Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Защо Гърция, Сърбия и България се страхуват от името Македония

МАКЕДОНИß И НЕЙНОТО ИМЕ В МИНАЛОТО И ДНЕС

Добри Добрев

В СТАРО време Македония заемала почти същите земи, които заема и днес - земите по течението на реките Бистрица (Халиакмон), Вардар (Аксиум) и Струма (Стри-мон). Тия реки свързвали в едно цяло вътрешните полета и планински части на Македония с нейната крайбрежна равна част и създавали от тях едно географско и ико-номическо цяло. Древните историци и географи са ни оставили достатъчно сведения, които позволяват да се определи с точност обхватът на страната Македония, т. е. тя е разположе-на между Илирия, Дардания, Тракия и Елада. Към Елада спадали областите Епир и Тесалия, чийто съсед от север била Македония.
Македония била населена с войнствени племена, станали такива, защото били принудени постоянно да воюват със съседните елини и траки. Античните македонци не приличали на гърците (елините), които трудно разбирали техния език и, според писанията на Демостен и Исократ, ги считали за варвари. Постепенно името Македо-ния се разпростряло до бреговете на Адриатика, Егейско, Средиземно и Черно море, а след това и върху пространството между реките Морава и Инд, обхванато от све-товната империя на Александър Велики (Македонски). Въпреки всички превратности и етнически промени Македония през цялата класическа епоха била една обосо-бена в географско, етническо и политическо отношение страна. Това се вижда от съчиненията на редица антични географи и писатели. В тях се съдържат определения и по-пълни или бегли описания на Македония. Те се спират накратко и върху проблема за етногенезиса на най-ранното минало на древните македонци. Приема се, че на-чалното ядро на древномакедонската държава възникнало по горното течение на р. Бистрица. Обединението на македонските племена било постигнато под ръководст-вото на вожд Пердика I (възцарил се към 640 г. преди н. е.). Той пръв започнал обособяването на държавата Македония. Към средата на IV в. пр. н. е. Македония се пре-върнала в най-могъщия военно-политически фактор на полуострова.
След смъртта на Александър, която настъпила по време на неговите големи завоевания, неговата държава се разпаднала. От нея се образували главно три държави: Египет, Сирия и Македония. Между тях се повела борба, особено за владеенето на Егейско море, към което се стремял и Египет. От началото на III в. започнал процес на упадък на македонското надмощие. Пръв удар върху него нанесли келтите, части от които нахлули и в Македония. В края на същия век римляните завоювали Илирия. Тук те засегнали интересите на Македония и оттогава последната и Рим били почти в непрекъснати неприятелски отношения, докато в 146 г. Рим окончателно завоювал и Македония.
От земите между Адриатическо море и р. Места римляните образували провинция Македония. Македония по това време останала в границите, които отговаряли на античното име Македония като страна и царство. Според К. Иречек още в рамките на Римската империя започнало потискането на името Македония, което у римляните предизвиквало ревност поради старата слава на Александровата империя, която засенчвала славата на Римската империя.
Римляните реставрирали и подобрили древния път, пресичащ Македония от изток на запад, и го нарекли Виа Егнатия. Този път издигнал и засилил още повече тър-говското значение на Македония. Покрай реките се нанизали и важни македонски градове през средните векове. В Македония рано проникнало и християнството: още апостол Павел действал в Солун и др. македонски градове. От прегледа на средновековни документи, книжнина, картография и др. паметници ясно се вижда, че под името Македония след 800 г., т. е. от IX до ХIV в., опреде-лено била обхващана и част от територията на древната провинция Тракия - Маришкият басейн.
Тази част от Тракия я нарекли Македония, защото най-бойката й част от населението съставлявали македонци - бежанци по разни причини от Македония. Редица пъ-тешественици, преминали по различни поводи през Балканите по това време, съобщават в съчиненията си, че Одрин и Пловдив били главните градове на Македония. Византийският автор Ф. Тафел предлага като обяснение за името “Македония” на част от Тракия обстоятелството, че този Тракийски край приютявал античните македон-ци - колонисти, наследници на Александър Македонски, и славянски бежанци и преселници от Македония. Особено важен е фактът, че и самото население през IX - ХIV в. назовавало тази част от Тракия с етническото си име - Македония или македонска земя.
Ето защо не е случаен и фактът, че след създаването на Вътрешната македонска революционна организация, през есента на 1893 г. в Солун, започнало организира-нето и на Одринско, което неговите обитатели считали за част от Македония и че те са неразделна органическа част от македонския етнос. Поради тези причини и орга-низацията била наречена Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Преселението на народите през IV - V в. от н. е. турило край на Римската империя на Полуострова. Най-голям удар на старото население на Полуострова нанесли славяните. Към тридесетте години на VII в. цяла Македония е плътно заселена със славяни, така че самите византийци, според летописците Прокопий и Иорданес, поч-ват да я наричат за известно време Славиния или Славо-Македония.
Още в първите десетилетия на VII в. македонските славянски племена - струмци, ринхини, драговити, сагудати, смоляни и бръсяци - образуват племенен съюз със свои князе и запазват своята независимост в пределите на Византия. По това време името Македония вече губи старото си антично значение и получава славянски хара-ктер. Създали се и условия за формирането на една единна македонска народност от антични и славянски македонци, която е предпоставка за по-сетнешното форми-ране на македонската нация. Античните македонци се стопили окончателно в славянската маса, а формираната македонска народна общност усвоила част от културно-историческото наследство на антична Македония.
През IX и Х в. византийци и българи водят жестоки войни за Македония, която е минавала от едни ръце в други. Византийските хронисти от ранното средновековие, като Теофан, Лъв Дякон, Ана Комнина и др., определят населението на Македония с различни имена - като македонци, славяни и др. Не знаем достатъчно за това как са-мото население е назовавало себе си - но най-често срещаните наименования са славяни и македонци. Не изчезва и древното име на страната - Македония.
Братята Кирил и Методий издигнали солунския македонски говор като пръв литературен славянски език. Българският княз Борис посрещнал добре изгонените от Моравия славянски просветители, за да ги използува да разпространи славянската писменост и богослужение в завладяната от България част от Македония.
В Самуиловата държава през ХI в. първи и най-многочислени са били македонските славяни. Във Византия обаче господствувало погрешното убеждение, че Самуи-ловото словенско царство е просто продължение на пропадналото Първо българско царство. Но неговото царство било съвсем нова славянска държавна творба. ßдрото на Самуиловото царство било съвсем друго, а вътрешната и външната политика на неговото словенско царство по същество била различна от тази на българското царст-во. Различен бил и етническият състав на управляващия елит, като тюркският елемент е заменен със славянски. Според някои византийски източници цар Самуил се на-ричал “български” цар, защото за престиж поддържал традицията на предишното българско царство. Но той царската корона като македонски цар приел от папата. Цър-ковната уредба начело с архиепископ той получил също от папата.
През първата половина на 14 в. сръбският цар Душан завладял Македония. Македонците гледали на сърбите като на чужденци завоеватели и търсели чрез борби сгода да се освободят от тях. По това време в Македония се издигат братята Вълкашин и Углеш, а техен наследник е легендарният крал Марко. Разцеплението улеснило завоевателните цели на турците, когато се появили по тия места. През 1389 г. Македония окончателно пада под османска власт. Политическата власт е в ръцете на тур-ците, църковната - в ръцете на гръцката патриаршия. Името “Македония” продължило да съществува като неофициално, географско име в рамките на Османската импе-рия. Пътеписците от това време свидетелстват, че споменът за древната македонска държава в Македония бил много силен.

Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
СМЕЕ ЛИ ТРЕТИ МАРТ (САН СТЕФАНО) ДА БИДЕ БУГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ДЕН?
Читај
В ЧЕСТ НА МАКЕДОНСКОТО (КРЕСНЕНСКО) ВЪСТАНИЕ
Читај


66 години, откакто ги убиха

Там е моята родна земя. Там е моят хайдушки Пирин... с очи, забити далеч в простора, чертае с остър поглед границите на моята родина – до Шар, до Егея, до Родопите и Рила.
(Из “Попътни бележки”)
 
Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза.
(Доклад при учредяването на Македонския литературен кръжок)
Безсмъртни стихове за Нея
Р О Д И Н А
Над тебе Пирин
издига гранити,
обвити във сиви мъгли.
Орли над бедни села размахват крила
и хала в полята пищи.

А бяха години,
когато невинно люлеха ме празни мечти.
Животът бе ведър и лесен,
животът бе щедър и песен бе ти.

Но ето -
преминах през дим,
през масло и машини,
преминах през гнет и тегло -
вред, където се борят за хлеб.

И нещо се счупи във мене.
Простенах от болка,
но бех без изход.
Погледнах надире
и плюх озлобено и в теб,
и в самия живот.

Сега си ми близка,
по-близка от майка дори,
но днеска ме плиска
ненужно пролетата кръв,
насън ме души площадния кървав двубой
на твои герои,
платени със чужди пари.
Тежи ми, Родино,
кошмарно жестоко тежи димещата кръв
и аз ще те питам -
всичко това за теб ли бе нужно,
кажи?

Вред мрак.
И в мрака - тегло и робия.
Глад.
Остана стотици години назад.
А нейде живота пулсира,
израства завод
след завод,
бръмчат пропелери...
А моят народ
работи,
умира,
както в дълбоката бронзова ера.

Аз пак те обичам,
Родино на Гоце и Даме,
защото израснах,
защото закрепнах във Теб.
И нося в сърцето си младо
тревожното знаме и вечния устрем
на всички без покрив и хлеб.
НИКОЛА ВАПЦАРОВ
 
Македонија пее
 
БИЛЈАНА ПЛАТНО БЕЛЕШЕ
Билјана платно белеше
на охридските извори.
Оздола идат винари,
винари белограѓани.

„Винари, море винари,
кротко терајте карванот,
да не ми платно згазите,
платното ми е даровно,/2
за свекор и за свекрва
за девер и за јатрва.“

„Билјано моме убаво,
ако ти платно згазиме
со вино ќе го платиме/2
и бела лута ракија.“

„Винари море винари,
не ви го сакам виното,
тук’ ви го сакам момчето,
што напред тера карванот,
што носи февче над око,
а мене гледа под око“.

Момчето ни е свршено,
за него вино носиме,
Билјано, моме убаво
за него вино носиме“.

НА СТРУГА ДУЌАН ДА ИМАМ
Што ми е мило ем драго
на Струга дуЌан да имам./2

Рефрен:
Оф леле, леле, либе ле,
срцето ми го, џанам, изaоре!/2

На Струга дуќан да имам,
на кепенците да седам./2

Рефрен:.........

На кепенците да седам
струшките моми да гледам/2

Рефрен:.........

Струшките моми да гледам
кога ми одат на вода./2

Рефрен:.........

Над мойта земя в небето опира Пирин и мурите в буря илинденски приказки пеят
НИКОЛА ВАПЦАРОВ
 
Поезија
 
П И Т А М
Посвещавам на
д-р Благой Гущеров и
Йордан Василев


Край мурите вековни
пътеката извива,
по нея вдъхновени
вървиме ние трима.

По стръмното задъхан
за изворчето питам,
за Гоцева дружина
да зная още искам.

Разказвайте, другари,
открит е хоризонта -
за млади и за стари
достойна е борбата.

От знаме македонско
изгрява ясно слънце.
Издигнато високо
над Яне и над Гоце.

И викна ми сърцето
сред красотата дивна,
че има македонци
и с тях - и ние трима.

Пътеката хайдушка
легенди ще разказва,
а Гоцевата пушка -
музеи ще показват.

ХЕЙ, НИКОЛА
Ето слънцето изгряло -
пуска стадото навън.
Гринго лае, агне бяло
носи на гърба си трън.

Хей, Никола, зимен вятър
люшка твоя труден ден.
Аз ти казвам, куме Петър,
вечно да си вдъхновен.

Край гори и край поляни
кротко стадото пасе.
Мокри, кални, уморени -
всички топъл дом зове.

Ето слънцето изгрява,
стадото пред теб върви
и сърцето ти запява,
че си още силен ти.

Б Ъ Д Е Щ Е
Едно детенце македонец
на дансинга само отива.
До него с фото млад японец
предлага снимка да направи.

Детето с гордост македонска
погледна към баща си кротко.
То музика отново иска
и снимката държи високо.

И днес детето по-голямо
израсна с вяра македонска.
То носи слънцето на рамо
от век на век и чак до днеска.

ПЕТЪР СТОЕВ



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting