Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Мигове на надежда

100 ГОДИНИ ОТ ХУРИЕТА

Георги Радуле

ПРЕЗ м. юли тази година се навършват 100 години от избухването на Младотурската революция - Хуриета. Това е важен момент и от македонската национална ис-тория, който е малко познат от днешните македонци. За да попълним тази празнота в знанията ни за миналото на Македония, поместваме настоящия материал.

Още от времето на Селим ²²² се оформя прослойка от турци, недоволни от политическата система на страната. През последните десетилетия на XIX век и началото на XX измежду турците и другите мюсюлмани в Отоманската империя израства интелигенция, възпитана в европейски дух, с разкрепостено мислене. Тя е рожба на евро-пейските учебни заведения в Турция и Европа. Изгонените привърженици на конституцията, след суспендирането й през 1876 г. от Абдул Хамид II, емигрират на Запад. Тук те се запознават отблизо с европейската култура и обществено-политическо устройство.
За тези образовани турци става ясно, че със средновековни методи и манталитет, с феодално земевладение, със слабо образовано и покварено чиновничество, с не-вежествен народ и с шериата като правна система османите не могат да запазят целостта на империята. Европа бързо върви напред и силите стават все по-неравностой-ни. Ако не се направи нещо, Турция ще бъде принудена непрекъснато да отстъпва пред европейския натиск до окончателното й разпадане. Като патриоти и националис-ти те се опиват от разказите за някогашното величие на своето отечество. Мечтаят за възобновяване на това величие. В същото време виждат, че корупция, разруха и ду-ховна деградация царят навсякъде. Тежката бюрократична система не е в състояние да управлява гъвкаво. Абсолютизмът наред със съзвездието от големи имена на ис-торическия небосклон на Отоманската империя, като Осман, Орхан, Мурад ², Баязид, Мехмед II Завоевателя, Сюлейман Великолепни, Селим I, Селим III, Махмуд II, изди-га също малограмотни, а понякога и слабоумни султани. Те и техните правителства трудно възприемат новото. Прогресивната интелигенция създава много грижи на официалните турски власти и духовенството. Особено големи главоболия създава мюсюлманската интелиген-ция в Македония. В жилите на част от тази интелигенция тече македонска кръв. Характерната за македонеца емоционалност е присъща и на мюсюлманите в Македония. Идеите на ВМРО, Илинденското въстание оказват силно влияние при формиране на политическите възгледи на турската интелигенция. Нашата родина по това време е турска провинция, но прозорците й са обърнати към Европа. В нейните големи градове Солун, Битола, Скопие и др. резонират вълненията на Стария континент и първо тук достига духът на обновлението. Тук турската интелигенция ясно и категорично започва да говори за радикални промени в империята. Тя издига лозунга на Френската революция: братство, равенство, свобода (adalet, musaviet, hurriyet).
Към края на XIX в. последователите на “нови османи” основават “Отомански комитет за обединение и напредък”, известен повече като “младотурско движение”. То-ва движение цели: запазване целостта на Отоманската империя; премахване на абсолютизма и установяване на конституционен режим, който да даде еднакви права на всички граждани. Успоредно с Младотурското движение се появяват и други политически организации в Турция, като например “Мюсюлманска федерация”. Социална основа на тази организация са дребната буржоазия и градската беднота. Тя е за по-радикални промени. Поставя въпросите за аграрна реформа, намалено работно време (10 часа), уве-личаване на заплатите на работниците, автономия на отделните национални области. На Македония предвижда даване на статут на самоуправляваща се област в рамки-те на Турция. Разрастването на националноосвободителното движение в Турция и особено избухването на Илинденското въстание активизират младотурците. Те търсят контакт с македонското, арменското и други националноосвободителни движения и организации, недоволни от султанския режим. На младотурския конгрес, състоял се в Париж през 1907 г., присъствували представители на различни революционни движения, борещи се против абсолютизма: турското дружество “Теракки” (Terakki - напредък), ръководено от племенника на султана - принц Сабах Един; Арменската революционна организация “Дрошак” (Знаме); Дружеството на арабските младежи; Отоманско-еврейското революционно дружество в Кайро; комитетът “Абди-Османи” в Египет; Арменското революционно дружество “Хайреник”; комитетът Обединение и напре-дък (Ittihat ve terakki), ръководено от Ахмед Риза.

Поканена е и ВМРО. Христо Матов, ръководител на пробългарското крило, не приел поканата. Не са поканени Върховният македонски комитет, както и сръбски, и гръцки псевдомакедонски организации.
Конгресът изработил и приел програмна декларация, в която се казва: “Конгресът на опозиционните партии, които работят в Турция, състоял се на 27 - 29 декември 1907 г., заявява, че приема солидарността на всички народи от Турската империя, които заедно страдат от деспотичния и станал, с чудовищните си престъпления, отвра-тителен в очите на целия свят режим на сегашния управник Абдул Хамид II...
Това управление... е било съсипателно не само, както погрешно се мисли, за християнските народи, които султанът преследва, но и за самите турци... Всички народи са били жертва на престъпната лудост на Абдул Хамид; един след друг той ги опълчвал един срещу друг, като е предизвиквал и поддържал изкуствена религиозна и ра-сова омраза...”. По-нататък в програмната декларация е анализирано плачевното вътрешно положение на Империята. Засягайки външнополитическото положение, в де-кларацията се казва: “Външното положение на Турция е още по-плачевно. Чрез своята лична дипломация Абдул Хамид е дискредитирал окончателно Империята... Тази гибелна политика доведе до изгубването на територия; ако тя продължи още малко време, и други части от империята, като Албания, Македония, Арабия, Армения, ще бъдат откъснати от нея... Следователно трябва колкото се може по-скоро и с всички възможни средства да се свали режимът, който е причинил толкова бедствия на страната.”
Целите, които си поставя младотурското движение - запазване на целостта на империята - не съвпадат с тези на ВМРО. Организацията е за независима Македония, но двете организации имат и допирни точки. Анализирайки трезво положението неподкупните и мислещи ръководители на Организацията достигат до заключението, че борейки се сам, македонският народ ще стигне до самоунищожение, защото е малоброен в сравнение с мюсюлманите в империята и разединен от пропагандите. А външната помощ от балканските държави би била равносилна на ново робство за народа ни. За предпочитане е сътрудничество с прогресивното турско движение пред перспективата да видят Македония под ново робство или още по-лошо, да я видят разделена между балканските държави. Много добре това е изразено от леринския войвода Дзоле Стойчев след Младотурската революция. На митинг (30.12.1909 г.) в гр. Лерин той казва: “Братя, трябва да заработим за отоманизма. Сериозно да зарабо-тим. За да запазим териториалната цялост на Македония. Защото там е нашето спасение. Иначе ние ще станем плячка за завоюване на диви инспиратори и претенденти за Македония, които искат богатствата на нашата страна.”
Младотурците установяват контакт с патриотичното крило на ВМРО начело с ßне Сандански. То приема младотурското предложение за сътрудничество. Подписана е специална програма за съвместна работа, известна в историята като Неврокопска програма. Ще отбележим, че македонските революционери от Серски и Струмишки окръг предварително били установили контакт с младотурци, симпатизиращи на македонското освободително движение. Сандански е имал срещи с каймакамина на Мехомия (Разлог) - Тахсим бей, с Рифат бей от Неврокоп и др. Най-силен развой младотурското движение получило в Македония, чийто главен град Солун от 1905 година станал и негов политически център. Солунските младо-турци се ръководели от капитан Енвер бей, офицер при щаба на главния инспектор по реформите Хилми паша. Вторият важен център на младотурския комитет в Маке-дония е в Битола и се ръководел от ресенчанина Ниази бей, майор от гарнизона в Битола. В Охрид младотурците се ръководят от Еюб Сабри.
През първата половина на 1908 г. младотурските комитети в Македония се активизирали. Причина за това е Ревалската среща на руския император Николай ²² и анг-лийския крал Едуард V²². Те решили да наложат на Турция нова, по-ефикасна реформена програма. Постоянните намеси на великите сили във вътрешните работи на Тур-ция и лакейското угодничество на султанското правителство пред чуждите представители в страната силно накърнявало националното честолюбие на патриотичната турска младеж. Вестта за решението в Ревал взривила недоволството на младотурците. За всички било ясно, че младотурците подготвят акция против правителството. Абдул-Хамидовата власт арестувала много младотурци. Само в Солун били арестувани около 50 души. На 6 юли 1908 г. майор Ниази бей, “подражавайки на македонските революционери” (пише Леон Ламуш), с една дружина пехота и граждани отива в планините. Дру-жината бързо нараства и образува народен полк - milli alay. На следващия ден младотурски офицери убиват командващия 18 дивизия в Битола генерал Шамзи паша. Изп-ратените правителствени войски се присъединяват към въстаниците. Около 20 юли към Ниязи бей се присъединява капитан Енвер бей.
Видният младотурски деятел от Солун, Таллят бей, успява да се добере до шифъра, употребяван при връзката на двореца с провинциалните власти, и държи своите другари в течение на решенията на султана.
На 22 юли в Скопие младотурците вземат властта и обявяват конституцията. Битолският гарнизон въстава и акламира Ниязи бей. Последният държи под своя власт го-леми части от Битолски и Солунски вилаети. “Македонските революционни комитети по места преустановяват всички свои действия против турската власт, която е мина-ла в ръцете на въстаниците” - пише Л. Ламуш. Правителството не оценява правилно положението. То вижда, че на войската в Македония не може да се разчита, затова мобилизира 30 дружини от запаса в Анадо-ла и ги изпраща в Македония. Заблуждават ги, че Турция е нападната от неприятелска държава. В Македония аскерът разбира истината и много от дружините, стигнали до Солун, отказват да вървят по-нататък. До 22 юли в Солун е спокойно. На 23 юли сутринта по всички квартали на града са разлепени революционни афиши, описващи злините, причинени на Турция от абсо-лютизма. Иска се възстановяване на конституцията от 1876 г.
Към 6 часа вечерта площад “Олимп” е изпълнен с многохиляден народ, пред който пламенни речи за свобода и братство произнасят първенци от всички етнически групи и на всички разпространени езици.
Същия ден в два часа Хилми паша е получил телеграма от великия везир: “Пред желанието, проявено от народа, и по заповед на Н. В. Султана, конституцията, обяве-на на 12.12.1876 г., която беше отложена по известни съображения, влиза отново в сила”. Телеграмата е обявена официално на следващия ден (24 юли) в 8 ч. и 30 мин. “Тази церемония била начало на народен празник, небивал дотогава в Турция, забележителен както със своята спонтанност и ентусиазъм, така и с отличния ред и корек-тност. Нито един акт на отмъщение не смущават народната радост”. Празнува цяла Македония. Всички вярват, че се слага край на взаимоунищожителните борби и кръ-вопролития, на вековната вражда между турци и македонци. Македонските комити слизат от горите, затворите отворят врати, изпразнил се заточеническият Диарбекир и крепостите за заточеници в Триполи. Много македонци изгнаници се завръщат в родината. Довчерашните врагове - войводи и офицери, четници и войници - се прег-ръщат и целуват по улиците на македонските градове. Навсякъде хората се поздравяват с “хуриета” (свободата). С това име в македонската история е известна младотур-ската революция - Хуриета (Урието).
Туше Влахов описва така Хуриета в Кукуш: “... Конакът, седалището на каймакамина, отвори широко вратите си и народът нахлу в недостъпните по-рано помещения. Прислужници с подноси разнасяха и гощаваха всички с локум и шербет. Откриха се вратите на затвора. Опиянени от лъха на свободата, хората като че ли забравиха все-кидневната си работа. По цели дни до късна вечер думкаха тъпани и свиреха зурли, хорa се виеха по улиците, а в кръчмите пийнали и развеселени граждани дупчеха та-ваните с револверни изстрели...
Това безкрайно веселие се прекратяваше само когато народът се събираше на митинги или за друго някое тържество. Един-два дни след обявяване на Хуриета цели-ят град се вдигна да посрещне нелегалните дейци на Организацията. Четниците под ръка с турските офицери застанаха начело на народната манифестация и влязоха тържествено в града. След няколко дена всички се стекоха на гарата, за да посрещнат политзатворниците от Йеди-куле в Солун и от далечно заточение. Народното шест-вие, начело с портрета на Гоце Делчев, пое тържествено от гарата и завърши в Делчевия дом”.
На 17/30 юли 1908 г. ßне Сандански и неговите другари са тържествено посрещнати в Солун от ликуващия народ, начело с новата власт и музика. Хиляди гърла скан-дират “Да живее свободата!”, “Да живее ßне Сандански!”, “Да живее най-верният другар на Гоце Делчев!”. Пред това развълнувано море от народ Сандански държи реч. Тя е прекъсвана от скандирания “Да живее Хуриета!”, “Да живее братството и равенството между народите!”, “Да живеят Енвер бег, Ниязи бег, ßне Сандански!”.
На 31 юли 1908 г. е издаден “манифест към всички народности в империята”, подписан от ßне Сандански. Това е забележителен документ не само в македонската история, но и в историята на турската държава. Първите думи Сандански отправил към своите съотечественици - всички, които населявали Македония.
По-нататък в манифеста се казва: “Днешният момент е велик. В него ще се реши големият въпрос: ще бъде ли, или не нашият народ? Кой ще бъде победител - зави-си изключително от вас, от вашата воля и готовност да мрете за свободата. И нима, граждани, които вече вкусихте от сладките плодове на свободата, ще се поколебаете да изпълните своята присъда и да закопаете престъпния абсолютизъм?”
Отправя се топъл призив към турското население и му се подава братска ръка за обща борба. Тук са казани и знаменитите думи: “Народите са братя и като братя тря-бва да живеят.” Обръщайки се отново към своите сънародници, в манифеста се казва: “Вие, които сте дали толкова скъпи жертви пред олтара на свободата, можете радостно да въз-дъхнете. Сега вече не сте сами - ето защо вашата борба става по-надеждна и по-лека. С общи усилия на всички народности ние ще извоюваме нашата пълна свобода. Не се поддавайте на престъпната агитация, която може би ще се проведе от официалните власти в България против нашата задружна борба с турския народ и неговата стре-мяща се към свобода интелигенция.”
Манифестът правилно оценявал новото положение и настроението на македонския народ. Но поне формално той излизал от името на ßне Сандански и можело да се приеме в най-добрия случай, че отразява мнението на Серската група. Необходимо било да се даде израз на отношението към новото положение на по-широк кръг дейци на ВМРО. Отговаряйки на тази необходимост, ръководителите на Серски, Солунски и Струмишки революционен окръг се събрали и обсъдили новата политическа обстановка в страната. Те дошли до извода, че при новото положение борбата на македонския народ може и трябва да се води легално. В този смисъл било взето еди-нодушно решение, което намерило израз в декларацията от 21 август 1908 г. В нея от името на Македоно-одринската революционна организация се заявява, че досега тя е била принудена с оръжие в ръка да преследва своите задачи и идеали; в настоящия момент се явяват условия за легални форми на борба; това не означава, че оръ-жието е сложено, Организацията е готова всеки миг да го вземе в ръце и да продължи нелегалната борба; но при новите условия Организацията от конспиративна тряб-ва да се реорганизира в легална политическа партия; за целта трябва да бъдат гарантирани условия за свободно проявление на политическите борби. Изброяват се мер-ките, които трябва да бъдат предприети от новите ръководители на страната, за да се осигурят тези условия.
Ръководителите на трите окръга разработили и проектопрограма, която била разпратена и разгледана по села и градове на цяла Македония. Програмата трябвало да бъде приета на организационен конгрес. Конгресът се състоял и на него била образувана Народната федеративна партия (началото на септември 1908 г.) с печатен ор-ган в. “Народна воля”. Основното ядро на тази партия съставлявала Серската група начело с ßне Сандански. Голяма роля за изграждането на партията изиграли Димо х. Димов, Д. Влахов и др.
Младотурската революция никак не зарадвала тези, които се надявали да получат територии от разпадаща се Турция. Те не споделяли радостта на македонския на-род от “хуриета”. Използвайки сложната обстановка в Турция, Австро-Унгария анексирала Босна и Херцеговина (22.09.1908 г.), която от 1876 г. е под нейно временно уп-равление. Същия ден (22.09.1908 г.) княз Фердинанд обявил независимостта на България (до тогава тя е васална на Турция) и се провъзгласил за “цар на българите”. С тази титла той искал да напомни, че е цар и на българоманите македонци, т.е. на граждани на Отоманската империя. България анулирала румелийския дълг към Турция и обявила за своя собственост ж.п. линията от Белüово до българо-турската граница, собственост на Турция. (Поводът е стачка на турския персонал, но след стачката ли-нията останала българска собственост). Гърция обявила присъединяването (еносис) на Крит]. От 1898 г. до този момент островът се ползвал от “административна авто-номия”.
Така Австро-Унгария, България и Гърция нанесли първия удар на новата власт. Верни на своите вдъхновители в Атина, София и Белград, срещу помирението на наро-дите в империята заработили и активистите на чуждите пропаганди. Българските агенти в ръководството на ВМРО искали да задържат послушните им чети в планините. Но четите се легализирали, без да се интересуват от нарежданията на своите ръководители. Вой водата Добри Даскаловсе отмята от Матовци. Подкрепя Хуриета. Убит е от хората на Тодор Александров. Няколко атентата устройват срещу Сандански. Много върховисти пристигнали в Македония. Христо Матов искал да запази нелегалната ВМОРО и за целта пристигнал в Солун. Тук пристигнал по същото време и друг верен на българския цар човек - Тома Карайовов. Неговата задача била да създаде и ръководи легална пробългарска организация. Създаден бил Съюз на българс-ките конституционни клубове (БКК). Това била организация най-вече на екзархийски учители и попове и българоманска интелигенция. Ръководството на тази организа-ция се състои от платени агенти на българския царски двор. Дино Кüосев пише: “Председателят на Съюза на БКК Тома Карайовов и други членове на ръководството били платени агенти на двореца и правителството в София. В историческия архив на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България се пазят оригинални документи, от които се вижда, че със секретно министерско постановление Х19 от 27.02.1909 г. и царски указ Х1 от 07.03.1909 г. тогавашното българско правителство отпуснало и предало срещу разписки на Тома Карайовов сумата 240 000 лева в ефективно злато”. В програмата на СБКК фигурирали искания, защитаващи българските интереси. Едно от исканията било “групиране на отделните етнически елементи в административни единици с местно управление”. СБКК провежда политика за прова-ляне на Хуриета. Тайно внушава на населението да не плаща данъци.
Сръбските ръководители, сърбите в Турция и верните им агенти в Македония - сърбоманите, също създали “Сръбска политическа организация”, като асоциация на “отоманските сърби”. Тази организация послушно следвала директивите на Белград. Председател на организацията е Богдан Раденкович, бивш член на Главния комитет на сръбската четническа организация в Скопие. Гръцкото правителство и неговите емисари в Македония - ръководителите на гръкоманите, не остават по-назад. Те създават гръцки конституционни клубове и разни други организации и дружества, които да работят за реализиране великогръцките аспирации към Македония.
Страхът, че младотурският режим ще стане пречка за реализиране на техните цели, обединявал чуждите пропаганди. Забелязва се сътрудничество между българо-маните и гъркоманите и формирането на общ екзархийско-патриаршистки блок.
При новите условия македонските патриоти заработват за благото на своя народ. В момента не пушките, а писалките са ефективно оръжие. Искат връщането на мит-рополит Теодоси Гологанов в Скопие, където заедно с Кръсте Мисирков и Петър Попарсов да отворят първото висше педагогическо училище в Македония. В Петербург отива старият деец М.А.Мушевич с меморандум до руското правителство и Светия синод на Руската църква за отваряне на специално училище на македонски език с пансион в Житошкия манастир - като разсадник на кадри за бъдещата просвета в Македония [Централüнûй государственнûй истор. архив, Ленинград]. Македонецът се е напатил от помощта на своите съседи. Сега търси помощ само от Русия. Първото конституционно правителство в Турция било образувано на 5 август 1908 г. под председателството на Кямил паша и с министър на външните работи извест-ният ни Хилми паша. Проведени били избори за парламент (от края на август до средата на септември). Избрани били 278 депутати, от които 44 християни и 4 евреи. От Македония са из-брани 8 християни. Един от тях е кукушанинът Димитър Влахов, по-късно народен представител в Първия македонски парламент.
Султанът назначил 57 сенатори, от които 13 християни и 2 евреи.
Чиновническият апарат останал непокътнат, свитата на султана също. Фанатизираните ходжи, молли, дервиши, софти, запазили своето влияние в държавата. С помо-щта на свои предани хора във властта, верни войски и фанатизирани ходжи, софти и дервиши, Абдул Хамид II извършил контрапреврат през нощта на 12 срещу 13 април 1909 г. Правителството подало оставка. Председателят на парламента Ахмед Риза също подал оставка. Младотурците се чувствуват несигурно в Цариград и се разпръс-ват. Мнозина от тях се насочват към Македония и най-вече към Солун. Македония - центърът на младотурското движение - става център и на движението против контра-преврата на Абдул Хамид II.
От Македония за Истанбул потегля трети армейски корпус начело със своя командир Махмуд Шефкет паша, арабин, временен инспектор на македонските вилаети. Потеглят за Цариград и нашите революционери. От много македонски градове и села тръгват доброволци. Водени от своите войводи Сандански, Паница и Чернопеев, те тръгват в защита на свободата. Отрядът на македонските доброволци наброява около 1000 човека. Той превзема Топ-Хане. Ето как очевидец описва тази битка: “Маке-донските чети се втурнаха в двора на Топ-Хане и прибягвайки от едно место на друго, откриха чест огън по казармите. Отвътре също отговаряха. Хора падаха като мухи и от двете страни. Най-после на казармите на Топ-Хане се развя бял байрак. Предадоха се... След час-два изведоха повече от 50 коли с трупове...”.
Контрапревратът е смазан. Махмуд Шефкет паша става министър-председател на Турция. На 27 април 1909 г. на съвместно заседание на парламента и сената е изб-ран новият султан, братът на детронирания Абдул Хамид, Рашид. Той управлява под името Мехмед V. Абдул Хамид е изпратен на заточение в Солун.
Сред младотурците има хора с различни виждания. Близко до вижданията на македонските революционери са хората около принц Сабах Един. Той е за децентрали-зация на страната. На 06.10.1908 г. пред подбрана публика в Солун той заявява: “Държавата ще си остане турска, но различните области ще имат свое управление и зако-ни. Не може Македония - люлката на свободата, да се управлява със същите закони като Кюрдистан.” Но властта е в комитета “Обединение и прогрес”. Ахмед Риза е председател на парламента. За съжаление тази организация обединява в редовете си шовинистичната част на младотурците - офицерството и националната буржоазия. В многонационалната си империя те се проявяват като османски националисти. Не спазват докрай нито един от прокламираните принципи в своята програма. Вземайки в свои ръце властта, вместо да направят от Турция държава, равноправна за всички етнически и религиозни групи, те насочили усилията си към превръщането и? в цент-рализирана националистическа империя, в която да господствува турският елемент. Далновидният Сандански рано вижда слабостите им и предупреждава своите прия-тели: “Пазете барута на сухо.”
Младотурското правителство се опитало със сила да потъпче правата на албанците, които те имали даже по времето на Абдул Хамид. В началото на 1910 г. те се диг-нали на въстание, водено от Иса Болетинац. Джавид паша ги разбива. Турците започват изземване на оръжието им. Възникнал конфликт и с арабите. Правителството се опитало да провежда политика на турцизиране. Налагало им да говорят турски, а арабите са особено чувствителни, когато посягали на техния език, считайки го за све-щен (език на който Аллах, чрез ангел Гавраил, е предал на пророка Мохамед посланието си до човечеството).
Влошило се положението и в Македония. Правителството настанява тук мюсюлмански бежанци от Босна и Херцеговина. То ясно виждало стремежа на македонците към самостоятелност и искало да увеличи процента на мюсююлманите, да измени състава на населението в полза на мохамеданите - опора на турското владичество. Бежанците се заселвали на най-плодородната земя, отнемана от селяните. Под претекст, че има български чети в Македония, започват изземване оръжието и на маке-донците.
За провал на идеите на Хуриета допринесли и действията на антитурските елементи. Въоръжените пропаганди в Македония саботират конституционния режим. Те подклаждат недоволство и несигурност сред масите и с това искат да създадат условия за намеса на балканските държави. Докато македонското патриотично крило във Вътрешната организация работи за консолидирането на конституционния режим и се бори против малдотурския национализъм и шовинизъм, върховисткото крило за-почнало терористични акции, за да създаде недоверие между турци и македонци. “Христо Настев свидетелствува, че още през ранното лято на 1909 г. Христо Матов и Тодор Александров, на тайна конференция в Щип дали указания да се ограничи и постепенно прекрати легалната дейност на Съюза на БКК и се премине към терористи-чна дейност... - Това е мнението - каза Христо Матов - изобщо и на всички наши по-видни общественици и близки политически приятели в София...”. Матов предлага “шумни атентати по всички направления”. Българските управляващи се опасяват, че македонци и турци могат да се разберат и надеждите за “велика” България да рух-нат. Чрез своите оръдия в Македония, те искат да вбият клин помежду им. Не е случайно, че атентатите стават по времето, когато солунският депутат поставя в турската камара въпроса за Балканска федерация. Започнали да се редят така наречените “магарешки атентати” в Македония. В чували с брашно, жито или други продукти се слагали адски машини. Чувалите се нато-варвали на магарета, които били връзвани на пазарните площади. Механизмите на адските машини се нагласявали да избухнат по време, когато на пазара имало най-много народ. Тези атентати причинили големи жертви на невинни хора, защото истинските виновници следели резултатите от България. Атентати станали в Щип, Коча-ни, Дойран, Кичево, Прилеп, Охрид и на други места. В отговор на тях турците извършили масови кланета сред мирното население. Само в Кочани били убити 150 и ра-нени 250 души, в Кичево били убити 80 души и пр. Тези невинни жертви тежат на съвестта на вътрешните и външните върховисти. Те оправдавали атентатите с реакци-онната дейност на младотурското правителство, а последното използвало терористичните акции на върховистите за засилване на репресиите в Македония. Това струва-ло на македонския народ много жертви. В писмо изпратено от Битола от 15.08.1912 г. и публикувано в Петербургския в. “Гражданин” бр.37 от 16.09.1912 г. се казва: “... Петстотин години славо-македонците живеят под турска власт, но никога гоненията и систематичното изтребване на този нещастен и трудолюбив народ не е достигало такива чудовищни размери както в днешно време ... Гърците, българите и сърбите могат да се сравнят с “Мъртви души” на Гогол, но с тази разлика, че Чичиков купувал душите на умрелите селяни, а българите, сърбите и гърците купуват от турците имената на живите македонци, с правото македонското -ски да го заменят с -ов, -ич, -и, -идис... Има случаи когато трима еднокръвни братя единият се казва грък, вторият сърбин, третият българин, според това къде ходят на печалба ...”
Турските жестокости след атентатите се използват от българските средства за масова информация за възбуждане гнева и патриотичните чувства на обикновения бъл-гарин. Подготвят го за пушечно месо в бъдещата балканска война. В България се провеждат протестни митинги. След Щипското клане 1911 г. един от големите митинги става в София на 1/14 август. На него присъстват и македонци със своите траурни знамена. След пламенните речи е приета резолюция, която гласи: “Искаме от прави-телството на Българското царство да предприеме всичко за избавление на Македония и Одринско от турското робство, като знае, че ще има единодушната подкрепа на българския народ” За читателя е ясно, че митинги, резолюции и др. подобни са театър. Всичко е подготвено от агенти на правителството. На народа не са обяснени при-чините за зверствата (които, разбира се, нищо не може да оправдае), показани му са турските изстъпления и той е справедливо възмутен и готов да тръгне да освобож-дава “българите от Македония”. За обикновения честен човек манипулацията остава скрита. Същата “митингова” подготовка на народа била разгърната в Гърция и Сър-бия. Така обикновените българи, гърци, сърби са подготвяни психически за бъдещата война.
Между организаторите на митингите има и македонски патриоти, заблудени, че в резултат на тях ще се надигне общественото мнение в балканските страни и Евро-па, и Македония ще бъде освободена, но здравомислещите не са се заблуждавали. В кн. 9-10 на сп. “Начало”, г. IV от 25. VII. 1912 г. с.258 четем: “Щип и Кочани не водят ли Македония към лобното място, на което тя ще бъде разпокъсана ... Ето въпросът на който преди всичко трябва да отговорят ония, които през трупове и кръвта на сто-тици невинни жертви бързат да форсират събитията на една уж освободителна война между България и Турция.”
ВМРО на Г. Делчев, която се разцепва още на конгреса 1905 г., реално престава да съществува по време на Младотурската революция. Македонските патриоти обра-зуват Народната федеративна партия, а българските агенти във ВМРО се включват в Съюза на БКК. Днес някои се опитват да свързват “магарешките атентати”, организи-рани от Хр. Матов, Т. Александров и др. подобни, с Гоцевата ВМРО. Считаме това за гавра с името и честта на Гоце Делчев. Тези атентати, саботажи и погроми са античо-вешки. Те са против интересите на Македония и нейния народ и обслужват великобългарските стремежи. Противоречат на устава на Гоцевата ВМРО и са предателство спрямо Македония. В оня период македонците трябваше да подкрепят младотурците, както постъпиха много от тях, начело със Сандански. Съдбата на Родината ни ще-ше да бъде друга. Антитурските действия на Австро-Унгария, България, Гърция непосредствено след Хуриета, терористичните акции на въоръжени пропаганди озлобя-ват младотурските ръководители и спомагат за проваляне на добрите им начални намерения.
На среща на представители на две враждуващи групи от Вътрешната организация Павел Христов, Хр. Чернопеев, Т.Александров, Антон Бозуков констатират, че в Тур-ция няма условия за легална работа. Недоволни от политиката на младотурското правителство са и много турци, в това число и дейци и сподвижници на младотурците по време на Хуриета. Засилва се негодуванието сред военните кръгове. През втората половина на юни 1912 г. в Битолския гарнизон избухнали сериозни размирици против властта. Най-непримиримите офицери се оттеглили в македонските планини и оттам поставяли ултиматуми на правителството за строго спазване на конституци-ята.

Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај


66 години, откакто ги убиха

Там е моята родна земя. Там е моят хайдушки Пирин... с очи, забити далеч в простора, чертае с остър поглед границите на моята родина – до Шар, до Егея, до Родопите и Рила.
(Из “Попътни бележки”)
 
Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза.
(Доклад при учредяването на Македонския литературен кръжок)
Безсмъртни стихове за Нея
Р О Д И Н А
Над тебе Пирин
издига гранити,
обвити във сиви мъгли.
Орли над бедни села размахват крила
и хала в полята пищи.

А бяха години,
когато невинно люлеха ме празни мечти.
Животът бе ведър и лесен,
животът бе щедър и песен бе ти.

Но ето -
преминах през дим,
през масло и машини,
преминах през гнет и тегло -
вред, където се борят за хлеб.

И нещо се счупи във мене.
Простенах от болка,
но бех без изход.
Погледнах надире
и плюх озлобено и в теб,
и в самия живот.

Сега си ми близка,
по-близка от майка дори,
но днеска ме плиска
ненужно пролетата кръв,
насън ме души площадния кървав двубой
на твои герои,
платени със чужди пари.
Тежи ми, Родино,
кошмарно жестоко тежи димещата кръв
и аз ще те питам -
всичко това за теб ли бе нужно,
кажи?

Вред мрак.
И в мрака - тегло и робия.
Глад.
Остана стотици години назад.
А нейде живота пулсира,
израства завод
след завод,
бръмчат пропелери...
А моят народ
работи,
умира,
както в дълбоката бронзова ера.

Аз пак те обичам,
Родино на Гоце и Даме,
защото израснах,
защото закрепнах във Теб.
И нося в сърцето си младо
тревожното знаме и вечния устрем
на всички без покрив и хлеб.
НИКОЛА ВАПЦАРОВ
 
Македонија пее
 
БИЛЈАНА ПЛАТНО БЕЛЕШЕ
Билјана платно белеше
на охридските извори.
Оздола идат винари,
винари белограѓани.

„Винари, море винари,
кротко терајте карванот,
да не ми платно згазите,
платното ми е даровно,/2
за свекор и за свекрва
за девер и за јатрва.“

„Билјано моме убаво,
ако ти платно згазиме
со вино ќе го платиме/2
и бела лута ракија.“

„Винари море винари,
не ви го сакам виното,
тук’ ви го сакам момчето,
што напред тера карванот,
што носи февче над око,
а мене гледа под око“.

Момчето ни е свршено,
за него вино носиме,
Билјано, моме убаво
за него вино носиме“.

НА СТРУГА ДУЌАН ДА ИМАМ
Што ми е мило ем драго
на Струга дуЌан да имам./2

Рефрен:
Оф леле, леле, либе ле,
срцето ми го, џанам, изaоре!/2

На Струга дуќан да имам,
на кепенците да седам./2

Рефрен:.........

На кепенците да седам
струшките моми да гледам/2

Рефрен:.........

Струшките моми да гледам
кога ми одат на вода./2

Рефрен:.........

Над мойта земя в небето опира Пирин и мурите в буря илинденски приказки пеят
НИКОЛА ВАПЦАРОВ
 
Поезија
 
П И Т А М
Посвещавам на
д-р Благой Гущеров и
Йордан Василев


Край мурите вековни
пътеката извива,
по нея вдъхновени
вървиме ние трима.

По стръмното задъхан
за изворчето питам,
за Гоцева дружина
да зная още искам.

Разказвайте, другари,
открит е хоризонта -
за млади и за стари
достойна е борбата.

От знаме македонско
изгрява ясно слънце.
Издигнато високо
над Яне и над Гоце.

И викна ми сърцето
сред красотата дивна,
че има македонци
и с тях - и ние трима.

Пътеката хайдушка
легенди ще разказва,
а Гоцевата пушка -
музеи ще показват.

ХЕЙ, НИКОЛА
Ето слънцето изгряло -
пуска стадото навън.
Гринго лае, агне бяло
носи на гърба си трън.

Хей, Никола, зимен вятър
люшка твоя труден ден.
Аз ти казвам, куме Петър,
вечно да си вдъхновен.

Край гори и край поляни
кротко стадото пасе.
Мокри, кални, уморени -
всички топъл дом зове.

Ето слънцето изгрява,
стадото пред теб върви
и сърцето ти запява,
че си още силен ти.

Б Ъ Д Е Щ Е
Едно детенце македонец
на дансинга само отива.
До него с фото млад японец
предлага снимка да направи.

Детето с гордост македонска
погледна към баща си кротко.
То музика отново иска
и снимката държи високо.

И днес детето по-голямо
израсна с вяра македонска.
То носи слънцето на рамо
от век на век и чак до днеска.

ПЕТЪР СТОЕВ



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting