Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

(По “Личности од Македонија”)

СЕЛЕВК ПЪРВИ - Крал на Сирия (301-280), македонски генерал от времето на Александър Македонски, който формирал династията Селевкиди. През 323 г. пр. Хр. се провъзгласил за крал на Вавилон, а през 302 г. воювал против краля на Македония Антигон и се обявил за крал на Македония, но наскоро бил убит.

ДЕМЕТРИЙ ПОЛИОРКЕТ - Македонски крал (294-287 пр. н. е.), най-млад между диадохите, син на Антигон I. Роден в Македония, живял при баща си във Фригия. Изра-снал като талантлив войвода след смъртта на Александър. Водил походи в Гърция, Палестина, Кипър, Хевеспонт и Вавилон. В 307 г. пр. н. е. завоювал Атина, а след това превзел и флотата на египетския владетел македонеца Птоломей I Сотер, като установил властта си над Егейско море и над източното средиземноморие. Прякора Поли-оркет (превземач на градове) получил след познатата обсада на Родос през 305 - 304 г. пр. н. е. След смъртта на баща му се отдръпнал в континентална Гърция. В 294 г. пр. н. е. провъзгласен за крал на Македония. Неговото кралство се простирало до Тесалия, на голям дял на Пелопонес, Халкис, Пирея, Коринт и т. н. Поради дългото му живеене в Мала Азия смятан за чужденец. Кралската титла загубил през 287 г. пр. н. е. Починал в заточение в Селевк, Северна Сирия.

АНТИГОН II ГОНАТ - Македонски крал (276-239 г. пр. н. е.). Син на Деметрий I Полиоркет. В 283 година след смъртта на баща си се провъзгласил за крал, а през 276 след бляскавата победа над келтите край Лизимахия се коронясал за крал на Македония. Това е началото на властта на новата династия Антигониди. Бил успешен воена-чалник и дипломат. Воювайки през 274 - 272 г. пр. н. е. с епирския крал Пир, разширил македонската власт до Коринт. След победата в Хермонидската война (от 267 до 261 г. пр. н. е.) принудил и Атина да капитулира. В морската битка край остров Кос (255 г. пр. н. е.) победил египетската флота и постигнал надмощие в Егейско море. Бил любител на философията и книжовността. Починал през 239 година преди новата ера.

АНТИГОН ІІІ - ДОСОН - Македонски крал (229 - 221 год. пр. н. е.). Първо управлявал като регент на малолетния Филип, син на Деметрий II. След победите над дардан-ците и етолийците през 227 год. избран за легален крал на Македония. Постигнал значителни резултати в стабилизирането на държавата и в укрепването на нейната външна политика. Водил успешни битки, постоянно разширявайки територията на своето владение. Завоювал Аркадия, а през 222 год. пр. н. е. принудил да капитулира и Спарта.

ФИЛИП ПЕТИ - Македонски крал ( 221 - 179 год. пр. н. е.). По време на неговото властване Македония израснала като най-силна държава на Балканите. Способен вла-детел, който водил успешни войни срещу дарданците и Етолийската лига. Обаче силната позиция на Македония била заплашена от завоевателските стремежи на римс-ката държава. Във войната, която се водила в периода от 215 до 205 год. пр. н. е. (т. нар. Първа македонска война), победа извоювал Филип. Но втората война (200 - 197) загубил и бил длъжен да се откаже от териториите извън Македония. И въпреки поражението заздравил своята държава и й възвърнал военната сила.

ПЕРСЕЙ - Последният македонски крал (179 - 168 год. пр. н. е.) от династията на Антигонидите, син и наследник на Филип V. Умел воин и дипломат, успял да заздрави македонската държава и да прошири нейното влияние в Тракия, Дардания и Илирия. Такъв подем заплашвал интересите на Рим на Балканския полуостров. Пред опасно-стта от римското нашествие с умение и вещина търсел съюзници и при илирите, и при гърците. Обаче гърците, плашейки се от разширяването на Македония, се поста-вили в услуга на Рим. В голямата война (т. нар. Трета македонска война) с Рим от 171 до 168 год. пр. н. е. македонците няколко пъти излизали победители над римските легиони. Последната голяма битка решила изхода на войната в полза на Рим. Войската на македонския крал Персей била разбита от римляните в битката край Пидна през 168 год. пр. Хр. Персей успял да се спаси, обаче бил заловен и закаран като пленник в Рим, където и починал след две години - в 166 година преди новата ера.

ПАЛАШЕВА СЛАВКА - Основателка на първото женско училище в Прилеп, негова първа главна учителка. Живяла от средата на ХIX до началото на ХХ век. Учителка във Велес и в Прилеп. Същевременно развивала и друга значителна обществена дейност - ограмотяване на девойките и тяхното включване в обществения живот на града.

АНТОНОВ ИВАН - Пионер на македонското радио- и телевизионно говорителство. Роден в село Хума, Гевгелийско, през 1924 година. В Радио Скопие започнал да работи през 1947 година. Неговият глас, ораторският талант и познаването на македонския литературен език били разпознаваем белег първо на Радио Скопие, а след това и на Македонската телевизия. Починал през 1983 година в Скопие.

Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај


66 години, откакто ги убиха

Там е моята родна земя. Там е моят хайдушки Пирин... с очи, забити далеч в простора, чертае с остър поглед границите на моята родина – до Шар, до Егея, до Родопите и Рила.
(Из “Попътни бележки”)
 
Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза.
(Доклад при учредяването на Македонския литературен кръжок)
Безсмъртни стихове за Нея
Р О Д И Н А
Над тебе Пирин
издига гранити,
обвити във сиви мъгли.
Орли над бедни села размахват крила
и хала в полята пищи.

А бяха години,
когато невинно люлеха ме празни мечти.
Животът бе ведър и лесен,
животът бе щедър и песен бе ти.

Но ето -
преминах през дим,
през масло и машини,
преминах през гнет и тегло -
вред, където се борят за хлеб.

И нещо се счупи във мене.
Простенах от болка,
но бех без изход.
Погледнах надире
и плюх озлобено и в теб,
и в самия живот.

Сега си ми близка,
по-близка от майка дори,
но днеска ме плиска
ненужно пролетата кръв,
насън ме души площадния кървав двубой
на твои герои,
платени със чужди пари.
Тежи ми, Родино,
кошмарно жестоко тежи димещата кръв
и аз ще те питам -
всичко това за теб ли бе нужно,
кажи?

Вред мрак.
И в мрака - тегло и робия.
Глад.
Остана стотици години назад.
А нейде живота пулсира,
израства завод
след завод,
бръмчат пропелери...
А моят народ
работи,
умира,
както в дълбоката бронзова ера.

Аз пак те обичам,
Родино на Гоце и Даме,
защото израснах,
защото закрепнах във Теб.
И нося в сърцето си младо
тревожното знаме и вечния устрем
на всички без покрив и хлеб.
НИКОЛА ВАПЦАРОВ
 
Македонија пее
 
БИЛЈАНА ПЛАТНО БЕЛЕШЕ
Билјана платно белеше
на охридските извори.
Оздола идат винари,
винари белограѓани.

„Винари, море винари,
кротко терајте карванот,
да не ми платно згазите,
платното ми е даровно,/2
за свекор и за свекрва
за девер и за јатрва.“

„Билјано моме убаво,
ако ти платно згазиме
со вино ќе го платиме/2
и бела лута ракија.“

„Винари море винари,
не ви го сакам виното,
тук’ ви го сакам момчето,
што напред тера карванот,
што носи февче над око,
а мене гледа под око“.

Момчето ни е свршено,
за него вино носиме,
Билјано, моме убаво
за него вино носиме“.

НА СТРУГА ДУЌАН ДА ИМАМ
Што ми е мило ем драго
на Струга дуЌан да имам./2

Рефрен:
Оф леле, леле, либе ле,
срцето ми го, џанам, изaоре!/2

На Струга дуќан да имам,
на кепенците да седам./2

Рефрен:.........

На кепенците да седам
струшките моми да гледам/2

Рефрен:.........

Струшките моми да гледам
кога ми одат на вода./2

Рефрен:.........

Над мойта земя в небето опира Пирин и мурите в буря илинденски приказки пеят
НИКОЛА ВАПЦАРОВ
 
Поезија
 
П И Т А М
Посвещавам на
д-р Благой Гущеров и
Йордан Василев


Край мурите вековни
пътеката извива,
по нея вдъхновени
вървиме ние трима.

По стръмното задъхан
за изворчето питам,
за Гоцева дружина
да зная още искам.

Разказвайте, другари,
открит е хоризонта -
за млади и за стари
достойна е борбата.

От знаме македонско
изгрява ясно слънце.
Издигнато високо
над Яне и над Гоце.

И викна ми сърцето
сред красотата дивна,
че има македонци
и с тях - и ние трима.

Пътеката хайдушка
легенди ще разказва,
а Гоцевата пушка -
музеи ще показват.

ХЕЙ, НИКОЛА
Ето слънцето изгряло -
пуска стадото навън.
Гринго лае, агне бяло
носи на гърба си трън.

Хей, Никола, зимен вятър
люшка твоя труден ден.
Аз ти казвам, куме Петър,
вечно да си вдъхновен.

Край гори и край поляни
кротко стадото пасе.
Мокри, кални, уморени -
всички топъл дом зове.

Ето слънцето изгрява,
стадото пред теб върви
и сърцето ти запява,
че си още силен ти.

Б Ъ Д Е Щ Е
Едно детенце македонец
на дансинга само отива.
До него с фото млад японец
предлага снимка да направи.

Детето с гордост македонска
погледна към баща си кротко.
То музика отново иска
и снимката държи високо.

И днес детето по-голямо
израсна с вяра македонска.
То носи слънцето на рамо
от век на век и чак до днеска.

ПЕТЪР СТОЕВ



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting