсъскани отрови
и бъдещи виелици от прах.

Аз вчера бях спасителна пътека
за още неизгряла красота
и гледах от сълзата на човека
как утре се усмихва пролетта.

Сърцето верен път е извървяло
в огромното световно колело,
когато на Родината е дало
поне това, което е могло!
АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting