Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В.Г.Белински

ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма

Доц. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)

Византийската аристокрация се отличава с изискани маниери, изтънчени удоволствия, с любов към литературата и другите изкуства. В противовес на това единстве-ните развлечения на грубите западни рицари са били ловът и войната. Сред изисканото общество и дворци на Византия, отличаващи се със сложна етикеция, кръстонос-ците в очите на всички изглеждали груби, невъзпитани, нежелани гости, както казва един от техните предводители, “като крадци и разбойници”. Ще прибавим, че за ло-шото отношение между народите на Византия и кръстоносците важна роля играело и взаимното обвинение във вероотстъпничество.
Отсега нататък западната цивилизация ще набира скорост и затова в културен план не малка роля изиграват кръстоносните походи и контактът с византийската култу-ра.
Благодарение на проявеното дипломатическо изкуство император Алексей I успял да пропусне сравнително мирно кръстоносците и даже да разшири и заздрави империята.
Варварските племена не оставяли Византия спокойна. Печенежки пълчища разорили Македония и Тракия през 1122 г., но император Йоан II Комнин успял да ги раз-громи.
След смъртта (24.09.1180 г.) на един от силните византийски императори - Мануел Комнин, на престола седнал неговият дванадесетгодишен син Алексей ²². Към властта се домогва Андроник Комнин, братовчед на Мануел. През май 1182 г. населението на Константинопол тържествено го посреща. През септември 1183 г. е коро-нован за съвладетел на Алексей ²². Два месеца по-късно нещастното момче е удушено и хвърлено в морето, а Андроник се оженил за неговата 13-годишна вдовица, дъ-щеря на френския крал Луи V²².
Андроник е интересен държавник. Със строги мерки за къс период от време той създава ред в държавата. Спира продажбата на чиновнически места. Спира безогле-дното данъчно ограбване на населението. Строго наказва всякаква корупция. На чиновниците остава да избират: “Или строго да спазват закона, или губят главите си”. Сред селското население създал чувство на, непозната дотогава правна сигурност. “Този, който е дал на царя царевото, нищо повече от него не се искало. Никой не го ограбвал повече.”
Андроник сериозно засегнал интересите на аристокрацията. Стремежът към справедливост надхвърлил нормалните граници. Създавал си все повече неприятели. Страната била като в непрекъсната гражданска война. Това използвали враговете на Византия. В 1183 г. унгарците и сърбите нападнали страната и опустошили Белград, Браничево, Ниш и Сердика. Великият жупан Стефан Неман обединил Зета и Рашка в една държава и осигурил независимост на страната си.
Засилило се норманското кралство в Сицилия. Използвайки антилатински изстъпления в Цариград в 1182 г. като претекст, сицилианският крал Вилиям II организирал през 1185 г. настъпление срещу Византия. Превзели Драч и се насочили към Македония. През 1185 норманите нападат Солун. В отбраната на града взимат участие и ма-кедонските славяни от Солун и неговата околност. Хронистът Евстатий Солунски ги нарича “български пехотинци”. Тези славяни никога не са били в рамките на тюрко-българската държава, за да са получили на такава основа наименованието си. Очевидно под “вулгари” той разбира славяни. Същата година в същинска България (темата Паристрион) феодалите Петър и Асен вдигат въстание и византийските хронисти пишат “куманите и власите” вдигнаха въстание. Норманите превземат (24.08.1185 г.) Солун и го опустошават. Колят, грабят, изнасилват. Съобщавайки този факт в стихотворна форма, ученият Ефраим пише: “Леле, леле, превзет е онзи град Солун, казвам, метрополията на македонците.”
От Солун норманите се насочили една част към Серес, а основните сили към Цариград. Напрежението в столицата растяло. Разярената тълпа убила (12.09.1185 г.) император Андроник на улицата. На власт идва Исак ²² Ангел от династията Ангели. Византийците, предвождани от способния пълководец Алексей Врана, разбили глав-ните нормански сили през октомври 1185 г. при Мосинопол. След това войски освободили Солун и прогонили норманите от Македония и Драч.
Социално-политическите истории създават впечатление като че ли народите само са воювали помежду си, вдигали са въстания срещу поробители и експлоататори, плащали са непосилни данъци и т. н. Празниците, обикновените човешки радости и удоволствия убягват от перото на историците. А хората във всеки исторически пери-од са празнували. Веселили са се. В сатирата “Тимарион”, писана от неизвестен византийски автор в средата на XII в., се говори за празнуването на Св. Димитър в Солун. Авторът пише: “Денят на Св. Димитър е такъв голям празник, като Панатинеите в Атина или Паниониите в Милет. Това е голям македонски празник и на него се събира народ не само тамошният македонски, току всякакъв и от всякъде: гърци, от разни области на Елада, мизийски племена, които населяват пространството чак до Истър (Дунав) и пределите на Скития, кампанци, италийци, ибери, лузитанци, келти от зад Алпите.”

Самостоятелни феодални владетели в Македония

Докато Андроник се опитвал с насилствени мерки да насочи развитието на процесите в правилна посока, то Исак ²² Ангел оставил нещата да се развиват на самотек. Старите болести на Византия, прикривани във времето на великите Комнини с външния блясък на тяхната мощ, сега излезли на повърхността. Никой повече не се опит-вал да се противопостави на злоупотребите на централните и провинциалните власти. Продажбата на управленски постове, подкупването на чиновници, злоупотребата със събирането на данъците били всекидневно явление. За Исак ²² се говорело, че продава чиновническите длъжности като зеленчук на пазара. При управлението на не-говия брат Алексей ²²² (1195-1203) условията още повече се влошили. Феодалната експлоатация се засилила. Чиновниците и феодалите вършели злоупотреби и не за-читали наредбите на централната власт. Използвайки слабостта на Византия, редица феодални владетели на територията на днешна Албания, Македония, България и Ру-мъния се обявяват за независими.
Към края на XII в. в Средна Албания се създава принципатът Арбарии, просъществувал около 25 г. Днеска албанските историци считат това като начало на албанската държавност.
По това време има раздвижване и в темата Паристрион. Двама феодали, братята Асен и Петър, искат от правителството да им даде още земи като прония. Отказват им. Тогава те въстават и се обявяват за независими владетели. След продължителна борба завладяват значителни територии в днешна Северна България и Румъния, населе-ни с власи, тюрко-българи, кумани и славяни. Днес българските историци считат тяхната държава за Второ българско царство, а румънски (напр. Н. Бануску) - за румънска държава. В интерес на историческата истина трябва да се каже, че византийските хронисти от онова време са смятали въстаниците и техните предводители за власи и ку-мани. От известните ни три хроники в двете се говори, че “куманите и власите” дигнали въстание. В третата, писана по-късно, се говори за българи. От тези хроники мо-же да се направи извод, че въстаналите не са славяни. Вероятно тук под кумани хронистите имат предвид и тюрко-българите, защото са от същата етническа група. Кало-ян, братът на Асен и Петър, освен с името “кало Йоан” (хубавия Йоан) е наричан от ромеите и кръстоносците и Йоанис Влаха. В кореспонденцията си с папата Калоян пи-ше, че произхожда от “древен романски род”. Със създаването на държавата на Неманите и на Асен и Петър Византия не е повече пълновластен господар на Балканите.

Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
ОТЧАЯНИ ОПИТИ НА ДАНС, ВМРО И ПРОКУРАТУРА ДА СПРАТ ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ СЕ БОРЕШЕ ПРОТИВ ВЕЛИКО-БУГАРСКИОТ ВРХОВИЗАМ
Читај
ВО БУГАРИЈА ПОСТОИ РЕПРЕСИЈА КОН МАКЕДОНЦИТЕ ЗА ДА НЕ ЈА ИСТАКНУВААТ СВОЈАТА МАКЕДОНСКА ПОСЕБНОСТ
Читај


66 години, откакто ги убиха

Там е моята родна земя. Там е моят хайдушки Пирин... с очи, забити далеч в простора, чертае с остър поглед границите на моята родина – до Шар, до Егея, до Родопите и Рила.
(Из “Попътни бележки”)
 
Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза.
(Доклад при учредяването на Македонския литературен кръжок)
Безсмъртни стихове за Нея
Р О Д И Н А
Над тебе Пирин
издига гранити,
обвити във сиви мъгли.
Орли над бедни села размахват крила
и хала в полята пищи.

А бяха години,
когато невинно люлеха ме празни мечти.
Животът бе ведър и лесен,
животът бе щедър и песен бе ти.

Но ето -
преминах през дим,
през масло и машини,
преминах през гнет и тегло -
вред, където се борят за хлеб.

И нещо се счупи във мене.
Простенах от болка,
но бех без изход.
Погледнах надире
и плюх озлобено и в теб,
и в самия живот.

Сега си ми близка,
по-близка от майка дори,
но днеска ме плиска
ненужно пролетата кръв,
насън ме души площадния кървав двубой
на твои герои,
платени със чужди пари.
Тежи ми, Родино,
кошмарно жестоко тежи димещата кръв
и аз ще те питам -
всичко това за теб ли бе нужно,
кажи?

Вред мрак.
И в мрака - тегло и робия.
Глад.
Остана стотици години назад.
А нейде живота пулсира,
израства завод
след завод,
бръмчат пропелери...
А моят народ
работи,
умира,
както в дълбоката бронзова ера.

Аз пак те обичам,
Родино на Гоце и Даме,
защото израснах,
защото закрепнах във Теб.
И нося в сърцето си младо
тревожното знаме и вечния устрем
на всички без покрив и хлеб.
НИКОЛА ВАПЦАРОВ
 
Македонија пее
 
БИЛЈАНА ПЛАТНО БЕЛЕШЕ
Билјана платно белеше
на охридските извори.
Оздола идат винари,
винари белограѓани.

„Винари, море винари,
кротко терајте карванот,
да не ми платно згазите,
платното ми е даровно,/2
за свекор и за свекрва
за девер и за јатрва.“

„Билјано моме убаво,
ако ти платно згазиме
со вино ќе го платиме/2
и бела лута ракија.“

„Винари море винари,
не ви го сакам виното,
тук’ ви го сакам момчето,
што напред тера карванот,
што носи февче над око,
а мене гледа под око“.

Момчето ни е свршено,
за него вино носиме,
Билјано, моме убаво
за него вино носиме“.

НА СТРУГА ДУЌАН ДА ИМАМ
Што ми е мило ем драго
на Струга дуЌан да имам./2

Рефрен:
Оф леле, леле, либе ле,
срцето ми го, џанам, изaоре!/2

На Струга дуќан да имам,
на кепенците да седам./2

Рефрен:.........

На кепенците да седам
струшките моми да гледам/2

Рефрен:.........

Струшките моми да гледам
кога ми одат на вода./2

Рефрен:.........

Над мойта земя в небето опира Пирин и мурите в буря илинденски приказки пеят
НИКОЛА ВАПЦАРОВ
 
Поезија
 
П И Т А М
Посвещавам на
д-р Благой Гущеров и
Йордан Василев


Край мурите вековни
пътеката извива,
по нея вдъхновени
вървиме ние трима.

По стръмното задъхан
за изворчето питам,
за Гоцева дружина
да зная още искам.

Разказвайте, другари,
открит е хоризонта -
за млади и за стари
достойна е борбата.

От знаме македонско
изгрява ясно слънце.
Издигнато високо
над Яне и над Гоце.

И викна ми сърцето
сред красотата дивна,
че има македонци
и с тях - и ние трима.

Пътеката хайдушка
легенди ще разказва,
а Гоцевата пушка -
музеи ще показват.

ХЕЙ, НИКОЛА
Ето слънцето изгряло -
пуска стадото навън.
Гринго лае, агне бяло
носи на гърба си трън.

Хей, Никола, зимен вятър
люшка твоя труден ден.
Аз ти казвам, куме Петър,
вечно да си вдъхновен.

Край гори и край поляни
кротко стадото пасе.
Мокри, кални, уморени -
всички топъл дом зове.

Ето слънцето изгрява,
стадото пред теб върви
и сърцето ти запява,
че си още силен ти.

Б Ъ Д Е Щ Е
Едно детенце македонец
на дансинга само отива.
До него с фото млад японец
предлага снимка да направи.

Детето с гордост македонска
погледна към баща си кротко.
То музика отново иска
и снимката държи високо.

И днес детето по-голямо
израсна с вяра македонска.
То носи слънцето на рамо
от век на век и чак до днеска.

ПЕТЪР СТОЕВ



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting