В СТАРО време Македония заемала почти същите земи, които заема и днес - земите по течението на реките Бистрица (Халиакмон), Вардар (Аксиум) и Струма (Стри-мон). Тия реки свързвали в едно цяло вътрешните полета и планински части на Македония с нейната крайбрежна равна част и създавали от тях едно географско и ико-номическо цяло.
Древните историци и географи са ни оставили достатъчно сведения, които позволяват да се определи с точност обхватът на страната Македония, т. е. тя е разположе-на между Илирия, Дардания, Тракия и Елада. Към Елада спадали областите Епир и Тесалия, чийто съсед от север била Македония.
Македония била населена с войнствени племена, станали такива, защото били принудени постоянно да воюват със съседните елини и траки. Античните македонци не приличали на гърците (елините), които трудно разбирали техния език и, според писанията на Демостен и Исократ, ги считали за варвари. Постепенно името Македо-ния се разпростряло до бреговете на Адриатика, Егейско, Средиземно и Черно море, а след това и върху пространството между реките Морава и Инд, обхванато от све-товната империя на Александър Велики (Македонски). Въпреки всички превратности и етнически промени Македония през цялата класическа епоха била една обосо-бена в географско, етническо и политическо отношение страна. Това се вижда от съчиненията на редица антични географи и писатели. В тях се съдържат определения и по-пълни или бегли описания на Македония. Те се спират накратко и върху проблема за етногенезиса на най-ранното минало на древните македонци. Приема се, че на-чалното ядро на древномакедонската държава възникнало по горното течение на р. Бистрица. Обединението на македонските племена било постигнато под ръководст-вото на вожд Пердика I (възцарил се към 640 г. преди н. е.). Той пръв започнал обособяването на държавата Македония. Към средата на IV в. пр. н. е. Македония се пре-върнала в най-могъщия военно-политически фактор на полуострова.
След смъртта на Александър, която настъпила по време на неговите големи завоевания, неговата държава се разпаднала. От нея се образували главно три държави: Египет, Сирия и Македония. Между тях се повела борба, особено за владеенето на Егейско море, към което се стремял и Египет. От началото на III в. започнал процес на упадък на македонското надмощие. Пръв удар върху него нанесли келтите, части от които нахлули и в Македония. В края на същия век римляните завоювали Илирия. Тук те засегнали интересите на Македония и оттогава последната и Рим били почти в непрекъснати неприятелски отношения, докато в 146 г. Рим окончателно завоювал и Македония.
От земите между Адриатическо море и р. Места римляните образували провинция Македония. Македония по това време останала в границите, които отговаряли на античното име Македония като страна и царство. Според К. Иречек още в рамките на Римската империя започнало потискането на името Македония, което у римляните предизвиквало ревност поради старата слава на Александровата империя, която засенчвала славата на Римската империя.
Римляните реставрирали и подобрили древния път, пресичащ Македония от изток на запад, и го нарекли Виа Егнатия. Този път издигнал и засилил още повече тър-говското значение на Македония. Покрай реките се нанизали и важни македонски градове през средните векове. В Македония рано проникнало и християнството: още апостол Павел действал в Солун и др. македонски градове.
От прегледа на средновековни документи, книжнина, картография и др. паметници ясно се вижда, че под името Македония след 800 г., т. е. от IX до ХIV в., опреде-лено била обхващана и част от територията на древната провинция Тракия - Маришкият басейн.
Тази част от Тракия я нарекли Македония, защото най-бойката й част от населението съставлявали македонци - бежанци по разни причини от Македония. Редица пъ-тешественици, преминали по различни поводи през Балканите по това време, съобщават в съчиненията си, че Одрин и Пловдив били главните градове на Македония. Византийският автор Ф. Тафел предлага като обяснение за името “Македония” на част от Тракия обстоятелството, че този Тракийски край приютявал античните македон-ци - колонисти, наследници на Александър Македонски, и славянски бежанци и преселници от Македония. Особено важен е фактът, че и самото население през IX - ХIV в. назовавало тази част от Тракия с етническото си име - Македония или македонска земя.
Ето защо не е случаен и фактът, че след създаването на Вътрешната македонска революционна организация, през есента на 1893 г. в Солун, започнало организира-нето и на Одринско, което неговите обитатели считали за част от Македония и че те са неразделна органическа част от македонския етнос. Поради тези причини и орга-низацията била наречена Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Преселението на народите през IV - V в. от н. е. турило край на Римската империя на Полуострова. Най-голям удар на старото население на Полуострова нанесли славяните. Към тридесетте години на VII в. цяла Македония е плътно заселена със славяни, така че самите византийци, според летописците Прокопий и Иорданес, поч-ват да я наричат за известно време Славиния или Славо-Македония.
Още в първите десетилетия на VII в. македонските славянски племена - струмци, ринхини, драговити, сагудати, смоляни и бръсяци - образуват племенен съюз със свои князе и запазват своята независимост в пределите на Византия. По това време името Македония вече губи старото си антично значение и получава славянски хара-ктер. Създали се и условия за формирането на една единна македонска народност от антични и славянски македонци, която е предпоставка за по-сетнешното форми-ране на македонската нация. Античните македонци се стопили окончателно в славянската маса, а формираната македонска народна общност усвоила част от културно-историческото наследство на антична Македония.
През IX и Х в. византийци и българи водят жестоки войни за Македония, която е минавала от едни ръце в други. Византийските хронисти от ранното средновековие, като Теофан, Лъв Дякон, Ана Комнина и др., определят населението на Македония с различни имена - като македонци, славяни и др. Не знаем достатъчно за това как са-мото население е назовавало себе си - но най-често срещаните наименования са славяни и македонци. Не изчезва и древното име на страната - Македония.
Братята Кирил и Методий издигнали солунския македонски говор като пръв литературен славянски език. Българският княз Борис посрещнал добре изгонените от Моравия славянски просветители, за да ги използува да разпространи славянската писменост и богослужение в завладяната от България част от Македония.
В Самуиловата държава през ХI в. първи и най-многочислени са били македонските славяни. Във Византия обаче господствувало погрешното убеждение, че Самуи-ловото словенско царство е просто продължение на пропадналото Първо българско царство. Но неговото царство било съвсем нова славянска държавна творба. ßдрото на Самуиловото царство било съвсем друго, а вътрешната и външната политика на неговото словенско царство по същество била различна от тази на българското царст-во. Различен бил и етническият състав на управляващия елит, като тюркският елемент е заменен със славянски. Според някои византийски източници цар Самуил се на-ричал “български” цар, защото за престиж поддържал традицията на предишното българско царство. Но той царската корона като македонски цар приел от папата. Цър-ковната уредба начело с архиепископ той получил също от папата.
През първата половина на 14 в. сръбският цар Душан завладял Македония. Македонците гледали на сърбите като на чужденци завоеватели и търсели чрез борби сгода да се освободят от тях. По това време в Македония се издигат братята Вълкашин и Углеш, а техен наследник е легендарният крал Марко. Разцеплението улеснило завоевателните цели на турците, когато се появили по тия места. През 1389 г. Македония окончателно пада под османска власт. Политическата власт е в ръцете на тур-ците, църковната - в ръцете на гръцката патриаршия. Името “Македония” продължило да съществува като неофициално, географско име в рамките на Османската импе-рия. Пътеписците от това време свидетелстват, че споменът за древната македонска държава в Македония бил много силен.
Врати се назад
Врати се горе
