Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
—помени за премълчаното

“–ј√»„Ќј“ј —≈—“–ј

Ѕил€на ¬ардарска

ќтговорът беше пълно мълчание. » тогава т€ казваше как ги е декламирал брат й. –азликата беше огромна. “акива случаи имаше много, но всички неизменно си приличаха по това, че никой никога не усп€ да декламира стиховете на Ќикола ¬апцаров така, както го е правил той.
Ќа въпроса как са разбирали поези€та на ¬апцаров, сестрата отговор€ше така:
- јко ви кажа, че в началото сме € разбирали, както по-късно € разбрахме, това значи да ви излъжа. „етехме стихотворени€та му и те ни харесваха, но искахме от бакьо да напише още по-хубави. Ќие искахме да бъде гол€м поет, а той вече си е бил, но не го знаехме.
- ј защо приживе ¬апцаров не е бил оценен достойно от толкова много хора, които претендират, че разбират от поези€?
–айна ¬апцарова отговар€ше:
- Ќо тогава за големи€ партиен поет се считаше ’ристо –адевски.
√одините минаваха и н€кои догми започнаха да издъхват. ≈дна от тези догми с печална съдба твърдеше, че н€ма човек без н€какъв недостатък. ¬еднъж, когато неколцина слушаха спомени на –айна ¬апцарова за брат й, един от присъстващите внезапно скочи и извика:
- Ќе може да бъде, ¬апцарова! “и го величаеш!
“€ не се изненада от подобно поведение и най-спокойно каза една фраза, на ко€то атеистичното време не позволи да се по€ви в книгите й:
- Ќо той беше роден христи€нин!
—лед като помълча, добави,
-  акво да ви кажа? —еднем да €дем, а той с лъжицата подбутва мръвките към мене и към Ѕорис.
Ѕез висша етика н€ма гол€ма личност, ко€то да тръгва сама по път€ към √олгота за щастието на другите и там да жертва всичко свое, но никога за лична изгода.
“ова не всеки може да го разбере, защото е безкрайно по-лесно по съдбоносните завои на истори€та да се наплод€т корумпирани ни-щожества.
–айна ¬апцарова приличаше на разстрел€ни€ си брат. ‘актът, че други€т й брат беше първи секретар на окръжни€ комитет на парти€-та й откриваше немалко възможности за лична изгода и облагодетелствуване, за израстване по служебната стълбица, но т€ никога не ги използва, защото б€ха противни на характера й. “€ живееше скромно, почтено и достойно.
» обичаше истината.
(ѕо-нататък ще видим докъде € доведе тази обич към истината.)
 акто е известно, в живота и съдбата на Ќикола ¬апцаров има своето м€сто известната българска поетеса - хубавица, ≈лисавета Ѕаг-р€на. » не беше възможно да не разговар€ме за не€ и за нейното свидетелствуване в един съд от овластени поми€ри, лакеи и раболеп-ници. Ќо понеже по този въпрос писах, и това е известно на читателите на в-к УЌародна вол€Ф, тук ще пропусна много подробности. ўе се спра само на н€кои неща, след които върв€т въпросителни.
 огато питах ¬апцарова:
- ¬ие какво искахте и чакахте от ≈лисавета Ѕагр€на? - т€ отговар€ше:
- Ѕагр€на беше първата, ко€то каза, че бакьо ще стане гол€м поет. »скахме да каже, че е гол€м поет. “ова непременно би имало сво-€та тежест в полза на Ќикола.
Ќо казала ли го е Ѕагр€на?
¬ интервюто с литературни€ критик Ћюбен √еоргиев т€ казва, че е свидетелствувала, че Ќикола ¬апцаров е поет. ќтб€гва думата Уго-л€мФ или нейни синоними. ¬ това ни убеждава и √еорги  араславов, когато в спомените си пише:
Уѕовечето писатели, повикани на процеса като свидетели на ћладен »саев, дали ласкави сведени€ за ¬апцаров и като поет, и като човек. «а него по-специално говорил јнгел  аралийчев.  аралийчев за€вил пред съда, че см€та Ќикола ¬апцаров за най-даровити€ от младото поколение поети. ≈лисавета Ѕагр€на е отговорила положително - че го познава, че е добър човек и че е поетФ.
» тук липсва определение пред думата УпоетФ.
Ќо когато един талант е претеглен на везните на естетически€ критерий на поетеса като Ѕагр€на и те недвусмислено са се наклонили по посока на определението УпоетФ, това, според мене, е твърде висока оценка и признание.
Ќо позволете да попитам:
- ј овластените, жалки хитлерофашистки лакейчета, наричани още прокурори и съдии, същото съдържание ли са влагали в пон€тието УпоетФ, което е влагала Ѕагр€на? » ако се опитаме да представим това твърдение като математическа формула, бихме ли могли да поста-вим равенство между свидетелката и съда?
“ук възникна въпросът:
- ј какъв е бил този български фашистки съд?
Ќепълен, но твърде показателен отговор дава √еорги  араславов в своите спомени за Ќикола ¬апцаров. ѕрез 1922 година той постъп-ва в “елеграфо-пощенското училище.
У≈дна вечер, продължава  араславов, късно, аз б€х оставил лампата над леглото си и чет€х вестник У–азвигорФ, разрешен от управа-та на училището. » ето, влезе бъдещи€т прокурор - тази вечер той бил дежурен. ƒневални€т, който беше се подпр€л на рамката на за-падни€ прозорец и наблюдаваше салоните на срещни€ ÷ентрален затвор, изтича леко и докладва за състо€нието в помещението. —лед това дежурни€т подпоручик се запъти към мене. “ой беше строг и сърдит.
-  акво четете? - попита той раздразнено.
ќтговорих му, без да се пошавна.
- ј известно ли ви е, че тук е забранено да се р е д а к т и р а т такива вестници? - натърти той заплашително.
- —ъвсем не го редактирам - отвърнах, - аз само съм абониран.
ќчевидно, този възпитаник на военното фердинандовско училище не можеше да направи разлика между редактиране и абониране.
- “ъй де, тъй де - каза той по-меко и посмутен малко от собственото си невежество, - че тук е забранено да се абонират.
“ози тъп, невеж мракобесник след това е завършил ёридически€ факултет на —офийски€ университет като стипендиант на ¬оенното министерство и ето го - прокурор по делото на функционерите, де€телите и ръководителите на комунистическата парти€.
¬еднъж аз разказах за този случай на ¬апцаров и той дълго и от сърце се см€... Ќо той и не е допущал, че тъкмо този, който не може-ше да направи разлика между редактиране и абониране, един ден ще бъде негов обвинител...Ф
ƒа, такава тъпоти€ е решавала съдбата на човека, който е попадал в ръцете й. Ќо корупци€та в съдебната система не е от вчера. ¬ случа€ т€ - системата - инструктирала предварително ≈лисавета Ѕагр€на как да свидетелствува на процеса, за да се превърне достоле-пието й в карикатура.
—воите отговори на задаваните й въпроси т€ придружавала с поклащане на главата. » понеже то не е било по общоприети€ български обичай, а по европейски - с противоположно значение, възниква въпросът:
-  огато т€ е казвала по този начин УдаФ, почитаеми€т съд как е разбирал и възприемал - като УдаФ или като УнеФ?
Ќикога не съм имал достъп до съответните архиви - €вни или секретни, и не ми е известно какъв отговор дават те на този въпрос. » въобще дали му отговар€т.
—амата Ѕагр€на признава, че поради наложените й рамки на поведение не е могла да свидетелствува нито както предварително е ис-кала, нито както тр€бва.
 ато прибавим към вече казаното и свидетелствуването на художника  онстантин ўъркелов, от което Ќикола ¬апцаров остава потре-сен и се отказва, и поведението на трети€ свидетел -“аско —тоилков, който изобщо не се €в€ва в съда, ще добием представа, макар и непълна, за това, което се нарича българско хитлеристко правосъдие.
ј сега да преминем към втората въпросителна.
»звестно е, че подсъдим в същи€ процес е и български€т поет ћладен »саев. Ѕагр€на е свидетелствувала и за него. » е останала до-волна, защото това свидетелствуване е било много по-различно от предишното. » ћладен »саев останал доволен и след време Ѕагр€на била поканена от семейството му на почерпка с пържени €йца.
ћладен »саев е бил там, на процеса, следователно знае ц€лата истина за свидетелствуването на ≈лисавета Ѕагр€на, ко€то след стати-€та на генерал  рум –адонов във в. УЌародна арми€Ф очаква защита от ћладен »саев, а той мълчи.
¬секи би си задал въпроса:
- «ащо?
ќтговорът на този въпрос се люшка в сферата на предположени€та, където все пак има и нещо безспорно - за да мълчи, ћладен »са-ев е имал н€какво основание, но опитаме ли се да го узнаем, отново се връщаме в сферата на предположени€та - кръгът се затвар€ и от него н€ма изход към €сни€, точен и категоричен отговор.
“рета въпросителна.
¬секи, който е чел споменатото интервю на ≈лисавета Ѕагр€на с литературни€ критик Ћюбен √еоргиев, знае колко старателно, гриж-ливо, категорично и недвусмислено Ѕагр€на се отрича от познанството си с Ќикола ¬апцаров. ѕри всеки удобен случай т€ твърди, че ни-кога и никъде не е виждала ¬апцаров, не го познава, не е разговар€ла с него. “върде странно е това отричане - нима т€ не е знаела, че има категорични доказателства, които € опровергават?
ƒопускам, че н€кой би казал:
- ¬се пак, имайте предвид възрастта й, ко€то винаги дава своето отражение върху човешката памет и...
јз казвам:
- Ќе, не и пак не!
Ќо не за това, че подобно твърдение само по себе си не съдържа и н€каква частица от истината, а поради други причини. ѕрочетете внимателно въпросното интервю и вие ще видите колко много подробности си спомн€ Ѕагр€на от гостуването си в Ѕанско, а не си спомн€ срещата с Ќикола ¬апцаров, на когото предрича, че ще стане гол€м поет. Ћично аз приемам за обидно подм€тането й - че какъв поет е бил на 18 години!
» тук възниква логични€т въпрос:
- «ащо ≈лисавета Ѕагр€на така старателно се отказва от познанството си с Ќикола ¬апцаров?
» тук отговорът е запокитен в сферата на предположени€та.
„етвърта въпросителна.
¬исши€т български прислужник на чудовището јдолф ’итлер, наречен цар Ѕорис III, бил казал на майката на Ќикола ¬апцаров ≈лена ¬апцарова, че го бил спас€вал два пъти, но трети път не могъл.
¬сичко написано за Ќикола ¬апцаров, което ми е попадало, съм прочел. ƒесетилети€ съм слушал спомените на –айна ¬апцарова, но никъде не открих потвърждение, че е имало среща между цар€ и баба ≈лена, когато т€ с ц€лата си душа се е стрем€ла към такава сре-ща, за да облекчи съдбата на сво€ син и не се стигне до смъртна присъда. √енезисът на това твърдение се губи в мъглата на догадките. » звучи твърде лекомислено, че цар€т, който държи в ръцете си решаващи лостове на висша власт, е безсилен да трансформира евенту-алната смъртна присъда в доживотна поне. “акова открито признаване на безсилието си е малко веро€тно.
јко се абстрахираме от тази очевидна у€звимост на твърдението, то ще започне да звучи като логично извинение - ами ако дори и не-гово величество не може да направи нещо, то още по-малко пък то е по силите на обикновени€ поданик. »ли с други думи - когато овла-стени€т казва, че не може, то тр€бва да се разбира, че не го иска.
ћоже би един ден н€кои от тези въпросителни или всички ще стигнат до сво€ отговор. ј може и да не стане това и те ще останат да вис€т над бездната на времето като толкова много въпроси в човешката истори€.
≈дин ден попитах –айна ¬апцарова какво е правила т€ през онези трагични дни, когато инквизиторите са решавали съдбата на брат й.
-  огато мама тръгна за —офи€, взе ме със себе си, да € придружавам - беше нейни€т отговор. ѕосле ми разказа за известните отча€-ни опити на баба ≈лена непременно да се срещне с цар€ - т€ е знаела много добре кой действително може да помогне в случа€ - човекът с най-гол€ма власт в държавата и който е €л хл€б и пил вино на нейната софра в Ѕанско.
Ќо този човек е непристъпен - всички врати, които вод€т към него, са непристъпни. “ой е длъжен по хитлеристки да бъде жесток - единствени€т начин да докаже сво€та раболепна верноподаност към германското чудовище.
¬се пак успели да издействат да ги приеме сестрата на цар€ кн€гин€ ≈вдоки€, ко€то олицетвор€вала вледен€ващата надменност на овластеното бездушие. » какво е могло да измоли от него едно разплакано майчино сърце?
Ќищо!
ќвластеното бездушие нагло попитало:
- јко н€кой тръгне да убива тво€ брат, ти ще защитиш ли негови€ убиец?
ћайката отричала, че синът й е имал такива намерени€, търсила милост, но двете жени били като два противоположни полюса, между които се отвар€ все по-широка и зловеща бездна, ко€то безмълвно нашепва ƒантеви€ стих:
УЌадежда вс€ка
тука оставете!Ф
Ќали това е държавата, ко€то плаща огромни суми за предателство и отр€зани човешки глави.
Ќататък - както е казал поетът - е €сно!
¬ една юлска вечер майката ще чуе ехото на изстрелите, които пронизват сърцето на нейното слънчево чедо.
ј другите - недосегаемите от противоположни€ полюс - истори€та ще ги превърне в свои отпадъци.
«а Ѕойка ¬апцарова дълго време почти не разговар€хме - просто н€маше за какво. ќколо не€ нещата изглеждаха €сни и спокойни. ѕодобни мисли нав€ваха и УЋюбовнаФ, и УѕрощалноФ. » никой не подозираше какво кипи под тази привидно спокойна повърхност.
Ќо един ден т€ се пропука.
≈то как стана това.
¬ редакци€та б€ха дошли неколцина сътрудници на вестника. ¬апцарова седеше пред бюрото си и нещо пишеше на пишещата машин-ка. Ќе обръщаше никакво внимание на присъстващите, които зад гърба й разговар€ха на различни литературни теми. ѕо едно време н€-кой започна да рецитира:
Уѕон€кога ще идвам
във сън€ ти
като нечакан и далечен
гостенин...Ф
Ќо повече не можа да продължи, защото се случи нещо неочаквано - ¬апцарова престана да пише, бързо свали очилата си, р€зко дръпна стола назад както си седеше, обърна се с лице към разговар€щите и гневно попита:
- ј знаете ли бакьо как го беше написал?
ћълчанието, което последва, не беше отговор на поставени€ въпрос и затова продължи:
- Ѕакьо беше написал У ато нечакан и неискан гостенин...Ф
ќсобено наблегна на думата УнеисканФ и по€сни:
- Ќо после Ѕойка и ’ристо –адевски го промениха на УдалеченФ.
“ова прозвуча като гръм от €сно небе или внезапен оръдеен изстрел.
¬ъпроси и коментари н€маше в момента, но това беше база, върху ко€то щеше постепенно и неотклонно да се изгражда образът на една друга, дотогава непозната Ѕойка ¬апцарова, и с всеки следващ разговор се зачертаваше н€ко€ нейна човешка черта. Ќо дори и когато не остана нищо светло в образа й, –айна ¬апцарова продължаваше възторжено да се възхищава от едно - единствено нещо като казваше:
- ј да знаете само каква домакин€ е Ѕойка!
 олко далече можеше да се отиде по този път?
“върде далече.
ћоже би неговата кулминаци€ беше, когато един ден ¬апцарова каза:
- ¬идели са Ѕойка в много неудобно положение с Ќикола √ешев.
—лед като се посъвзех от зашемет€ването, попитах:
-  ой € е вид€л?
¬место отговор, ¬апцарова се смути, започна да заеква, после набързо повтори:
- ¬идели са €...
ћного пъти след това й задавах въпроса:
-  ой?
» винаги получавах този неопределен отговор:
- ¬идели са €...
ќт всички разговори, който сме водили, този въпрос беше единствени€т, който € смути и на който никога не получих конкретен отго-вор. “ова беше н€каква много грижливо пазена тайна. » може би неслучайно, защото всеки се досеща какво тр€бва и може да се разби-ра под Умного неудобно положениеФ, и конкретни€т отговор веднага би предизвикал въпроси, като наистина ли Усвидетел€тФ е могъл да види подобно нещо - от заключената кили€ или когато е чакал отвън пред затворените врати - и твърдението Уна калъпФ веднага би рух-нало под тежестта на сво€та недостоверност.
ќт хора, които са минали през ръцете на √ешев, знам, че той е бил необикновено талантлив, и това го е правело гол€м полицай. ƒру-гата съставка на този талант са били могъщите му юмруци.
ѕреди години леви€т ми съсед по болнично легло беше човек, който имаше незаличим спомен от Ќикола √ешев, получен в полици€та. Ќаправил му очна ставка с друг затворник и го попитал:
- ѕознаваш ли го?
ћо€т съсед казал:
- Ќе.
» тогава √ешев така го ударил с юмрук по главата, че го залепил за стената и с едното си ухо оглушал.
- јма знаеш ли как ме забол€? јко беше повторил, всичко щ€х да си кажа. Ќо той не повтори - той бързаше, имаше много работа.
«а сексуалната му специфика нищо не ми е известно, но каквато и да е била т€, кой би пов€рвал, че се е из€в€вала при отворена врата така, че и последни€т арестант да може да види с очите си Унеудобните положени€Ф на това полицейско страшилище.
“ака представени нещата - едини€т, пребит от българските варвари и с душа между зъбите, ко€то вика смъртта, за да го избави от ужаса без край, а други€т - блаженства в прегръдките на ¬елики€ инквизитор - звучаха и отвратително, и кощунствено.
Ќа мо€ въпрос УкойФ не беше съдено да пробие стоманената стена на опазената тайна, затова повиках на помощ два други въпроса - УзащоФ и УкогаФ. » един ден казах на ¬апцарова:
- ¬ие познавахте ли Ѕойка ¬апцарова, преди да се омъжи за тво€ бакьо? “€ отговори спокойно:
- Ќе, не € познавахме.
- —ледователно - продължих аз, - вие не сте имали никакво основание да имате лошо мнение за не€ преди сватбата. “ова е станало по-късно. «ащо и кога?
- ¬сичко започна след разстрела на бакьо - каза ¬апцарова. - Ѕойка казала, че не иска да има нищо общо с наши€ род. » после...
ѕоследва мълчание.
- » какво после?
- ѕосле т€ н€как много бързо го забрави. ƒве седмици след разстрела т€ танцувала на н€каква забава...
—ъпругата, ко€то не носи траур, за да не се радват враговете, създава впечатлението, че е забравила разстрел€ни€. » ако действи-телно се е случило н€къде да танцува, опитал ли се е н€кой да € разбере? » когато краката танцуват, а сърцето плаче, погледнал ли € е съчуствено в очите? » онези, които са израснали с Ѕибли€та, нима не са знаели кое оскверн€ва човека?
ј след ƒевети септември е имало спор кой да бъде наследникът на поета - съпругата или майката, защото законът давал това право на съпругата, но после бил променен в полза на майката.
Ќовината за танцуването била толкова необичайно шокираща, че получила широко разпространение, толкова широко, че стигнала чак до партизански€ отр€д.
» тогава »ван  озарев заплакал - заплакал за Ќикола ¬апцаров от огорчение.
» –айна ¬апцарова показваше как с ръкавите и на двете ръце си бърсал сълзите и дори искал на него да се възложи задачата да бъде осъществено възмездие...
“акива мисли сподел€ше –айна ¬апцарова.
» непри€тни чувства € вълнуваха.
Ќо тези семейни взаимоотношени€ като дисхармони€ от непримирими противоположности предизвикваха основателно недоумение: ни-ма в семейство ¬апцарови единствената спойка е било кулинарното умение на съпругата? Ќима само залъкът хл€б ги е свързвал? ј тол-кова често и него не са имали. ѕри горчив живот и най-сладки€т залък непоносимо горчи.
ј нима Ќикола ¬апцаров, стига да е искал, не е могъл да използва връзките на баща си и да стане добре охранен царедворец?
Ќо това е било невъзможно за един роден христи€нин, който категорично за€в€ва:
У» нос€ в сърцето си младо
тревожното знаме
и вечни€ устрем
на всички без покрив и хлеб.Ф
ќт сво€ страна Ѕойка ¬апцарова не е имала основание да изпитва при€тни чувства към –айна ¬апцарова.
“ова го вид€х с очите си.
≈дна привечер върв€х по тротоара от хотел У¬олгаФ към площада. » точно там - в долни€ край на градинката пред хотела - стоеше един възрастен сътрудник на вестника.  огато ме вид€, извика ме по име и продължи:
- ≈ла да те запозна€ с Ѕойка ¬апцарова!
ќтидох и се запознахме.
“е продължиха да разговар€т за обикновени неща. јз мълчах, но чувствах, че т€ излъчва необикновено оба€ние. Ќикога не съм имал друго подобно усещане.
» точно тогава по улицата мина н€какъв познат, който се провикна:
- ’айде на събрание! –айна ¬апцарова ще разказва спомени.
 огато чу името й, Ѕойка ¬апцарова потръпна ц€лата - от главата до петите. » лицето й придоби болезнено изражение и потъмн€. Ќей-ната сърдечност мигновено изчезна и т€ побърза да се сбогува, за да остане насаме с разплаканото си сърце.
» не можахме да разменим дори и една дума.
¬ живота на човек има вс€какви дни, н€кои от които са особено черни. “акъв черен ден за –айна ¬апцарова се оказа един обикновен ден, в който научихме новината, че е безработна.  ак и защо така се завърт€ха нещата, никога не узнах. «а мене резултатът беше по-важен от причината. ј резултатът беше кошмарен - семейството не можеше да се издържа само с пенси€та на съпруга й. ∆ивотът неу-държимо € принуждаваше да работи.
ј работа н€маше.
“огава т€ доведе майка си от Ѕанско, за да й помага в търсенето на работа.
ћного пъти –айна ¬апцарова ми е задавала един и същи въпрос:
- »скаш ли да те запозна€ с мо€та майка? ўе видиш какъв чуден човек е т€.
—ега имаше възможност да стане запознанството. » една вечер отидох у т€х. Ѕаба ≈лена седеше на леглото и четеше н€каква книга. Ќе ми обърна никакво внимание. —еднах на един стол близо до не€ и зачаках. “€ продължаваше да чете. ћинутите се движеха бавно, но увеличаваха бро€ си. –айна ¬апцарова домакинстваше и от време на време поглеждаше към нас.
ћълчанието ставаше неудобно.
“огава т€ каза:
- ћамо, кажи му нещо!
Ѕаба ≈лена продължаваше да чете. јз се оказах между две неудобства - и да остана, и да си тръгна.
» когато се чудех какво да прав€, баба ≈лена остави книгата, погледна ме строго и каза:
- —ега тр€бва да се борим да стане това, за което мечта Ќикола ¬апцаров.
—амо това ми каза, но то ми направи много силно впечатление - нима досега нищо не е направено в това отношение? ћайката много добре е познавала красотата на мечтите на сво€ син и, съпоставени с реалността, е виждала огромната разлика...
» тогава се случи нещо неочаквано - от гърдите на баба ≈лена се изтръгна стон - и това беше най-болезнено потресаващи€т стон, който чух през живота си. “ози стон на раненото майчино сърце, което плаче с кървави сълзи, не подлежи на описание. Ќеща, които съ-държат в себе си необозрима безкрайност, не могат да се разказват. » ако н€кога, н€къде, н€кой ви каже, че майчино сърце е прежали-мо своето чедо, не му в€рвайте.
ѕовече не можех да остана - оттук нататък вс€какви думи б€ха излишни.
» дълго време не можах да се съвзема след този страшен стон.
Ќо когато се посъвзех, продължих да се интересувам за безработицата на ¬апцарова поради две причини: със сърцето си чувствах, че спр€мо не€ се извършва огромна несправедливост и защото много добре знаех какво е умиране от глад.
ј надеждата все още беше далече.
≈дин ден пак й зададох неизменни€ въпрос:
-  акво става с тебе?
ѕоследва неизменни€т отговор:
- Ќищо.
- Ќе ходи ли с майка си в ќкръжни€ комитет на парти€та?
- ’одихме.
- ѕри кого?
- ѕри втори€ секретар...
- ѕак ли ти каза, че н€ма работа?
- ѕак.
 огато в душата на човек се насъбере достатъчно огорчение, т€ напуска територи€та на смирението, затова ми беше интересно да знам как е отговорила ¬апцарова.
- ј ти какво му каза?
- јз се нервирах и за€вих: щом н€ма работа за мене тука, тогава ми позволете да емигрирам на «апад!
- ј той как реагира?
- ѕодскочи цели€т.
- » какво ти каза?
- ѕопита ме: а какво ще правиш на «апад?
√ласът на ¬апцарова прозвуча твърдо и решително:
- «а да напиша романа У омунистиФ.
Ћично аз съжал€вам, че демокраци€та дори и в най-уродливата си форма закъсн€ и този роман остана ненаписан, защото наистина щеше да бъде един много хубав роман. ѕредполагам, че в него щеше да намери своето м€сто и една истинска случка, ко€то ¬апцарова пон€кога разказваше.
ѕреди да постъпи в редакци€та, т€ работела в друго учреждение. ≈дин ден € изпратили да занесе н€какъв документ на н€какъв на-чалник.
» т€ го занесла.
ƒотук - нищо особено.
Ќо оттук нататък започва необичайното.
—лед като ¬апцарова вл€зла, началникът побързал да заключи вратата. Ќав€рно се е над€вал на н€каква лесна победа, нав€рно е очаквал да се хвърли на врата му, да го прегърне страстно и да зашепне на ухото му прелъстително:
- ћиличък!  ъде искаш - на бюрото или на пода?!
Ќо нищо подобно не се случило.
Ќо се случило нещо неверо€тно.
Ќачалникът започнал да плаче.
» след като си поплакал, об€снил й защо го ударил на рев.
- ћене - рекъл той - никой не ме обича!
ѕодтекстът бил €сен: а защо ти да не ме обичаш? «ащо да не дойдеш да седнеш на коленете ми и да зашепнеш мъркащо-гальовно:
- Ќе плачи, мило златно гълъбче! Ќе плачи! »скаш ли да ти докажа колко те обичам? √отова съм за тебе, мило златно гълъбче, да тръ-гна без пола по улиците!
Ќо нищо подобно не се случвало - всичките му очаквани€ и надежди били попарени, че през сърцето на жената ще намери красиви€ път към краката й. » той решил да ги атакува - незабавно, без лирични отклонени€ и ухажьорски церемонии. — подобаваща бързина раз-копчал панталона си, измъкнал оттам дадената му от природата сексуална собственост, ко€то в момента била в щръкнало състо€ние и се втурнал към красивата вдовица. ’а сега да видим още ли ще се инати? Ќ€ма ли да й причернее пред очите от такава внушителна гледка и да развее невидимото знаме на поражението...
Ќо вместо това, вдовицата побегнала. » започнала една дълга гонитба около бюрото на началника. ƒълго продължила тази гонитба, ловецът не усп€вал да настигне жертвата - размахваната по всички посоки сексуална принадлежност очевидно пречела на темповете на скоростта.
Ќо изведнъж началникът се спр€л. —пр€ла и посетителката. —пр€ла и се изплашила не на шега, защото се питала какво му е станало на началника, дали не му е станало нещо лошо, за което после да си има непри€тности. ј он€ сто€л с гръб към не€, на други€ край на бюрото. » тогава посетителката предпазливо понадникнала да види какво става. » вид€ла:
- — десни€ си крак... размазваше... на пода... - с тези думи ¬апцарова завършваше разказа си за тази трагикомична случка.
“у повикан от надежда, ту халосан от разочарование, най-после дойде ден€т, когато т€ можеше да въздъхне облекчено - въпросът се уреди - да започне работа в музе€ на брат си в Ѕанско. ќттук т€ беше тръгнала като ¬апцарова, за да стане  оцакова, след това отново се беше върнала в Ѕанско като ¬апцарова, за да стане след време ћаркова, а сега отново се връщаше в Ѕанско като ¬апцарова.

¬ един горещ летен ден неколцина бивши колеги на –айна ¬апцарова се връщахме от гр. √оце ƒелчев. –ешихме да поспрем в Ѕанско и да й се обадим. ѕриседнахме на пейката до къщата и зачакахме. ¬ратата на музе€ беше отворена, вътре имаше посетители; до нас достигаше гласът на ¬апцарова, ко€то разказваше, разказваше...
ƒотогава си мислех, че € познавам добре - поне в основни линии, както се казва. “огава разбрах, че всъщност истински не съм € поз-навал, защото това, което чувах, не беше разказ, а едно неверо€тно себераздаване. » това т€ го е правила всеки ден, в продължение на години - притворих очи и се опитах да си го представ€, но не можах - пред очите ми притъмн€.
ѕо-късно т€ отиде да живее в —офи€ и случайността не пожела да пресече пътищата ни отново, за да се поспрем на разговорка.
√одините върв€ха по своите невидими пътища.
≈дин ден ме срещнаха с мой познат, който бил в —офи€, срещнал се с ¬апцарова и си поговорили. »зненадващото беше, че т€ некол-кократно казала:
- Ќе тр€бваше така да правим с Ѕойка!
“ази фраза показваше недвусмислено, че в душата на ¬апцарова е настъпил прелом и още нещо - глаголът Уда правимФ беше своеоб-разен адрес къде тр€бва да търсим вината.
Ќо дали всичко щеше да свърши с тази фраза, ко€то и многозначителна, щеше да изглежда недостоверна и оспорима за много хора, защото не беше документирана.
Ќо не всички щ€ха да € възприемат през призмата на съмнението и особено онези, които познаваха ¬апцарова като почтен и честен човек и силен характер, който заради истината ще отхвърли вс€каква заблуда, откъдето и да идваше т€.
Ќе знаех и никога не узнах как е настъпил този прелом - дали по път€ на постепенните натрупвани€, които неизбежно довеждат до ка-чествена пром€на, или завесата на заблудата е паднала изведнъж - с гръм и тр€сък.
ѕо път€ на истината и с любов към не€ ¬апцарова можеше да отиде и отиде до пока€нието: т€ помоли писмено Ѕойка ¬апцарова да й прости объркването!
“ака постъпват нравствено чистите хора. ј колко енерги€ и нерви б€ха изразходвани напразно! Ќо б€ха изразходвани, защото –айна ¬апцарова беше убедена, че говори и защищава истината.
»стината и само истината.
“ук възникват редица въпроси - а авторите на заблудата и техните цели, но и те завинаги ще останат без отговор.
ј този случай, за който ще ви разкажа, хронологично беше по-рано, но аз го оставих за накра€, защото според моето убеждение има неща, до които се достига, а не се започва с т€х...
≈дин ден в редакци€та на вестника избухна нещо като миниводородна бомба - новината донесе ¬апцарова, и всички научиха, че сти-ховете на нейни€ бакьо са преведени на македонски език, но никой никога не вид€ тези преводи. ≈то защо единствен коментатор беше ¬апцарова, а всички останали - слушатели. » наистина - и одобрението, и възмущението за нас б€ха табу - кой можеше да говори за не-що, което не е виждал?
¬ъзмущението по право принадлежеше на ¬апцарова - такава беше официалната лини€ и официално т€ беше длъжна да € поддържа. ј как иначе, когато други€т й брат бе първи секретар на окръжни€ комитет на парти€та.
Ќо освен официалната –айна ¬апцарова, аз, сме€ да твърд€, че дон€къде познавах и другата –айна ¬апцарова - неофициалната, от ко€то можеше да се научат забранени истини.
—лед дълги официални коментари, които звучаха гальовно за ушите на властниците, дойде ден€т на откровението, на което по пон€тни причини не тр€бваше да има чуждо присъствие. » така - останали насаме, очи в очи, без да се опас€ваме, че наблизо има подслушвач, аз казах:
- ¬апцарова, властващата върхушка се мъчи с всички средства на собственото си безсилие да побългари тво€ брат. Ќима стихове като тези:
Утази зем€ - не е мо€ зем€,
тази зем€,
простете, е чужда!Ф;
или като тези:
УЌад мойта зем€
в небето
опира
ѕирин.
» мурите в бур€
илинденски приказки пе€т,
над ќхрид лазура е
толкоз просторен и син,
а още надоле
е светли€ бр€г на ≈ге€!Ф;
или да като поантата на У»линденскиФ:
У» ако тр€бват лозунги - добре!Ф -
ўе вдигнеме плакати до луната! -
—вободна искаме,
не щем,
не щем протекторати!Ф
- нима това е написано от ръката на българин, а не на македонец? “и си сестра на Ќикола ¬апцаров и не може да не знаеш истината. ћол€ ти се, кажи ми €!  ажи ми какъв се чувстваше той?
ќтговорът й не се размина с моето очакване, защото каза:
- ћо€т бакьо се чувстваше македонец. » това му убеждение не беше случайно, а беше твърдо, непоколебимо, безкомпромисно.
¬апцарова млъкна и почти мигновено постави показалеца на д€сната си ръка върху затворените устни, като по този начин се образу-ваше кръст - това беше кръстът на предупреждението, че ми е доверена една забранена истина и т€ тр€бва да се съхран€ва зад непро-ницаемите стени на абсолютното мълчание, защото в противен случай всичко е възможно. “огава на човек не може и √оспод да му помо-гне.
ƒобре разбрах мълчаливото предупреждение. » мълчах. Ќо гледах въпросително.
“ака - гледайки се очи в очи - започна наши€т разговор без думи.
√овореха очите - моите питаха, а очите на ¬апцарова отговар€ха. » не просто отговар€ха, а ми довер€ваха съкровена изповед, ко€то не беше трудна за разчитане. ќблечена с думи, т€ би звучала така:
- Ќе се учудвай, че и тримата - мама, брат ми и аз - сме принудени да мълчим и официално да твърдим обратното на истината. Ѕорбата за не€ е невъзможна, защото срещу нас стои власт, ко€то разполага с всички средства на насилието и жестокостта - от подлостта до кур-шума. ј ние сме с голи ръце, което на практика означава - напълно беззащитни. јко един от нас проговори, той ще повлече и останали-те.
Ќека започна с мама.
“€ знае какво е да загуби син.
ћоже ли едно майчино сърце да рискува живота, бъдещето и семейството на други€ си син?  ой, кога и как би му опростило една та-кава вина?
ј брат ми?
“ой се намира твърде високо на обществената стълба - първи секретар на окръжни€ комитет и член на централни€ комитет на парти€-та. »ма достъп до безотчетните й фондове. “ова означава, че може да тегли пари по вс€ко време и точно толкова, колкото му тр€бват. ј колко ще му тр€бват, той сам ще си прецени. —лед това за изтеглената сума на никого не дава никакъв отчет. » което е най-важното - тази сума не подлежи на връщане.
ќт всекиго според способностите му, на всекиго - според потребностите. “ова е основни€т лозунг на комунизма.  акто виждаш, никак не е лош. »ма само един - единствен недостатък - че не се отнас€ за всички.
ќсвен това брат ми е зачислен на специално снабд€ване - на символични цени от специални магазини, в които н€ма само млеко от пиле.
Ќо брат ми никога не се е възползвал от тези безотчетни фондове.
- Ќо защо?
- ќт неудобство.
- Ќе виждам причини за неудобство.
- ѕредстави си, че един ден “одор ∆ивков рече: Уя ми дайте он€ списък да вид€ кой какво е дръпнал от безотчетните фондове.Ф
» когато стигне до името на брат ми, би могъл да се изсмее иронично и подигравателно да каже:
- » на Ѕорис ¬апцаров ли е била малка заплатата, ко€то съм му дал! ’а-ха-ха-ха-ха!
“ой се страхуваше от това хихикане и от евентуалните му неписани последици - щедростта можеше да се окаже щракнал капан и пос-ле иди се оправ€й!
- —ега разбра ли на какво обществено стъпало се намира брат ми?
- –азбрах.
- Ќо ти недей да мислиш, че той е там само заради собствените си заслуги, а не е и заради бакьо.
- Ќо защо мислиш така?
- ј ти знаеш ли колко много хора имат много по-гол€м актив от брат ми, но не са там, където е той?!
- Ќе завеждам архива на централни€ комитет.
- ј лесно ли е да се откажеш от блаженствата на битието в името на н€каква истина, ко€то ще те запокити на дъното на мизери€та и ще опропасти ц€лото ти семейство? ќнзи, който е израсъл и с Ўекспир, нима не е знаел, че животът е приказка, разказана от идиот?
 акто виждаш, и той е имал основателни причини да носи в душата си драмата на раздвоението. » т€ го е съветвала да предпочита съгласието със силните на ден€. » е мълчал.
≈дин ден аз ще напиша за него: У» Ѕорис беше друг - по-твърд, по-устойчив и не прежив€ваше така дълбоко скърбите и радостите. ’ора като Ѕорис не мислеха преди всичко за другите. Ќо Ќикола! “ой живееше за хората и чрез хората. Ѕеше щастлив само тогава, ко-гато направеше н€кого щастлив.Ф
» това ще бъде в€рно.
 акто ще бъде в€рно и другото - че за Ќикола не бива да се разказва както и да е!Ф »ли разказвай Упросто и чистоФ и всичко, всичко! »ли мълчи, стискай зъби!Ф
“ака е искал да пише братът за брат си.
Ќо € се опитай да кажеш истина, ко€то се забран€ва от върховете на властта!
ј за Ќикола ¬апцаров е тр€бвало да се пише просто, честно и безкористно. У«ащото се €виха, ще напише брат ми, толкова много ко-ристни субективни писани€ за него, водени не от мисълта да сподел€т онова, което е останало в душите от тази светла личност.Ф
» когато направи сво€та горчива равносметка, родни€т, живи€т брат ще каже: Ућо€т най-гол€м гр€х в живота и единствен по отноше-ние паметта на Ќ. ¬апцаров е този, че дълго, много дълго съм мълчал.Ф
» тогава, когато светът откриваше Ќикола ¬апцаров и го обикваше с ц€лата си душа, родни€т му брат, който всъщност най-много би тр€бвало да говори, беше принуден да мълчи. ј когато проговори, беше твърде късно и не можа да каже всичко, което знаеше, защото смъртта го потупа по рамото и му каза:
- “и имаше твърде дълга отсрочка, но не се възползва от не€. —ега тръгвай с мене! «авинаги! » безвъзвратно!
“ака стигнахме до големи€ философски въпрос как да се отсто€ва истината в услови€та на невъзможност.
ўе цитирам велики€ руски поет ≈вгени ≈втушенко. Ќо на руски, без превод, защото всеки грамотен читател ще го разбере. ¬еднъж ≈втушенко и кубински€т поет ≈берто ѕадил€ гостували на обхазки лозар. ≈то какво станало по-нататък.
У - ј что, если € и него спрошу кое-что? - наклонилс€ ко мне Ёберто. - Ёто не будет бестактно?
- ƒавай, - улыбнулс€ €.
я хорошо абхазских кресть€н и потому не сомневалс€ в старике ѕили€.
Ёберто поправил очки и сказал:
- я хочу спросить у вас о самом главном, что мен€ мучает: существует ли полна€ справедливость и если существует, то как за нее бо-ротьс€?
—тарик ѕили€ ответил так:
- ’орошо, если это теб€ мучает, гость с далекого острова, где € слышал хот€т боротьс€ за справедливость.  онечно, даже горы мо-лоды дл€ того, чтобы ответить на этот вопрос, а € моложе гор. Ќо все таки скажу то, что думаю.
≈динственни€ справедливость, котора€ существует - это борьба за справедливость.
“ы спрашиваешь, как за нее надо боротьс€, гость с далекого острова?
«а справедливость не всегда надо боритьс€ со слишкам открытой грудью - потому что тогда следалют хуже и тебе, и справедливости. «а справедливость надо боротьс€ с умом, но и не слишком хитро, потому что тогда тво€ борьба за справедливость может превратитс€ то-лько в борбу за твое собственое существувание.
“ак сказал ѕили€, абхазский виноградарь.

- “ы хочешь записать это? - спросил € у ≈берто.

- «ачем - ответил он. - я и так запомню это на всю жизнь.

» € запомнил это тоже, и тоже навсегда.Ф

–азговорът на мълчанието продължаваше.

» аз съм безсилна пред забранената истина.

» помисли само колко може да бъде у€звима вдовица с две сирачета, ко€то има само залък хл€б.  ъм това безсилие прибави и УактиваФ ми, че съм бивша съпруга на полицейски служител, който внезапно изчезва след девети септември.

ј като се притур€т и греховете на баща ми, за които Ѕорис пише: У…онко ¬апцаров... носи ц€лата вина... за зулумите и убийствата, които извърши организаци€та... “ова беше времето от 1923 - 1927 г. ƒелата и поведението на …онко ¬апцаров от този период гнет€ха ц€лата наша фамили€. ќсобено Ќикола... много тежко изжив€ваше прегрешени€та на баща си. “ой се чувствуваше като виновен пред народаФ, У... от тъмни€ период от живота на сво€ баща Ќикола се срамуваше...Ф обвинителни€т акт за без вина виновни€ може да бъде изфабрикуван и лесно, и бързо и да бъде приложен безпощадно - с българска подлост. ¬ тази подлост не бива да се съмн€ваш никога.
ўе ти разкажа само един случай.
Ќа моите събрани€ ти не идваше, защото за два часа н€маше да научиш повече от това, което беше слушал двадесет години. ¬еднъж те пощадих и казах нещо в твое отсъствие.  огато ти влезе в редакци€та, моите колеги те посрещнаха с въпроса:
- «наеш ли какво ни разказа днес ¬апцарова?
» тогава ти научи, че аз си спомн€м 1923 година, когато мама нощем переше кървавите ризи на баща ми. –азбрах, че това те потресе.
Ќо тук думата ми беше за нещо друго. Ќа едно от събрани€та ме попитаха:
- ј какъв се чувствваше брат ти Ќикола - българин или македонец? јз б€х на€сно със забранената истина, но не се намирах нито пред микрофон, нито на телевизионен екран и ми беше неудобно пред собствената си съвест да излъжа. » затова казах истината:
- ћакедонец!
“ова стигна до онези, които навс€къде имаха своите невидими очи и уши. » техни€т отговор не закъсн€.
- » какъв беше той?
- —амо с една дума?
- » ко€ беше тази дума?
- √лупачка!
ћълчаливи€т разговор продължаваше. » стигна и до Ѕойка ¬апцарова. » очите на –айна ¬апцарова заговориха:
- Ѕойка не носи в жилите си ¬апцарова кръв, но т€ е неделима от съдбата на нашата фамили€. —амо африкански тапир или н€кой, на когото дават солидна заплата да го наподоб€ва, може да твърди, че съпругата не е знаела нищо за македонското национално съзнание на човека, който е бил непрекъснато до не€ в продължение на толкова години. ≈то защо беше необходимо над главата на Ѕойка непре-къснато да виси дамоклев меч. —амо едно единствено несъобраз€ване със забранената истина и конски€т косъм щеше да се скъса. » т€ н€маше да може да направи нищо за брат ми.
ќ, тръгне ли човек срещу куршума
на забранена истина, уви,
то вместо н€каква човешка дума,
хихикане след него ще върви!
Ќима т€ не е знаела какво представл€ва ћакедонски€т литературен кръжок? Ќо е писала така, както е дирижирала официалната поли-тика. ¬ УЋетописътФ й ще прочетеш следното от јнтон ¬еликов:
У»ма н€колко срещи с млади прогресивни писатели, предимно деца на българи - бежанци от ћакедони€, на които парти€та възлага да образуват литературен кръжок, наречен ћакедонски литературен кръжок, с цел да укрепват таланта и писателското майсторство на чле-новете и да вод€т раз€снителна дейност сред прокуденото българско население от ћакедони€ и “раки€.Ф
» какво излиза?
Ѕългари ще вод€т раз€снителна дейност сред българи, че са българи - и ако това не е логика, достойна за африкански тапир, здраве му кажете!
»ли да вземем друг пример.
ѕрез месец юли 1940 година вестниците съобщават, че ще гостува съветски футболен отбор. «а времето си това е неверо€тно събитие, а за определени интелектуални среди - истински празник.
≈то какво сподел€ по този повод Ќиколай Ўмиргела, цитиран в УЋетописътФ: У„леновете на литературни€ и техните близки приготв€т подаръци за съветските спортисти и търс€т начин да им ги предадат.
У”становихме се да направим един плакет-медалион, щеше най-бързо и лесно да се измоделира и отлее от бронз.
- —€дай и прави, пък аз ще тичам да уред€ въпроса с отливането...
 ольо не се отдели, докато не му дадох още топли€ гипс. “ой изхвръкна из вратата и отиде да го носи за отливане от бронз...
Ќо предаването бе непредвидено свързано с големи приключени€ и не се осъществи.Ф
¬сичко това е така.
» е твърде интересно.
ћозъци, които се изт€гат блажено под с€нката на мързела, защото са охранени и прехранени от вкусните гозби на официалната про-паганда, нито обичат в н€колко от собствените си клетки да задвижат мисловен процес, нито да задават въпроси на несъгласието. ”доб-ната половинчатост ги устройва.
Ќо една будна съвест, ко€то се е ужасила от наглата бруталност на националшовинизма, от подлостта на върховизма, от жестокостта на ванчомихайловистките и УцаросвободителскиФ главорези, от фарисейството на живковизма и демократични€ цинизъм, задава неудобни въпроси, защото пита неподкупно:
- “ова ли е ц€лата истина?
Ќека дадем думата на фактите.
Уѕрез 1940 година Ќиколай Ўмиргела изработва бронзови€ медалион, който е тр€бвало ћакедонски€т литературен кръжок (заедно с много картички и бележки) да подари на гостуващите съветски футболисти. —ами€т Ўмиргела в своите интересни спомени от 1947 година обширно разказва за това, което в изданието от 1966 година е изпуснато. ≈то фактите: на едната страна на медалиона, изработен от Ўмиргела, в горни€ д€л има разв€то знаме, в централни€ д€л на което на три реда е написано —вободна независима ћакедони€. ѕод знамето на малки€ медалион е нанесена етническата карта на ћакедони€, в ко€то е написана познатата мисъл на √оце ƒелчев. ѕод ду-мите с по-големи букви е написано √оце ƒелчев. Ќа задната страна на медалиона е гравирано посвещението ѕреко другарите спартакис-ти македонската младеш прак€ поздрав на младешта от —.—.—.– 1940, јвгуст. —офи€. ћедалионът е изработен по насто€ване преди всич-ко на Ќикола ¬апцаров, който както свидетелствува сами€т Ўмиргела, насъбрал и му донесъл ц€л куп карти на ћакедони€. ћедалионът представ€ етническата карта на единствената обединена ћакедони€, изработена от Ўмиргела.  ато символ на македонската освободи-телна борба не случайно се взема √оце ƒелчев и негови€т девиз, който е широко известен и днес. ÷елта на борбата е постигането на ед-на свободна и независима държава ћакедони€.
“ози медалион сами€т Ќикола ¬апцаров тр€бваше да предаде на съветските футболисти, но не усп€. “ова разказва и Ќиколай Ўмирге-ла в своите първи спомени за Ќикола ¬апцаров от 1947 година.Ф
’айде да допуснем недопустимото - че в 1940 година Ѕойка ¬апцарова не е знаела истината. ј в 1947 година нима не € е научила от публикаци€та на Ќиколай Ўмиргела? Ќай-достоверното е, че т€ е знаела какво може да се каже и какво - не. » човек тр€бва да се съо-браз€ва с това, защото над главата му виси кратки€т, но страшен въпрос:
- ј после?
ѕосле Улъжците по професи€Ф, както ги нарича един поет, достойно ще изпълн€т сво€та задача, като пуснат в действие словесната ар-тилери€ на мерзостта.
 огато настъпи най-уродливата форма на демокраци€та, за Ќикола ¬апцаров се писаха вс€какви нелепости. Ќе бе отминат и детайлът, че Упри погребението на д€до …онко  ольо не се просълзиФ. » това е напълно об€снимо, като знаем какво е писал Ѕорис ¬апцаров за ба-ща си и отношението на брат си към бащата - изцапан с невинна човешка кръв.
¬ очите ми имаше още въпросителни - те питаха и търсеха отговор. јз упорито питах:
- ¬апцарова, от всичко, което си ми казала досега, едно нещо не разбрах. јма никак не го разбрах - не вид€х тво€та лична вина, за да имаш такава трагична съдба!
Ќе получих отговор. ј може би не го разбрах и попитах с колебливо предположение:
- ј може би изкупуваш чужди грехове? Ќали съдбата никога не ни казва какво ще направи с нас и никога не ни дава об€снени€ за то-ва! ƒълбока въздишка.
ћоже би сърцето й заплака.
ј когато заплаче човешко сърце, сълзите му не се коментират.

ќпитах се да бъда мечтател, да гледам напред през тунела на времето, но не виждах дори светлинка от насрещен влак. –еалността обещаваше да бъде необратима, защото дори човешкото безумие изключваше алтернативата, ко€то би погребала човечеството и негова-та планета би станала разкошен рай за скорпиони.
- » все пак - казваха очите ми, - представи си, че един ден лицето на света се промени и по зем€та тръгне “емида с везни в ръцете, като от едната страна постави греховете на човека, от другата - възмездието, и започне да го въздава с меча си...
- “ова би могло да стане, ако наистина съществуваше действителна “емида, богин€, разбира се. Ќо сегашната е рожба на човешкото въображение и жажда за справедливост. “€ може да бъде подкупена или купена и никога не създава закони срещу себе си. ўо за пра-восъдие е това, което се раздава с вързани очи? ўо за богин€ е жената, ко€то се страхува да погледне престъпника в очите така, че кръвта му да замръзне?
Ќо наши€т разговор стана твърде дълъг.
» т€ махна показалеца от устните си. ѕредупредителни€т кръст на мълчанието изчезна. Ќо това не означаваше, че може да се говори свободно. “р€бваше да минат години, но истинската свобода не идваше, а н€каква уродлива и отвратителна геноцидност, ко€то дори н€-маше смелостта да € наподоб€ва.
» ако н€кой е прочел всичко това и би се попитал защо все пак го разказвам, ще му отговор€ само с две думи:
- «ј–јƒ» »—“»Ќј“ј!!!

 
  пїњ –Э–Р–†–Ю–Ф–Э–Р –Т–Ю–Ы–И–Р
–Ъ–Ю–Щ –£–Э–Ш–©–Ю–Ц–Р–Т–Р –Ш–°–Ґ–Ю–†–Ш–І–Х–°–Ъ–Ш–Ґ–Х –Ш–°–Ґ–Ш–Э–Ш? –Ъ–Ю–Щ –Я–†–Р–Т–Ш –Ъ–Ю–©–£–Э–°–Ґ–Т–Ю –Т –С–Ю–Ц–Ш–ѓ –•–†–Р–Ь?
–І–Є—В–∞—Ш
–Ъ–™–Ь –Т–™–Я–†–Ю–°–Р –Ч–Р –Э–Р–†–Ю–Ф–Э–Ю–°–Ґ–Ґ–Р –Э–Р –°–Ґ–Р–†–Ш–Ґ–Х –Ь–Р–Ъ–Х–Ф–Ю–Э–¶–Ш
–І–Є—В–∞—Ш
вАЮ...–Э–Х –Ь–Ю–Ц–Х–• –Ф–Р –°–Ш –Ю–С–ѓ–°–Э–ѓ –Ю–Ь–†–Р–Ч–Р–Ґ–Р –Ш–Ь –Ъ–™–Ь –Ь–Х–Э –Ч–Р–†–Р–Ф–Ш –Ґ–Ю–Т–Р, –І–Х –°–™–Ь –Ь–Р–Ъ–Х–Ф–Ю–Э–Х–¶вАЬ
–І–Є—В–∞—Ш
–Ь–Х–Ь–Ю–†–Р–Э–Ф–£–Ь–Ю–Ґ –Э–Р –Ь–Р–Э–£, –Ь–Я–¶-–Ю–Р –Ш –£–Ъ–Ш–Ь –Я–Ю–Т–Ш–Ъ–£–Т–Р –Э–Р –Ю–Ф–С–†–Р–Э–Р –Э–Р –Э–Р–¶–Ш–Ю–Э–Р–Ы–Э–Ш–Ґ–Х –Ш–Э–Ґ–Х–†–Х–°–Ш
–І–Є—В–∞—Ш
–°–Ю –С–Ы–Х–Ф–°–Ъ–Ш–Ю–Ґ –Ф–Ю–У–Ю–Т–Ю–† –С–£–У–Р–†–Ш–И–Р –Я–†–Ш–Ч–Э–Р–Ы–Р –Ь–Р–Ъ–Х–Ф–Ю–Э–°–Ъ–Ш –И–Р–Ч–Ш–Ъ, –Э–Р–†–Ю–Ф –Ш –Ь–Р–Ъ–Х–Ф–Ю–Э–¶–Ш, –°–Х –®–Ґ–Ю –Ф–Х–Э–Х–°–Ъ–Р –°–Я–Ю–†–Ш
–І–Є—В–∞—Ш


–И–∞–љ–µ –°–∞–љ–і–∞–љ—Б–Ї–Є
–ѓ–Э–Х –°–Р–Э–Ф–Р–Э–°–Ъ–Ш
(1872 - 1915)

–Я –Ю –Ъ –Р –Э –Р

–Э–∞–≤—К—А—И–≤–∞—В —Б–µ –і–µ–≤–µ—В–і–µ—Б–µ—В –Є —В—А–Є –≥–Њ–і–Є–љ–Є –Њ—В —Г–±–Є–є—Б—В–≤–Њ—В–Њ –љ–∞ –љ–∞–є-–≥–Њ–ї–µ–Љ–Є—П –Љ–∞–Ї–µ–і–Њ–љ—Б–Ї–Є —А–µ–≤–Њ–ї—О—Ж–Є–Њ–љ–µ—А, —А–Њ–і–µ–љ –Њ—В –≥–Њ—А–і–Є—П –Я–Є—А–Є–љ - –ѓ–љ–µ –°–∞–љ–і–∞–љ—Б–Ї–Є. –Э–∞ 20 –∞–њ—А–Є–ї –Њ—В 11.00 —З–∞—Б–∞ –љ–∞ –њ–Њ–ї—П–љ–∞—В–∞ –Ї—А–∞–є –Я–∞–Љ–µ—В–љ–Є–Ї–∞ –љ–∞ –ѓ–љ–µ –°–∞–љ–і–∞–љ—Б–Ї–Є –≤ –≥—А. –Ь–µ–ї–љ–Є–Ї —Й–µ —Б–µ –њ—А–Њ–≤–µ–і–µ –≤—К–Ј–њ–Њ–Љ–µ–љ–∞—В–µ–ї–µ–љ –Љ–∞–Ї–µ–і–Њ–љ—Б–Ї–Є —Б—К–±–Њ—А. –Т—Б–Є—З–Ї–Є –Љ–∞–Ї–µ–і–Њ–љ—Ж–Є –Є –≥—А–∞–ґ–і–∞–љ–Є —Б–∞ –і–Њ–±—А–µ –і–Њ—И–ї–Є.
–Ю—В–±–µ–ї—П–Ј–≤–∞–љ–µ—В–Њ –≤–Ї–ї—О—З–≤–∞:
1. –Ю—В–Ї—А–Є–≤–∞–љ–µ –љ–∞ —Б—К–±–Њ—А–∞;
2. –Ш–Ј–њ—К–ї–љ–µ–љ–Є—П –љ–∞ –љ–∞—И–Є –љ–∞—А–Њ–і–љ–Є –њ–µ—Б–љ–Є –Є —Е–Њ—А–∞ –Њ—В –њ–µ–≤—Ж–Є –Є –≥—А—Г–њ–Є –Њ—В –Я–Є—А–Є–љ—Б–Ї–∞ –Ь–∞–Ї–µ–і–Њ–љ–Є—П –Є –†–µ–њ—Г–±–ї–Є–Ї–∞ –Ь–∞–Ї–µ–і–Њ–љ–Є—П;
3. –Я–∞–љ–Є—Е–Є–і–∞ –љ–∞ –≥—А–Њ–±–∞ –љ–∞ –≤–Њ–є–≤–Њ–і–∞—В–∞ –Ї—А–∞–є –†–Њ–ґ–µ–љ (–і–µ–ї–µ–≥–∞—Ж–Є—П).
–Ч–∞—П–≤–Ї–Є –Ј–∞ —Г—З–∞—Б—В–Є–µ: 0887 600 071 –Є e-mail omo_ilinden_pirin@yahoo.com
–Ю—А–≥–∞–љ–Є–Ј–Є—А–∞—В: –Ю–Ь–Ю вАЬ–Ш–ї–Є–љ–і–µ–љвАЭ - –Я–Ш–†–Ш–Э, –Ґ–Ь–Ю –Т–Ь–†–Ю (–љ–µ–Ј–∞–≤–Є—Б–Є–Љ–∞), –Ь–∞–Ї–µ–і–Њ–љ—Б–Ї–Њ —Е—А–Є—Б—В–Є—П–љ—Б–Ї–Њ –±—А–∞—В—Б—В–≤–Њ вАЬ–°–≤. –њ—А–Њ—А–Њ–Ї –Ш–ї–Є—ПвАЭ, –≤. вАЬ–Э–∞—А–Њ–і–љ–∞ –≤–Њ–ї—ПвАЭ.


–Э–Ю–Т–Р –Ъ–Э–Ш–У–Р –Э–Р –°–Р–†–Ш–°–Р

–Ш–Ј–ї–µ–Ј–µ –Њ—В –њ–µ—З–∞—В –љ–Њ–≤–∞—В–∞ –Ї–љ–Є–≥–∞ –љ–∞ –°–∞—А–Є—Б–∞ –Я–∞—А–∞–Њ—Б вАЬ–°–µ–і–µ–Љ —Е–Є–ї—П–і–Њ–ї–µ—В–Є—П –Љ–∞–Ї–µ–і–Њ–љ—Б–Ї–Є –њ–Є—Б–Љ–µ–љ–∞вАЭ –Ґ—П –µ –љ–∞ 240 —Б—В—А–∞–љ–Є—Ж–Є –Є —Б—К–і—К—А–ґ–∞ —Б—В–∞–љ–Њ–≤–Є—Й–µ—В–Њ –љ–∞ –∞–≤—В–Њ—А–∞ –њ–Њ —А–µ–і–Є—Ж–∞ –Є—Б—В–Њ—А–Є—З–µ—Б–Ї–Є –≤—К–њ—А–Њ—Б–Є. –¶–µ–љ–∞—В–∞ –µ 4 –ї–≤. –Ь–Њ–ґ–µ—В–µ –і–∞ —П –љ–∞–Љ–µ—А–Є—В–µ –≤ —Б–µ–Ї—Ж–Є–Є—В–µ –љ–∞ –Ю–Ь–Ю вАЬ–Ш–ї–Є–љ–і–µ–љвАЭ - –Я–Ш–†–Ш–Э. –Ґ–µ–ї–µ—Д–Њ–љ –Ј–∞ –Є–љ—Д–Њ—А–Љ–∞—Ж–Є–Є 0898 369 050.

–Ь–∞–Ї–µ–і–Њ–љ–Є—Ш–∞ –њ–µ–µ
 
–•–Ш–Ь–Э–Р –Э–Р –†. –Ь–Р–Ъ–Х–Ф–Ю–Э–Ш–И–Р
–Ґ–µ–Ї—Б—В: –Т–ї–∞–і–Њ –Ь–∞–ї–µ–≤—Б–Ї–Є
–•–∞—А–Љ. –Ґ–Њ–і–Њ—А –°–Ї–∞–ї–Њ–≤—Б–Ї–Є


–Ф–µ–љ–µ—Б –љ–∞–і –Ь–∞–Ї–µ–і–Њ–љ–Є—Ш–∞ —Б–µ —А–∞—У–∞
–љ–Њ–≤–Њ —Б–Њ–љ—Ж–µ –љ–∞ —Б–ї–Њ–±–Њ–і–∞—В–∞.
–Ь–∞–Ї–µ–і–Њ–љ—Ж–Є—В–µ —Б–µ –±–Њ—А–∞—В
–Ј–∞ —Б–≤–Њ—Ш—В–µ –њ—А–∞–≤–і–Є–љ–Є. (2 —Е)

–Ю—В –≥—А–Њ–± —Б—В–∞–љ–∞–ї–µ —Б–ї–∞–≤–љ–Є—В–µ —Ш—Г–љ–∞—Ж–Є
–љ–∞ –Ъ—А—Г—И–µ–≤—Б–Ї–∞—В–∞ –†–µ–њ—Г–±–ї–Є–Ї–∞
–У–Њ—Ж–µ –Ф–µ–ї—З–µ–≤, –Я–Є—В—Г –У—Г–ї–Є,
–Ф–∞–Љ–µ –У—А—Г–µ–≤, –°–∞–љ–і–∞–љ—Б–Ї–Є... (2 —Е)

–Э–µ –њ–ї–∞—З–Є –Ь–∞–Ї–µ–і–Њ–љ–Є—Ш–Њ, –Љ–∞—Ш–Ї–Њ –Љ–Є–ї–∞
–Ї—А–µ–љ–Є –≥–ї–∞–≤–∞ –≥–Њ—А–і–Њ, –≤–Є—Б–Њ–Ї–Њ.
–°—В–∞—А–Њ, –Љ–ї–∞–і–Њ, –Љ–∞–ґ–Ї–Њ –Є –ґ–µ–љ—Б–Ї–Њ
–љ–∞ –љ–Њ–Ј–µ —Б–µ –Ї—А–µ–љ–∞–ї–Њ (2 —Е)

–С–Ш–°–Х–† –С–Р–Ы–Ъ–Р–Э–°–Ъ–Ш
–°–Њ–ї–Ј–Є —Б–∞–Љ–Є –Ї–∞–њ–∞—В –њ—А–Њ—Б—В–Є –Љ–Є
—В–µ—И–Ї–Є —Б–µ –Ї–Њ —В–≤–Њ—Ш—В–µ –њ–ї–∞–љ–Є–љ–Є
–њ–ї–∞—З–µ —Б—А—Ж–µ –Њ–і —В—А–Є —Б—В—А–∞–љ–Є
—И—В–Њ –Ї—А–≤–∞–≤–Є –Љ–љ–Њ–≥—Г –≥–Њ–і–Є–љ–Є.

–†–µ—Д—А–µ–љ:
–Х –µ –µ –µ—Ш –Ь–∞–Ї–µ–і–Њ–љ–Є—Ш–Њ
—В–Є —Б–Є –С–Є—Б–µ—А –С–∞–ї–Ї–∞–љ—Б–Ї–Є
—Б–њ–ї–Њ—В–Є –Я–Є—А–Є–љ –Х–≥–µ—Ш —Б–Є–љ
—Б–Њ –±–Є—Б—В—А–Є –≤–Њ–і–Є –≤–∞—А–і–∞—А—Б–Ї–Є.

–°–∞–Љ–Њ –µ–і–љ–∞ –Є–Љ–∞ –≤–Є—Б—В–Є–љ–∞
–Є–Љ–∞ –µ–і–љ–∞ –Ь–∞–Ї–µ–і–Њ–љ–Є—Ш–∞
–і–µ–ї–µ—В–µ —Ш–∞ –њ–∞—А—З–µ—В–µ —Ш–∞
–њ–∞–Ї —Ь–µ –±–Є–і–µ –љ–∞—И–∞ –љ–∞—Ш–Љ–Є–ї–∞.

–†–µ—Д—А–µ–љ: ................

–Ь–∞–Ї–µ–і–Њ–љ—Ж–Є –љ–∞ –≥–ї–∞—Б –Ј–∞–њ–µ—Ш—В–µ
–Љ–∞–Ї–µ–і–Њ–љ—Б–Ї–Њ –Њ—А–Њ –Є–≥—А–∞—Ш—В–µ
–Љ–∞—Ш–Ї–∞ –Љ–Є–ї–∞ —Б–њ–Њ–Љ–љ–µ—В–µ —Ш–∞
–ґ–Є–≤–∞ –±–Є–ї–∞ –Ь–∞–Ї–µ–і–Њ–љ–Є—Ш–∞.

–†–µ—Д—А–µ–љ: ................

Our Name is Macedonia

–Ю–Ь–Ю вАЩ–Ш–ї–Є–љ–і–µ–љвАЩ - –Я–Ш–†–Ш–Э

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
–Э–∞—З–∞–ї–љ–∞ вАҐ –Ч–∞ –љ–∞—Б вАҐ –Р—А—Е–Є–≤ вАҐ –Ч–∞ –≤—А–Ј–∞–Ї–∞ вАҐ –Ы–Є–љ–Ї–Њ–≤–µ
¬© 2007-2020 –Э–∞—А–Њ–і–љ–∞ –Т–Њ–ї—Ш–∞ - –Т—Б–Є—З–Ї–Є –њ—А–∞–≤–∞ –Ј–∞–њ–∞–Ј–µ–љ–Є.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting