Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Срещи

ТИ МАКЕДОНЕЦ ЛИ СИ?

Ставро Клисурски

С един колега станахме и близки приятели. Често си гостувахме. Веднъж у тях бе поканен и непознат за мен мъж. Бе твърде общителен, трудно даваше думата на друг. Негов разказ пред компанията ми се видя интересен и ще ви го предам накратко така, както го чух.
- Аз съм от село в Североизточна България. Но животът ми се сложи така, че дойдох да живея в Югозападна. Тук дойдох след една свястна жена, която ми стана съп-руга, намерих си хубава работа, получавах добри пари. Шефът ме уважаваше много. Станах му като дясна ръка. Работех с пари, но никой не ме контролираше. Не знам как стана, но неусетно се превърнах в съучастник в управлението на фирмата. Но... започнах по някое време да усещам промяна в отношението на собственика към мен. И се стигна дотам, че един ден той ми каза да напусна. Нямаше какво да правя. Отидох си. Мой познат след няколко дни ме осведоми кой ме е клепал, за да се стигне до уволнението ми. Останах изненадан. Тук бях срещнал по-различни хора от тези в родния ми край - бяха по-резки, по-откровени, по-малко клюкарстваха, повече псу-ваха и бяха по-бунтарски настроени. Дори бих казал по-диви в благородния смисъл на думата. Като приятели бяха по-честни и всеотдайни - въобще хора, на които може да се разчита. Мошеничеството, лицемерието, подмазвачеството по-рядко се срещаше сред тях. Казано накратко - македонци.
- Шефът ти един ден ще ти се извини, ще осъзнае грешката си - говореше моят познат. - Той като повечето местни хора е чист човек, но най-големият му недостатък е доверието, което проявява към всички. Но е силна натура.
Аз само слушах и си мислех: “Бях започнал да вярвам, че македонците са по-особени хора, а ето че не съм бил прав.”
След известно време с бившия ми шеф се срещнахме случайно. Той пръв ме поздрави и ме покани да пием по една ракия. Съгласих се. Не съм злобен и отмъстите-лен човек, пък тук се научих да говоря спокойно истината в очите на събеседника си и реших и сега да направя това. Но се разочаровах. Бившият ми началник ми обясни как е бил подведен и в знак на извинение и помирение ме покани да се върна на предишната си работа. Отказах. Вече си бях намерил удобно и добре платено местен-це.
Но съдбата ме сблъска с мошеника. Той си мислеше, че нищо не знам! И твърде спокойно го запитах:
- Ти македонец ли си?
- Не - отговори ми той. Разговорихме се и разбрах, че едва ли не сме съселяни - бил от селце на трийсетина километра от моето родно място!
Та така - човек не може да избяга от съдбата си. И все се чудя оттогава защо хората са така различни и така си приличат, какво ги обединява и разделя?
И продължавам да търся отговора.
Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


66 години, откакто ги убиха

Там е моята родна земя. Там е моят хайдушки Пирин... с очи, забити далеч в простора, чертае с остър поглед границите на моята родина – до Шар, до Егея, до Родопите и Рила.
(Из “Попътни бележки”)
 
Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза.
(Доклад при учредяването на Македонския литературен кръжок)
Безсмъртни стихове за Нея
Р О Д И Н А
Над тебе Пирин
издига гранити,
обвити във сиви мъгли.
Орли над бедни села размахват крила
и хала в полята пищи.

А бяха години,
когато невинно люлеха ме празни мечти.
Животът бе ведър и лесен,
животът бе щедър и песен бе ти.

Но ето -
преминах през дим,
през масло и машини,
преминах през гнет и тегло -
вред, където се борят за хлеб.

И нещо се счупи във мене.
Простенах от болка,
но бех без изход.
Погледнах надире
и плюх озлобено и в теб,
и в самия живот.

Сега си ми близка,
по-близка от майка дори,
но днеска ме плиска
ненужно пролетата кръв,
насън ме души площадния кървав двубой
на твои герои,
платени със чужди пари.
Тежи ми, Родино,
кошмарно жестоко тежи димещата кръв
и аз ще те питам -
всичко това за теб ли бе нужно,
кажи?

Вред мрак.
И в мрака - тегло и робия.
Глад.
Остана стотици години назад.
А нейде живота пулсира,
израства завод
след завод,
бръмчат пропелери...
А моят народ
работи,
умира,
както в дълбоката бронзова ера.

Аз пак те обичам,
Родино на Гоце и Даме,
защото израснах,
защото закрепнах във Теб.
И нося в сърцето си младо
тревожното знаме и вечния устрем
на всички без покрив и хлеб.
НИКОЛА ВАПЦАРОВ
 
Македонија пее
 
БИЛЈАНА ПЛАТНО БЕЛЕШЕ
Билјана платно белеше
на охридските извори.
Оздола идат винари,
винари белограѓани.

„Винари, море винари,
кротко терајте карванот,
да не ми платно згазите,
платното ми е даровно,/2
за свекор и за свекрва
за девер и за јатрва.“

„Билјано моме убаво,
ако ти платно згазиме
со вино ќе го платиме/2
и бела лута ракија.“

„Винари море винари,
не ви го сакам виното,
тук’ ви го сакам момчето,
што напред тера карванот,
што носи февче над око,
а мене гледа под око“.

Момчето ни е свршено,
за него вино носиме,
Билјано, моме убаво
за него вино носиме“.

НА СТРУГА ДУЌАН ДА ИМАМ
Што ми е мило ем драго
на Струга дуЌан да имам./2

Рефрен:
Оф леле, леле, либе ле,
срцето ми го, џанам, изaоре!/2

На Струга дуќан да имам,
на кепенците да седам./2

Рефрен:.........

На кепенците да седам
струшките моми да гледам/2

Рефрен:.........

Струшките моми да гледам
кога ми одат на вода./2

Рефрен:.........

Над мойта земя в небето опира Пирин и мурите в буря илинденски приказки пеят
НИКОЛА ВАПЦАРОВ
 
Поезија
 
П И Т А М
Посвещавам на
д-р Благой Гущеров и
Йордан Василев


Край мурите вековни
пътеката извива,
по нея вдъхновени
вървиме ние трима.

По стръмното задъхан
за изворчето питам,
за Гоцева дружина
да зная още искам.

Разказвайте, другари,
открит е хоризонта -
за млади и за стари
достойна е борбата.

От знаме македонско
изгрява ясно слънце.
Издигнато високо
над Яне и над Гоце.

И викна ми сърцето
сред красотата дивна,
че има македонци
и с тях - и ние трима.

Пътеката хайдушка
легенди ще разказва,
а Гоцевата пушка -
музеи ще показват.

ХЕЙ, НИКОЛА
Ето слънцето изгряло -
пуска стадото навън.
Гринго лае, агне бяло
носи на гърба си трън.

Хей, Никола, зимен вятър
люшка твоя труден ден.
Аз ти казвам, куме Петър,
вечно да си вдъхновен.

Край гори и край поляни
кротко стадото пасе.
Мокри, кални, уморени -
всички топъл дом зове.

Ето слънцето изгрява,
стадото пред теб върви
и сърцето ти запява,
че си още силен ти.

Б Ъ Д Е Щ Е
Едно детенце македонец
на дансинга само отива.
До него с фото млад японец
предлага снимка да направи.

Детето с гордост македонска
погледна към баща си кротко.
То музика отново иска
и снимката държи високо.

И днес детето по-голямо
израсна с вяра македонска.
То носи слънцето на рамо
от век на век и чак до днеска.

ПЕТЪР СТОЕВ



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting