Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
—помени за премълчаното

“–ј√»„Ќј“ј —≈—“–ј

Ѕил€на ¬ардарска

ќще при влизането ми б€х посрещан сърдечно, веднага ме питаха какво нос€ и го вземаха, за да го приготв€т за печат.
 ато всеки наивник си мислех, че така ще бъде винаги.
Ќо един ден се случи точно обратното. Ќикой не ми обърна никакво внимание, никой не ме попита какво нос€. Ќе можех да отгатна причината за подобно без-различие, което с иглите на обидата започна да ми убожда сърцето. ј може би е по-добре да направ€ кръгом и да си отида. ј може би...
¬ този момент един от редакционните работници забел€за, че се намирам на кръстопът, усмихна ми се и ме попита:
-  акво се чудиш?
ќтговорих му:
- Ќе мога да разбера защо никой вече не се интересува от моите дописки.
“ой се усмихна още по-широко:
- »зглежда, че отдавна не си идвал в редакци€та.
- “ака е.
- » не знаеш, че е въведен нов ред?
- Ќе знам.
- “огава слез на втори€ етаж и дай дописката си да бъде заведена.
-  ъде на втори€ етаж?
- ¬ ста€та на машинописката.
- » на кого да € дам да € заведе?
- » това ли не знаеш?
- » това.
- ўе € дадеш на –айна ¬апцарова.
 огато чух това име, б€х толкова изненадан, че за пръв път в живота си почувствувах как зем€та под краката ми се люлее. «начи Ќикола ¬апцаров е имал се-стра и след малко щ€х да € вид€ - неописуемо ме вълнуваше мисълта, че в не€ мога да откри€ и да вид€ жива н€каква частичка от разстрел€ни€ й брат.  ога-то слизах към втори€ етаж, сърцето ми започна да бие все по-ускорено. —тигнах до ста€та на машинописката и отворих вратата. ўом ме вид€, една непозната жена на средна възраст веднага стана, взе дописката, потърси и намери н€какъв картон, на който € заведе.
«начи, това беше т€. ќзарена от н€какво вътрешно си€ние - нав€рно беше щастлива. Ќо нищо в не€ не ми напомн€ше за брат й. » си тръгнах разочарован. ћного по-късно щ€х да откри€ по какво си приличат братът и сестрата - по това, което наричаме душа, характер, съвест или чест.
“ака обсто€телствата ме запознаха с –айна ¬апцарова - без традиционното ръкостискане и произнас€не на фамилните имена. ƒали н€кога пак ще € срещна, за да чу€ нейните спомени - не знаех. Ѕъдещето се губеше в мъгла от неизвестности. Ќо съдбата така подреди нещата, че аз имах възможност да опозна€ трагич-ната сестра на поета, разстрел€н от българските фашисти - варвари.
¬апцарова разказваше своите спомени - разнолики като живота и неповторими като детството на човека, но всички ги обедин€ваше си€нието на една безк-райна обич към недостижими€ брат. “върде често тази обич озар€ваше последните минути и мигове от живота на Ќикола ¬апцаров. » тогава ¬апцарова въздъ-хваше:
-  акво ли му е било на бакьо, когато е очаквал да чуе командата за разстрела, когато е очаквал да го прониже първи€т куршум?!
“ова се повтар€ше твърде често, защото т€ никога не можа да изживее зловещи€ ужас, който бе изжив€л брат й преди разстрела. » след като зададеше този въпрос без отговор, т€ започваше да плаче. » ронеше горчиви сълзи. ¬еднъж, като си бършеше очите, каза:
- ≈лка ми е купила 20 носни кърпички, за да си бърша сълзите. (≈лка е по-гол€мата дъщер€ на –айна ¬апцарова от първи€ й брак. ќт втори€ си брак т€ деца н€ма.) ¬ такива моменти настъпваше тежка тишина. » дълго мълчание. Ќикой не се опитваше да € утеши, защото всички знаеха, че н€ма утеха за сърцето, което пла-че над пресен гроб, а в сърцето на –айна ¬апцарова гробът на разстрел€ни€ й брат никога не остар€. ¬ърху кърв€ща рана тревата на забравата не никне.
 огато една епоха е исторически обречена, т€ си отива безвъзвратно, но си отива с безпощадна жестокост. » Ќикола ¬апцаров го е казал удивително проник-новено:
У«атуй така жестоко жилиш, в предсмъртен ужас, може би...Ф
» тази зал€зваща епоха отнесе в небитието брат й, като й остави неутешима болка - нещо като пожизнена трагеди€. ј когато смъртта ухапе човешкото сърце, то вече не е същото - страданието го отвежда към трагично светоусещане.
Ќо когато една епоха си отива насилствено, в живота се настан€ва нейната противоположност. —ега сърцето може да ликува, защото идеалът на жертвите до-бива реални очертани€.
» сърцето на –айна ¬апцарова е ликувало - значи жертвата не е била напразно, значи ще даде обилен плод житеното зърно, заровено в зем€та, значи... зна-чи... Ќо, Ѕоже мой!  олкото по-нависоко се изкачва човешкото сърце по стъпалата на възторга, толкова по-болезнено и трагично ще изпищи, ако внезапно и нео-чаквано полети в бездната на отча€нието, безизходицата и болката.
—ъдбата била подготвила подобен срив за сърцето на –айна ¬апцарова, в което радостта, че се сбъдват мечтите на брат й, се преплита с безнадеждността на въпроса: -  ъде е мъжът ми?
» така - новата епоха й донас€ овдов€ване и прави децата й сираци. —ърцето й се оказва притиснато от клещите на двойна трагеди€.
≈дин ден, за да не стигне разговорът ни до горни€ въпрос: У акво ли му е било на бакьо, когато е очаквал...Ф, Уреших да му дам друга насока. “огава казах: - ¬апцарова, нека предположим, че се беше случило невъзможното чудо и брат ти беше останал жив.  акъв ли щеше да бъде сега?
» започнах да изреждам висши държавни и партийни постове. Ќе подминах и областта на културата. ќчаквах да се зарадва, защото си мислех, че не тр€бва прекалено много въображение, за да си представи, че в този момент, когато разговар€ме, вратата на ста€та внезапно се отвар€ и на прага застава той - живи-€т Ќикола ¬апцаров, и с лъчезарна усмивка и неповторима сърдечност казва двете думи:
- «дравей, сестра!
Ќо моето предположение беше разочаровано, защото лицето на –айна ¬апцарова не заси€, а потъмн€ и след една дълбока въздишка разшифрова настроение-то си:
- » да не го б€ха разстрел€ли, брат ми повече от една година н€маше да живее.
- Ќо защо?
- «ащото в полици€та му б€ха взели здравето.
- » все пак - говорим за невъзможното. јко беше останал жив, какво щеше да бъде бъдещето му според тебе?
- јко беше останал жив, и след ƒевети септември бакьо пак щеше да бъде в затвора.
- Ќима наистина?
- ≈, има и друга възможност.
-  аква?
¬апцарова леко наклони главата си над€сно, тъжно се загледа в пода и още по-дълбоко въздъхна:
- ћожеха да го уби€т...
≈два не подскочих от изненада - моето въображение не можеше да проумее и обхване подобна трагеди€ - нима човешката подлост можеше да стигне чак до-там. Ќима беше възможно н€кой от другарите му, с които е прежив€л ада на българските инквизиции, да му окачи въжето на ши€та или да стрел€ в сърцето му? Ќо когато мина сезонът на илюзиите и започнаха реабилитациите на довчерашни УпредателиФ и УкликиФ, разбрах, че това е било напълно възможно. Ќо за да се осъществи една възможност, са необходими движещите сили на причината. » затова попитах:
- Ќо защо?
- јз много добре познавам бакьо и знам, че той никога н€маше да се примири с това, което стана.
јз му отреждах висши постове, а неговата мечта е била изключително скромна, когато е довер€вал на майка си, че ако остане жив, един ден ще й разкаже какво може да изтърпи човешката душа.
ј какво се беше случило?
“ова, което толкова често се случва по огромното земно кълбо - идеалът и действителността се б€ха разминали. Ќикола ¬апцаров не е в€рвал в подобна въз-можност, сестра му € е считала за неизбежна. » когато той рисувал прелестни картини от бъдещето на социалната справедливост, т€ казвала:
- Ќе, бакьо, не! “ова никога н€ма да стане!
- Ќо защо мислиш така?
- «ащото човекът е егоистично същество.
Ќо гол€мата личност затова е гол€ма, защото със себеотрицанието си в името на щастието на другите се опитва да поправи погрешни€ ход на човешката исто-ри€.
Ѕратът насто€вал на своето:
- ўе стане! ўе видиш!
Ќо той не можа да доживее, за да види, за разлика от сестрата, ко€то не само дожив€ и вид€, но и изпи горчивата чаша, ко€то й бе поднесена от съдбата. » никаква свободна вол€ на човека не може да се противопостави на всемогъщата й принуда, ко€то не се побира в рамките на всеобщо правило. » затова в н€-кои случаи дори не знаем, че € пием - научаваме го, когато осъзнаем последиците й, които неизбежно вод€т до трансформаци€ на личността. ”дължавайки ло-гичната си последователност, тази трансформаци€ довежда до неочаквани прозрени€.
» н€маше нищо чудно в това, че когато цитираше финала на стихотворението УƒвубойФ:
У“огаз, на твойто м€сто, дружно ще изградим със много пот един живот желан и нужен, и то какъв ∆»¬ќ“!Ф
- когато произнас€ше последни€ стих, с д€сната си ръка правеше такъв жест, който придаваше противоположен смисъл на изразени€ в стихотворението. ∆иво-тът се беше оказал изменник - той не вървеше по път€ на мечтите на поета, за да ги превръща в реална социална справедливост.
» ¬апцарова се подиграваше с този живот-изменник.
 огато сред слушателите имаше н€кой нов или с Удебел, бавно загр€ващ реотанФ, т€ упорито повтар€ше жеста, и стиха У и то какъв живот!Ф, докато Убавно загр€ващи€т реотанФ не се разсмее.
ј как искаше сестрата с ц€лата си човешка същност мечтите на баткото да стават реалност! “€ се радваше искрено като щастливо дете и си€еше, когато съоб-щаваше такива новини, като:
- ћама подари на стопанството в Ѕанско...
- ћама подари и на болницата...
» казваше огромни суми.
Ќикога втори път не съм наблюдавал такава човешка радост, когато е дала пари. Ќо това не са единствените случаи. ѕо-късно стана известно, че майката е правила дарени€, за които и дъщер€ й не е знаела.
ѕон€кога ¬апцарова казваше:
- —нощи ни беше на гости...
»зненадващото в подобни съобщени€ беше това, че т€ назоваваше имената на хора, за които беше известно, че се намират в партийна немилост. Ќо гостите им не б€ха само от тази категори€. √остуваха им и други, които плуваха в блаженство, осигур€вано им от притежаваната власт. ¬апцарова се въз-мущаваше гневно от т€хната цинична философи€, намерила концентриран израз във фразата:
- —ега нашата задача е да преосигурим и прапраправнуците си!
- ≈дни ще преосигур€т и деветото си поколение, а другите? - питаше ¬апцарова.
 огато неочаквано се запознах с –айна ¬апцарова, аз търсех н€каква външна прилика с разстрел€ни€ й брат, но постепенно опознавайки €, аз разбрах, че та-зи прилика е вътрешна и духовна. » вече не се изненадвах, когато ми казваше с думите на нейни€ батко:
Уј ние се тътриме тука излишни за нашите брат€. ∆естоко!... » с кръв по челата живота ни пише:
У»згубили свойта посока.Ф
ў€ха да минат много години и цели€т св€т щеше да разбере до каква разруха ще ни доведат всички онези, над които се надсмива диалектиката на истори€та, и безнадеждно въздъхва:
У»згубили свойта посокаФ.
Ќо това не означава, че т€ е непоправим песимист, който слива всички цветове на живота в един - черни€. » т€ беше в€рващ човек.
» сво€та в€ра т€ не израз€ваше със стихове от такива стихотворени€ като У¬€раФ, УƒвубойФ, Уѕесен за човекаФ или УѕисмоФ, а с други стихове от УћайкаФ,
които твърде често повтар€ше:
Уќтишъл си бе€. ќтишъл си - значи добре. Ќо хората после запсували нещо султана. Ќарод е това! - ј н€кой нахакан келеш си мисли, че може сърцето му в шепа да хване.Ф
ј пон€кога съкращаваше строфата и започваше направо:
УЌарод е това!Ф
 огато редакционните работници се събираха на почерпка по н€какъв тържествен повод и градусът на настроението надхвърл€ше нивото на сивото си ежедне-вие, очите на всички се насочваха към –айна ¬апцарова. ћолбата на колегите й беше кратка:
-  ажи нещо!
“€ се изправ€ше и започваше - винаги рецитираше стихотворението на Ќикола У—ън в планинатаФ. Ќ€маше жестове, н€маше мимики, но рецитираше с непод-ражаемо чувство. » думите вече имаха душа, които сърдечно разказваха за гол€мата и светла душа на един влюбен юноша, ко€то с крилата на най-съкрове-ните си трепети се устрем€ва в полет към недостижимото, към хармони€та на красотата и любовта; че този порив на възторжената младост никога н€ма да на-мери сво€ дом на върха на невъзможното щастие и всичко ще си остане каквото е било - сън в планината.
—лушаха присъстващите, а тишината ставаше плътна, толкова плътна, че човек почти можеше да € докосне с ръката си, после започваше да се изопва от на-прежение и предизвикваше усещането, че всеки миг може да се скъса с оглушителен гръм.  огато сърцето съпрежив€ва чуждата болка и чуждото страдание, то се очовечава по норматива на високата етика.
“ака се създаваше непринуден повод да се поведе разговор за поези€та на Ќикола ¬апцаров, който се израз€ваше преди всичко в цитати от негови стихотво-рени€. ¬ такива случаи –айна ¬апцарова слушаше изключително внимателно рецитатора и никога не го прекъсваше - на устните й трептеше едва доловима ус-мивка, а в очите й си€еше радост. —лед това питаше:
- ј знаете ли бакьо как рецитираше тези стихове?
ќтговорът беше пълно мълчание. » тогава т€ казваше как ги е декламирал брат й. –азликата беше огромна. “акива случаи имаше много, но всички неизменно си приличаха по това, че никой никога не усп€ да декламира стиховете на Ќикола ¬апцаров така, както го е правил той.
Ќа въпроса как са разбирали поези€та на ¬апцаров, сестрата отговор€ше така:
- јко ви кажа, че в началото сме € разбирали, както по-късно € разбрахме, това значи да ви излъжа. „етехме стихотворени€та му и те ни харесваха, но иска-хме от бакьо да напише още по-хубави. Ќие искахме да бъде гол€м поет, а той вече си е бил, но не го знаехме. - ј защо приживе ¬апцаров не е бил оценен достойно от толкова много хора, които претендират, че разбират от поези€?
–айна ¬апцарова отговар€ше:
- Ќо тогава за големи€ партиен поет се считаше ’ристо –адевски. √одините минаваха и н€кои догми започнаха да издъхват. ≈дна от тези догми с печална съдба твърдеше, че н€ма човек без н€какъв недостатък. ¬еднъж, когато неколцина слушаха спомени на –айна ¬апцарова за брат й, един от присъстващите внезапно скочи и извика:
- Ќе може да бъде, ¬апцарова! “и го величаеш!
“€ не се изненада от подобно поведение и най-спокойно каза една фраза, на ко€то атеистичното време не позволи да се по€ви в книгите й:
- Ќо той беше роден христи€нин!
—лед като помълча, добави,
-  акво да ви кажа? —еднем да €дем, а той с лъжицата подбутва мръвките към мене и към Ѕорис.
Ѕез висша етика н€ма гол€ма личност, ко€то да тръгва сама по път€ към √олгота за щастието на другите и там да жертва всичко свое, но никога за лична изго-да. “ова не всеки може да го разбере, защото е безкрайно по-лесно по съдбоносните завои на истори€та да се наплод€т корумпирани нищожества.
–айна ¬апцарова приличаше на разстрел€ни€ си брат. ‘актът, че други€т й брат беше първи секретар на окръжни€ комитет на парти€та й откриваше немалко възможности за лична изгода и облагодетелствуване, за израстване по служебната стълбица, но т€ никога не ги използва, защото б€ха противни на характера й. “€ живееше скромно, почтено и достойно. » обичаше истината.
(ѕо-нататък ще видим докъде € доведе тази обич към истината.)
 акто е известно, в живота и съдбата на Ќикола ¬апцаров има своето м€сто известната българска поетеса - хубавица ≈лисавета Ѕагр€на. » не беше възможно да не разговар€ме за не€ и за нейното свидетелствуване в един съд от овластени поми€ри, лакеи и раболепници. Ќо понеже по този въпрос писах и това е из-вестно на читателите на в-к УЌародна вол€Ф, тук ще пропусна много подробности. ўе се спра само на н€кои неща, след които върв€т въпросителни.
 огато питах ¬апцарова:
- ¬ие какво искахте и чакахте от ≈лисавета Ѕагр€на? - т€ отговар€ше:
- Ѕагр€на беше първата, ко€то каза, че бакьо ще стане гол€м поет. »скахме да каже, че е гол€м поет. “ова непременно би имало сво€та тежест в полза на Ќикола.
Ќо казала ли го е Ѕагр€на?
¬ интервюто с литературни€ критик Ћюбен √еоргиев т€ казва, че е свидетелствувала, че Ќикола ¬апцаров е поет. ќтб€гва думата Угол€мФ или нейни синоними. ¬ това ни убеждава и √еорги  араславов, когато в спомените си пише:
Уѕовечето писатели, повикани на процеса като свидетели на ћладен »саев, дали ласкави сведени€ за ¬апцаров и като поет, и като човек. «а него поспециално говорил јнгел  аралийчев.  аралийчев за€вил пред съда, че см€та Ќикола ¬апцаров за най-даровити€ от младото поколение поети. ≈лисавета Ѕагр€на е отговорила положително - че го познава, че е добър човек и че е поетФ.
» тук липсва определение пред думата УпоетФ.
Ќо когато един талант е претеглен на везните на естетически€ критерий на поетеса като Ѕагр€на и те недвусмислено са се наклонили по посока на определе-нието УпоетФ, това, според мене, е твърде висока оценка и признание.
Ќо позволете да попитам:
- ј овластените, жалки хитлерофашистки лакейчета, наричани още прокурори и съдии, същото съдържание ли са влагали в пон€тието УпоетФ, което е влагала Ѕагр€на? » ако се опитаме да представим това твърдение като математическа формула, бихме ли могли да поставим равенство между свидетелката и съда? “ук възникна въпросът:
- ј какъв е бил този българо-фашистки съд?
Ќепълен, но твърде показателен отговор дава √еорги  араславов в своите спомени за Ќикола ¬апцаров. ѕрез 1922 година той постъпва в “елеграфо-пощенс-кото училище. У≈дна вечер, продължава  араславов, късно, аз б€х оставил лампата над леглото си и чет€х вестник У–азвигорФ, разрешен от управата на училището. » ето, влезе бъдещи€т прокурор - тази вечер той бил дежурен. ƒневални€т, който беше се подпр€л на рамката на западни€ прозорец и наблюдаваше салоните на срещни€ ÷ентрален затвор, изтича леко и докладва за състо€нието в помещението. —лед това дежурни€т подпоручик се запъти към мене. “ой беше строг и сърдит.
-  акво четете? - попита той раздразнено.
ќтговорих му, без да се пошавна.
- ј известно ли ви е, че тук е забранено да се р е д а к т и р а т такива вестници? - натърти той заплашително.
- —ъвсем не го редактирам - отвърнах, - аз само съм абониран.
ќчевидно, този възпитаник на военното фердинандовско училище не можеше да направи разлика между редактиране и абониране.
- “ъй де, тъй де - каза той по-меко и посмутен малко от собственото си невежество, - че тук е забранено да се абонират.
“ози тъп, невеж мракобесник след това е завършил ёридически€ факултет на —офийски€ университет като стипендиант на ¬оенното министерство и ето го - прокурор по делото на функционерите, де€телите и ръководителите на комунистическата парти€.
¬еднъж аз разказах за този случай на ¬апцаров и той дълго и от сърце се см€... Ќо той и не е допущал, че тъкмо този, който не можеше да направи разлика между редактиране и абониране, един ден ще бъде негов обвинител...Ф
ƒа, такава тъпоти€ е решавала съдбата на човека, който е попадал в ръцете й. Ќо корупци€та в съдебната система не е от вчера. ¬ случа€ т€ - системата - ин-структирала предварително ≈лисавета Ѕагр€на как да свидетелствува на процеса, за да се превърне достолепието й в карикатура.
—воите отговори на задаваните й въпроси т€ придружавала с поклащане на главата. » понеже то не е било по общоприети€ български обичай, а по европейски - с противоположно значение, възниква въпросът:
-  огато т€ е казвала по този начин УдаФ, почитаеми€т съд как е разбирал и възприемал - като УдаФ или като УнеФ?
Ќикога не съм имал достъп до съответните архиви - €вни или секретни, и не ми е известно какъв отговор дават те на този въпрос. » въобще дали му отговар€т. —амата Ѕагр€на признава, че поради наложените й рамки на поведение не е могла да свидетелствува нито както предварително е искала, нито както тр€бва.
 ато прибавим към вече казаното и свидетелствуването на художника  онстантин ўъркелов, от което Ќикола ¬апцаров остава потресен и се отказва, и пове-дението на трети€ свидетел -“аско —тоилков, който изобщо не се €в€ва в съда, ще добием представа, макар и непълна, за това, което се нарича българо-хит-леристко правосъдие.
ј сега да преминем към втората въпросителна.
»звестно е, че подсъдим в същи€ процес е и български€т поет ћладен »саев. Ѕагр€на е свидетелствувала и за него. » е останала доволна, защото това свиде-телствуване е било много по-различно от предишното. » ћладен »саев останал доволен и след време Ѕагр€на била поканена от семейството му на почерпка с пържени €йца.
ћладен »саев е бил там, на процеса, следователно знае ц€лата истина за свидетелствуването на ≈лисавета Ѕагр€на, ко€то след стати€та на генерал  рум –а-донов във в. УЌародна арми€Ф очаква защита от ћладен »саев, а той мълчи.
¬секи би си задал въпроса:
- «ащо?
ќтговорът на този въпрос се люшка в сферата на предположени€та, където все пак има и нещо безспорно - за да мълчи, ћладен »саев е имал н€какво основа-ние, но опитаме ли се да го узнаем, отново се връщаме в сферата на предположени€та - кръгът се затвар€ и от него н€ма изход към €сни€, точен и категори-чен отговор.
“рета въпросителна.
¬секи, който е чел споменатото интервю на ≈лисавета Ѕагр€на с литературни€ критик Ћюбен √еоргиев, знае колко старателно, грижливо, категорично и недву-смислено Ѕагр€на се отрича от познанството си с Ќикола ¬апцаров. ѕри всеки удобен случай т€ твърди, че никога и никъде не е виждала ¬апцаров, не го поз-нава, не е разговар€ла с него. “върде странно е това отричане - нима т€ не е знаела, че има категорични доказателства, които € опровергават?
ƒопускам, че н€кой би казал:
- ¬се пак, имайте предвид възрастта й, ко€то винаги дава своето отражение върху човешката памет и...
јз казвам:
- Ќе, не и пак не!
Ќо не за това, че подобно твърдение само по себе си не съдържа и н€каква частица от истината, а поради други причини. ѕрочетете внимателно въпросното интервю и вие ще видите колко много подробности си спомн€ Ѕагр€на от гостуването си в Ѕанско, а не си спомн€ срещата с Ќикола ¬апцаров, на когото пред-рича, че ще стане гол€м поет. Ћично аз приемам за обидно подм€тането й - че какъв поет е бил на 18 години!
» тук възниква логични€т въпрос:
- «ащо ≈лисавета Ѕагр€на така старателно се отказва от познанството си с Ќикола ¬апцаров?
» тук отговорът е запокитен в сферата на предположени€та.
„етвърта въпросителна. ¬исши€т български прислужник на чудовището јдолф ’итлер, наречен цар Ѕорис III, бил казал на майката на Ќикола ¬апцаров ≈лена ¬апцарова, че го бил спас€вал два пъти, но трети път не могъл. ¬сичко написано за Ќикола ¬апцаров, което ми е попадало, съм прочел. ƒесетилети€ съм слушал спомените на –айна ¬апцарова, но никъде не открих потвър-ждение, че е имало среща между цар€ и баба ≈лена, когато т€ с ц€лата си душа се е стрем€ла към такава среща, за да облекчи съдбата на сво€ син и не се стигне до смъртна присъда. √енезисът на това твърдение се губи в мъглата на догадките. » звучи твърде лекомислено, че цар€т, който държи в ръцете си реша-ващи лостове на висша власт, е безсилен да трансформира евентуалната смъртна присъда в доживотна поне. “акова открито признаване на безсилието си е малко веро€тно.
јко се абстрахираме от тази очевидна у€звимост на твърдението, то ще започне да звучи като логично извинение - ами ако дори и негово величество не може да направи нещо, то още по-малко пък то е по силите на обикновени€ поданик. »ли с други думи - когато овластени€т казва, че не може, то тр€бва да се раз-бира, че не го иска. ћоже би един ден н€кои от тези въпросителни или всички ще стигнат до сво€ отговор. ј може и да не стане това и те ще останат да вис€т над бездната на вре-мето като толкова много въпроси в човешката истори€.
≈дин ден попитах –айна ¬апцарова какво е правила т€ през онези трагични дни, когато българските инквизитори са решавали съдбата на брат й.
-  огато мама тръгна за —офи€, взе ме със себе си, да € придружавам - беше нейни€т отговор. ѕосле ми разказа за известните отча€ни опити на баба ≈лена не-пременно да се срещне с цар€ - т€ е знаела много добре кой действително може да помогне в случа€ - човекът с най-гол€ма власт в държавата и който е €л хл€б и пил вино на нейната софра в Ѕанско.
Ќо този човек е непристъпен - всички врати, които вод€т към него, са непристъпни. “ой е длъжен по хитлеристки да бъде жесток - единствени€т начин да дока-же сво€та раболепна верноподаност към германското чудовище.
¬се пак успели да издействат да ги приеме сестрата на цар€ кн€гин€ ≈вдоки€, ко€то олицетвор€вала вледен€ващата надменност на овластеното бездушие. » какво е могло да измоли от него едно разплакано майчино сърце?
Ќищо!
ќвластеното бездушие нагло попитало:
- јко н€кой тръгне да убива тво€ брат, ти ще защитиш ли негови€ убиец? ћайката отричала, че синът й е имал такива намерени€, търсила милост, но двете жени били като два противоположни полюса, между които се отвар€ все по-широка и зловеща бездна, ко€то безмълвно нашепва ƒантеви€ стих: УЌадежда вс€ка тука оставете!Ф Ќали това е държавата, ко€то плаща огромни суми за предателство и отр€зани човешки глави.
Ќататък - както е казал поетът - е €сно!
¬ една юлска вечер майката ще чуе ехото на изстрелите, които пронизват сърцето на нейното слънчево чедо.
ј другите - недосегаемите от противоположни€ полюс - истори€та ще ги превърне в свои отпадъци.
«а Ѕойка ¬апцарова дълго време почти не разговар€хме - просто н€маше за какво. ќколо не€ нещата изглеждаха €сни и спокойни. ѕодобни мисли нав€ваха и УЋюбовнаФ, и УѕрощалноФ. » никой не подозираше какво кипи под тази привидно спокойна повърхност.
Ќо един ден т€ се пропука.
≈то как стана това.
¬ редакци€та б€ха дошли неколцина сътрудници на вестника. ¬апцарова седеше пред бюрото си и нещо пишеше на пишещата машинка. Ќе обръщаше никак-во внимание на присъстващите, които зад гърба й разговар€ха на различни литературни теми. ѕо едно време н€кой започна да рецитира:
Уѕон€кога ще идвам във сън€ ти като нечакан и далечен гостенин...Ф
Ќо повече не можа да продължи, защото се случи нещо неочаквано - ¬апцарова престана да пише, бързо свали очилата си, р€зко дръпна стола назад както си седеше, oбърна се с лице към разговар€щите и гневно попита: - ј знаете ли бакьо как го беше написал?
ћълчанието, което последва, не беше отговор на поставени€ въпрос и затова продължи:
- Ѕакьо беше написал У ато нечакан и неискан гостенин...Ф
ќсобено наблегна на думата УнеисканФ и по€сни:
- Ќо после Ѕойка и ’ристо –адевски го промениха на УдалеченФ.
“ова прозвуча като гръм от €сно небе или внезапен оръдеен изстрел.
¬ъпроси и коментари н€маше в момента, но това беше база, върху ко€то щеше постепенно и неотклонно да се изгражда образът на една друга, дотогава непо-зната Ѕойка ¬апцарова, и с всеки следващ разговор се зачертаваше н€ко€ нейна човешка черта. Ќо дори и когато не остана нищо светло в образа й, –айна ¬апцарова продължаваше възторжено да се възхищава от едно - единствено нещо като казваше:
- ј да знаете само каква домакин€ е Ѕойка!
 олко далече можеше да се отиде по този път?
“върде далече.
ћоже би неговата кулминаци€ беше, когато един ден ¬апцарова каза:
- ¬идели са Ѕойка в много неудобно положение с Ќикола √ешев.
—лед като се посъвзех от зашемет€ването, попитах:
-  ой € е вид€л?
¬место отговор, ¬апцарова се смути, започна да заеква, после набързо повтори:
- ¬идели са €...
ћного пъти след това й задавах въпроса:
-  ой?
» винаги получавах този неопределен отговор:
- ¬идели са €...
ќт всички разговори, който сме водили, този въпрос беше единствени€т, който € смути и на който никога не получих конкретен отговор. “ова беше н€каква много грижливо пазена тайна. » може би неслучайно, защото всеки се досеща какво тр€бва и може да се разбира под Умного неудобно положениеФ, и конкрет-ни€т отговор веднага би предизвикал въпроси, като наистина ли Усвидетел€тФ е могъл да види подобно нещо - от заключената кили€ или когато е чакал отвън пред затворените врати - и твърдението Уна калъпФ веднага би рухнало под тежестта на сво€та недостоверност.
ќт хора, които са минали през ръцете на √ешев, знам, че той е бил необикновено талантлив, и това го е правело гол€м полицай. ƒругата съставка на този та-лант са били могъщите му юмруци.
ѕреди години леви€т ми съсед по болнично легло беше човек, който имаше незаличим спомен от Ќикола √ешев, получен в полици€та. Ќаправил му очна став-ка с друг затворник и го попитал:
- ѕознаваш ли го?
ћо€т съсед казал:
- Ќе.
» тогава √ешев така го ударил с юмрук по главата, че го залепил за стената и с едното си ухо оглушал.
- јма знаеш ли как ме забол€? јко беше повторил, всичко щ€х да си кажа. Ќо той не повтори - той бързаше, имаше много работа.
«а сексуалната му специфика нищо не ми е известно, но каквато и да е била т€, кой би пов€рвал, че се е из€в€вала при отворена врата така, че и последни€т арестант да може да види с очите си Унеудобните положени€Ф на това полицейско страшилище.
“ака представени нещата - едини€т, пребит от българските варвари и с душа между зъбите, ко€то вика смъртта, за да го избави от ужаса без край, а други€т - блаженства в прегръдките на ¬елики€ инквизитор - звучаха и отвратително, и кощунствено.
Ќа мо€ въпрос УкойФ не беше съдено да пробие стоманената стена на опазената тайна, затова повиках на помощ два други въпроса - УзащоФ и УкогаФ. » един ден казах на ¬апцарова:
- ¬ие познавахте ли Ѕойка ¬апцарова, преди да се омъжи за тво€ бакьо? “€ отговори спокойно:
- Ќе, не € познавахме.
- —ледователно - продължих аз, - вие не сте имали никакво основание да имате лошо мнение за не€ преди сватбата. “ова е станало по-късно. «ащо и кога?
- ¬сичко започна след разстрела на бакьо - каза ¬апцарова. - Ѕойка казала, че не иска да има нищо общо с наши€ род. » после...
ѕоследва мълчание.
- » какво после?
- ѕосле т€ н€как много бързо го забрави. ƒве седмици след разстрела т€ танцувала на н€каква забава...
—ъпругата, ко€то не носи траур, за да не се радват враговете, създава впечатлението, че е забравила разстрел€ни€. » ако действително се е случило н€къде да танцува, опитал ли се е н€кой да € разбере? » когато краката танцуват, а сърцето плаче, погледнал ли € е съчуствено в очите? » онези, които са израснали с Ѕибли€та, нима не са знаели кое оскверн€ва човека?
ј след ƒевети септември е имало спор кой да бъде наследникът на поета - съпругата или майката, защото законът давал това право на съпругата, но после бил променен в полза на майката.
Ќовината за танцуването била толкова необичайно шокираща, че получила широко разпространение, толкова широко, че стигнала чак до партизански€ отр€д. » тогава »ван  озарев заплакал - заплакал за Ќикола ¬апцаров от огорчение.
» –айна ¬апцарова показваше как с ръкавите и на двете ръце си бърсал сълзите и дори искал на него да се възложи задачата да бъде осъществено възмез-дие... “акива мисли сподел€ше –айна ¬апцарова.
» непри€тни чувства € вълнуваха.
Ќо тези семейни взаимоотношени€ като дисхармони€ от непримирими противоположности предизвикваха основателно недоумение: нима в семейство ¬апцаро-ви единствената спойка е било кулинарното умение на съпругата? Ќима само залъкът хл€б ги е свързвал? ј толкова често и него не са имали. ѕри горчив жи-вот и най-сладки€т залък непоносимо горчи.
ј нима Ќикола ¬апцаров, стига да е искал, не е могъл да използва връзките на баща си и да стане добре охранен царедворец?
Ќо това е било невъзможно за един роден христи€нин, който категорично за€в€ва:
У» нос€ в сърцето си младо тревожното знаме и вечни€ устрем на всички без покрив и хлеб.Ф
ќт сво€ страна Ѕойка ¬апцарова не е имала основание да изпитва при€тни чувства към –айна ¬апцарова.
“ова го вид€х с очите си.
≈дна привечер върв€х по тротоара от хотел У¬олгаФ към площада. » точно там - в долни€ край на градинката пред хотела - стоеше един възрастен сътрудник на вестника.  огато ме вид€, извика ме по име и продължи:
- ≈ла да те запозна€ с Ѕойка ¬апцарова!
ќтидох и се запознахме.
“е продължиха да разговар€т за обикновени неща. јз мълчах, но чувствах, че т€ излъчва необикновено оба€ние. Ќикога не съм имал друго подобно усещане. » точно тогава по улицата мина н€какъв познат, който се провикна:
- ’айде на събрание! –айна ¬апцарова ще разказва спомени.
 огато чу името й, Ѕойка ¬апцарова потръпна ц€лата - от главата до петите. » лицето й придоби болезнено изражение и потъмн€. Ќейната сърдечност мигнове-но изчезна и т€ побърза да се сбогува, за да остане насаме с разплаканото си сърце.
» не можахме да разменим дори и една дума.
¬ живота на човек има вс€какви дни, н€кои от които са особено черни. “акъв черен ден за –айна ¬апцарова се оказа един обикновен ден, в който научихме новината, че е безработна.  ак и защо така се завърт€ха нещата, никога не узнах. «а мене резултатът беше по-важен от причината. ј резултатът беше кошма-рен - семейството не можеше да се издържа само с пенси€та на съпруга й. ∆ивотът неудържимо € принуждаваше да работи.
ј работа н€маше.
“огава т€ доведе майка си от Ѕанско, за да й помага в търсенето на работа.
ћного пъти –айна ¬апцарова ми е задавала един и същи въпрос:
- »скаш ли да те запозна€ с мо€та майка? ўе видиш какъв чуден човек е т€.
—ега имаше възможност да стане запознанството. » една вечер отидох у т€х. Ѕаба ≈лена седеше на леглото и четеше н€каква книга. Ќе ми обърна никакво внимание. —еднах на един стол близо до не€ и зачаках. “€ продължаваше да чете. ћинутите се движеха бавно, но увеличаваха бро€ си. –айна ¬апцарова до-макинстваше и от време на време поглеждаше към нас.
ћълчанието ставаше неудобно.
“огава т€ каза:
- ћамо, кажи му нещо!
Ѕаба ≈лена продължаваше да чете. јз се оказах между две неудобства - и да остана, и да си тръгна.
» когато се чудех какво да прав€, баба ≈лена остави книгата, погледна ме строго и каза:
- —ега тр€бва да се борим да стане това, за което мечта Ќикола ¬апцаров.
—амо това ми каза, но то ми направи много силно впечатление - нима досега нищо не е направено в това отношение? ћайката много добре е познавала красо-тата на мечтите на сво€ син и, съпоставени с реалността, е виждала огромната разлика...
» тогава се случи нещо неочаквано - от гърдите на баба ≈лена се изтръгна стон - и това беше най-болезнено потресаващи€т стон, който чух през живота си. “ози стон на раненото майчино сърце, което плаче с кървави сълзи, не подлежи на описание. Ќеща, които съдържат в себе си необозрима безкрайност, не мо-гат да се разказват. » ако н€кога, н€къде, н€кой ви каже, че майчино сърце е прежалимо своето чедо, не му в€рвайте.
ѕовече не можех да остана - оттук нататък вс€какви думи б€ха излишни.
» дълго време не можах да се съвзема след този страшен стон.
Ќо когато се посъвзех, продължих да се интересувам за безработицата на ¬апцарова поради две причини: със сърцето си чувствах, че спр€мо не€ се извършва огромна несправедливост и защото много добре знаех какво е умиране от глад.
ј надеждата все още беше далече.
≈дин ден пак й зададох неизменни€ въпрос:
-  акво става с тебе?
ѕоследва неизменни€т отговор:
- Ќищо.
- Ќе ходи ли с майка си в ќкръжни€ комитет на парти€та?
- ’одихме.
- ѕри кого?
- ѕри втори€ секретар...
- ѕак ли ти каза, че н€ма работа?
- ѕак.
 огато в душата на човек се насъбере достатъчно огорчение, т€ напуска територи€та на смирението, затова ми беше интересно да знам как е отговорила ¬ап-царова.
- ј ти какво му каза?
- јз се нервирах и за€вих: щом н€ма работа за мене тука, тогава ми позволете да емигрирам на «апад!
- ј той как реагира?
- ѕодскочи цели€т.
- » какво ти каза?
- ѕопита ме: а какво ще правиш на «апад?
√ласът на ¬апцарова прозвуча твърдо и решително:
- «а да напиша романа У омунистиФ.
Ћично аз съжал€вам, че демокраци€та дори и в най-уродливата си форма закъсн€ и този роман остана ненаписан, защото наистина щеше да бъде един много хубав роман. ѕредполагам, че в него щеше да намери своето м€сто и една истинска случка, ко€то ¬апцарова пон€кога разказваше.
ѕреди да постъпи в редакци€та, т€ работела в друго учреждение. ≈дин ден € изпратили да занесе н€какъв документ на н€какъв началник.
» т€ го занесла.
ƒотук - нищо особено.
Ќо оттук нататък започва необичайното.
—лед като ¬апцарова вл€зла, началникът побързал да заключи вратата. Ќав€рно се е над€вал на н€каква лесна победа, нав€рно е очаквал да се хвърли на врата му, да го прегърне страстно и да зашепне на ухото му прелъстително:
- ћиличък!  ъде искаш - на бюрото или на пода?!
Ќо нищо подобно не се случило.
Ќо се случило нещо неверо€тно.
Ќачалникът започнал да плаче.
» след като си поплакал, об€снил й защо го ударил на рев.
- ћене - рекъл той - никой не ме обича!
ѕодтекстът бил €сен: а защо ти да не ме обичаш? «ащо да не дойдеш да седнеш на коленете ми и да зашепнеш мъркащо-гальовно:
- Ќе плачи, мило златно гълъбче! Ќе плачи! »скаш ли да ти докажа колко те обичам? √отова съм за тебе, мило златно гълъбче, да тръгна без пола по улиците! Ќо нищо подобно не се случвало - всичките му очаквани€ и надежди били попарени, че през сърцето на жената ще намери красиви€ път към краката й. » той решил да ги атакува - незабавно, без лирични отклонени€ и ухажьорски церемонии. — подобаваща бързина разкопчал панталона си, измъкнал оттам дадената му от природата сексуална собственост, ко€то в момента била в щръкнало състо€ние и се втурнал към красивата вдовица. ’а сега да видим още ли ще се ина-ти? Ќ€ма ли да й причернее пред очите от такава внушителна гледка и да развее невидимото знаме на поражението...
Ќо вместо това, вдовицата побегнала. » започнала една дълга гонитба около бюрото на началника. ƒълго продължила тази гонитба, ловецът не усп€вал да на-стигне жертвата - размахваната по всички посоки сексуална принадлежност очевидно пречела на темповете на скоростта.
Ќо изведнъж началникът се спр€л. —пр€ла и посетителката. —пр€ла и се изплашила не на шега, защото се питала какво му е станало на началника, дали не му е станало нещо лошо, за което после да си има непри€тности. ј он€ сто€л с гръб към не€, на други€ край на бюрото. » тогава посетителката предпазливо пона-дникнала да види какво става. » вид€ла:
- — десни€ си крак... размазваше... на пода... - с тези думи ¬апцарова завършваше разказа си за тази трагикомична случка.
“у повикан от надежда, ту халосан от разочарование, най-после дойде ден€т, когато т€ можеше да въздъхне облекчено - въпросът се уреди - да започне рабо-та в музе€ на брат си в Ѕанско. ќттук т€ беше тръгнала като ¬апцарова, за да стане  оцакова, след това отново се беше върнала в Ѕанско като ¬апцарова, за да стане след време ћаркова, а сега отново се връщаше в Ѕанско като ¬апцарова.
¬ един горещ летен ден неколцина бивши колеги на –айна ¬апцарова се връщахме от гр. √оце ƒелчев. –ешихме да поспрем в Ѕанско и да й се обадим. ѕриседнахме на пейката до къщата и зачакахме. ¬ратата на музе€ беше отворена, вътре имаше посетители; до нас достигаше гласът на ¬апцарова, ко€то разказваше, разказваше...
ƒотогава си мислех, че € познавам добре - поне в основни линии, както се казва. “огава разбрах, че всъщност истински не съм € познавал, защото това, което чувах, не беше разказ, а едно неверо€тно себераздаване. » това т€ го е правила всеки ден, в продължение на години - притворих очи и се опитах да си го представ€, но не можах - пред очите ми притъмн€.
ѕо-късно т€ отиде да живее в —офи€ и случайността не пожела да пресече пътищата ни отново, за да се поспрем на разговорка.
√одините върв€ха по своите невидими пътища.
≈дин ден ме срещнаха с мой познат, който бил в —офи€, срещнал се с ¬апцарова и си поговорили. »зненадващото беше, че т€ неколкократно казала:
- Ќе тр€бваше така да правим с Ѕойка!
“ази фраза показваше недвусмислено, че в душата на ¬апцарова е настъпил прелом и още нещо - глаголът Уда правимФ беше своеобразен адрес къде тр€бва да търсим вината. Ќо дали всичко щеше да свърши с тази фраза, ко€то и многозначителна, щеше да изглежда недостоверна и оспорима за много хора, защото не беше докумен-тирана.
Ќо не всички щ€ха да € възприемат през призмата на съмнението и особено онези, които познаваха ¬апцарова като почтен и честен човек и силен характер, който заради истината ще отхвърли вс€каква заблуда, откъдето и да идваше т€.
Ќе знаех и никога не узнах как е настъпил този прелом - дали по път€ на постепенните натрупвани€, които неизбежно довеждат до качествена пром€на, или завесата на заблудата е паднала изведнъж - с гръм и тр€сък.
ѕо път€ на истината и с любов към не€ ¬апцарова можеше да отиде и отиде до пока€нието: т€ помоли писмено Ѕойка ¬апцарова да й прости объркването!
“ака постъпват нравствено чистите хора. ј колко енерги€ и нерви б€ха изразходвани напразно! Ќо б€ха изразходвани, защото –айна ¬апцарова беше убеде-на, че говори и защищава истината.
»стината и само истината.
“ук възникват редица въпроси - а авторите на заблудата и техните цели, но и те завинаги ще останат без отговор.
ј този случай, за който ще ви разкажа, хронологично беше по-рано, но аз го оставих за накра€, защото според моето убеждение има неща, до които се дости-га, а не се започва с т€х...
≈дин ден в редакци€та на вестника избухна нещо като миниводородна бомба - новината донесе ¬апцарова, и всички научиха, че стиховете на нейни€ бакьо са преведени на македонски език, но никой никога не вид€ тези преводи. ≈то защо единствен коментатор беше ¬апцарова, а всички останали - слушатели. » на-истина - и одобрението, и възмущението за нас б€ха табу - кой можеше да говори за нещо, което не е виждал?
¬ъзмущението по право принадлежеше на ¬апцарова - такава беше официалната лини€ и официално т€ беше длъжна да € поддържа. ј как иначе, когато дру-ги€т й брат бе първи секретар на окръжни€ комитет на парти€та.
Ќо освен официалната –айна ¬апцарова, аз, сме€ да твърд€, че дон€къде познавах и другата –айна ¬апцарова - неофициалната, от ко€то можеше да се научат забранени истини. —лед дълги официални коментари, които звучаха гальовно за ушите на властниците, дойде ден€т на откровението, на което по пон€тни причини не тр€бваше да има чуждо присъствие. » така - останали насаме, очи в очи, без да се опас€ваме, че наблизо има подслушвач, аз казах:
- ¬апцарова, властващата върхушка се мъчи с всички средства на собственото си безсилие да побългари тво€ брат. Ќима стихове като тези: Утази зем€ - не е мо€ зем€, тази зем€, простете, е чужда!Ф; или като тези: УЌад мойта зем€ в небето опира ѕирин. » мурите в бур€ илинденски приказки пе€т, над ќхрид лазура е толкоз просторен и син, а още надоле е светли€ бр€г на ≈ге€!Ф; или да като поантата на У»линденскиФ: У» ако тр€бват лозунги - добре!Ф - ўе вдигнеме плакати до луната! - —вободна искаме, не щем, не щем протекторати!Ф
- нима това е написано от ръката на българин, а не на македонец? “и си сестра на Ќикола ¬апцаров и не може да не знаеш истината. ћол€ ти се, кажи ми €!  ажи ми какъв се чувстваше той?
ќтговорът й не се размина с моето очакване, защото каза:
- ћо€т бакьо се чувстваше македонец. » това му убеждение не беше случайно, а беше твърдо, непоколебимо, безкомпромисно.
¬апцарова млъкна и почти мигновено постави показалеца на д€сната си ръка върху затворените устни, като по този начин се образуваше кръст - това беше кръстът на редупреждението, че ми е доверена една забранена истина и т€ тр€бва да се съхран€ва зад непроницаемите стени на абсолютното мълчание, за-щото в противен случай всичко е възможно. “огава на човек не може и √оспод да му помогне.
ƒобре разбрах мълчаливото предупреждение. » мълчах. Ќо гледах въпросително.
“ака - гледайки се очи в очи - започна наши€т разговор без думи.
√овореха очите - моите питаха, а очите на ¬апцарова отговар€ха. » не просто отговар€ха, а ми довер€ваха съкровена изповед, ко€то не беше трудна за раз-читане.
ќблечена с думи, т€ би звучала така:
- Ќе се учудвай, че и тримата - мама, брат ми и аз - сме принудени да мълчим и официално да твърдим обратното на истината. Ѕорбата за не€ е невъзможна, защото срещу нас стои власт, ко€то разполага с всички средства на насилието и жестокостта - от подлостта до куршума. ј ние сме с голи ръце, което на прак-тика означава - напълно беззащитни. јко един от нас проговори, той ще повлече и останалите.
Ќека започна с мама.
“€ знае какво е да загуби син.
ћоже ли едно майчино сърце да рискува живота, бъдещето и семейството на други€ си син?  ой, кога и как би му опростило една такава вина? ј брат ми? “ой се намира твърде високо на обществената стълба - първи секретар на окръжни€ комитет и член на централни€ комитет на парти€та. »ма достъп до безотче-тните й фондове. “ова означава, че може да тегли пари по вс€ко време и точно толкова, колкото му тр€бват. ј колко ще му тр€бват, той сам ще си прецени. —лед това за изтеглената сума на никого не дава никакъв отчет. » което е най-важното - тази сума не подлежи на връщане.
ќт всекиго според способностите му, на всекиго - според потребностите. “ова е основни€т лозунг на комунизма.  акто виждаш, никак не е лош. »ма само един - единствен недостатък - че не се отнас€ за всички.
ќсвен това брат ми е зачислен на специално снабд€ване - на символични цени от специални магазини, в които н€ма само млеко от пиле.
Ќо брат ми никога не се е възползвал от тези безотчетни фондове.
- Ќо защо?
- ќт неудобство.
- Ќе виждам причини за неудобство.
- ѕредстави си, че един ден “одор ∆ивков рече: Уя ми дайте он€ списък да вид€ кой какво е дръпнал от безотчетните фондове.Ф
» когато стигне до името на брат ми, би могъл да се изсмее иронично и подигравателно да каже:
- » на Ѕорис ¬апцаров ли е била малка заплатата, ко€то съм му дал! ’а-ха-ха-ха-ха!
“ой се страхуваше от това хихикане и от евентуалните му неписани последици - щедростта можеше да се окаже щракнал капан и после иди се оправ€й!
- —ега разбра ли на какво обществено стъпало се намира брат ми?
- –азбрах.
- Ќо ти недей да мислиш, че той е там само заради собствените си заслуги, а не е и заради бакьо.
- Ќо защо мислиш така?
- ј ти знаеш ли колко много хора имат много по-гол€м актив от брат ми, но не са там, където е той?!
- Ќе завеждам архива на централни€ комитет.
- ј лесно ли е да се откажеш от блаженствата на битието в името на н€каква истина, ко€то ще те запокити на дъното на мизери€та и ще опропасти ц€лото ти семейство? ќнзи, който е израсъл и с Ўекспир, нима не е знаел, че животът е приказка, разказана от идиот?
 акто виждаш, и той е имал основателни причини да носи в душата си драмата на раздвоението. » т€ го е съветвала да предпочита съгласието със силните на ден€. » е мълчал.
≈дин ден аз ще напиша за него: У» Ѕорис беше друг - по-твърд, по-устойчив и не прежив€ваше така дълбоко скърбите и радостите. ’ора като Ѕорис не мисле-ха преди всичко за другите. Ќо Ќикола! “ой живееше за хората и чрез хората. Ѕеше щастлив само тогава, когато направеше н€кого щастлив.Ф
» това ще бъде в€рно.
 акто ще бъде в€рно и другото - че за Ќикола не бива да се разказва както и да е!Ф »ли разказвай Упросто и чистоФ и всичко, всичко! »ли мълчи, стискай зъ-би!Ф
“ака е искал да пише братът за брат си.
Ќо € се опитай да кажеш истина, ко€то се забран€ва от върховете на властта!
ј за Ќикола ¬апцаров е тр€бвало да се пише просто, честно и безкористно. У«ащото се €виха, ще напише брат ми, толкова много користни субективни писани€ за него, водени не от мисълта да сподел€т онова, което е останало в душите от тази светла личност.Ф
» когато направи сво€та горчива равносметка, родни€т, живи€т брат ще каже: Ућо€т най-гол€м гр€х в живота и единствен по отношение паметта на Ќ. ¬апца-ров е този, че дълго, много дълго съм мълчал.Ф » тогава, когато светът откриваше Ќикола ¬апцаров и го обикваше с ц€лата си душа, родни€т му брат, който всъщност най-много би тр€бвало да говори, беше принуден да мълчи. ј когато проговори, беше твърде късно и не можа да каже всичко, което знаеше, защото смъртта го потупа по рамото и му каза:
- “и имаше твърде дълга отсрочка, но не се възползва от не€. —ега тръгвай с мене! «авинаги! » безвъзвратно!
“ака стигнахме до големи€ философски въпрос как да се отсто€ва истината в услови€та на невъзможност.
ўе цитирам велики€ руски поет ≈вгени ≈втушенко. Ќо на руски, без превод, защото всеки грамотен читател ще го разбере. ¬еднъж ≈втушенко и кубински€т поет
≈берто ѕадил€ гостували на обхазки лозар. ≈то какво станало по-нататък.
У - ј что, если € и него спрошу кое-что? - наклонилс€ ко мне Ёберто. - Ёто не будет бестактно?
й, - улыбнулс€ €.
я хорошо абхазских кресть€н и потому не сомневалс€ в старике ѕили€.
Ёберто поправил очки и сказал:
- я хочу спросить у вас о самом главном, что мен€ мучает: существует ли полна€ справедливость и если существует, то как за нее боротьс€?
—тарик ѕили€ ответил так:
- ’орошо, если это теб€ мучает, гость с далекого острова, где € слышал хот€т боротьс€ за справедливость.  онечно, даже горы молоды дл€ того, чтобы отве-тить на этот вопрос, а € моложе гор. Ќо все таки скажу то, что думаю.
≈динственни€ справедливость, котора€ существует - это борьба за справедливость.
“ы спрашиваешь, как за нее надо боротьс€, гость с далекого острова?
«а справедливость не всегда надо боритьс€ со слишкам открытой грудью - потому что тогда следалют хуже и тебе, и справедливости. «а справедливость надо боротьс€ c умом, но и не слишком хитро, потому что тогда тво€ борьба за справедливость может превратитс€ только в борбу за твое собственое существувание.
“ак сказал ѕили€, абхазский виноградарь.
- “ы хочешь записать это? - спросил € у ≈берто.
- «ачем - ответил он. - я и так запомню это на всю жизнь.
» € запомнил это тоже, и тоже навсегда.Ф
–азговорът на мълчанието продължаваше.
» аз съм безсилна пред забранената истина.
» помисли само колко може да бъде у€звима вдовица с две сирачета, ко€то има само залък хл€б.  ъм това безсилие прибави и УактиваФ ми, че съм бивша съпруга на полицейски служител, който внезапно изчезва след девети септември.
ј като се притур€т и греховете на баща ми, за които Ѕорис пише: У…онко ¬апцаров... носи ц€лата вина... за зулумите и убийствата, които извърши организаци€та... “ова беше времето от 1923 - 1927 г. ƒелата и поведението на …онко ¬апцаров от този период гнет€ха ц€лата наша фамили€. ќсобено Ќикола... много тежко изжив€ваше прегрешени€та на баща си. “ой се чувствуваше като виновен пред народаФ, У... от тъмни€ период от живота на сво€ баща Ќикола се срамуваше...Ф обвинителни€т акт за без вина виновни€ може да бъде изфабрикуван и лесно, и бързо и да бъде приложен безпощадно - с българска подлост. ¬ тази подлост не бива да се съмн€ваш никога. ўе ти разкажа само един случай.
Ќа моите събрани€ ти не идваше, защото за два часа н€маше да научиш повече от това, което беше слушал двадесет години. ¬еднъж те пощадих и казах не-що в твое отсъствие.  огато ти влезе в редакци€та, моите колеги те посрещнаха с въпроса:
- «наеш ли какво ни разказа днес ¬апцарова?
» тогава ти научи, че аз си спомн€м 1923 година, когато мама нощем переше кървавите ризи на баща ми. –азбрах, че това те потресе. Ќо тук думата ми беше за нещо друго. Ќа едно от събрани€та ме попитаха:
- ј какъв се чувствваше брат ти Ќикола - българин или македонец? јз б€х на€сно със забранената истина, но не се намирах нито пред микрофон, нито на телевизионен екран и ми беше неудобно пред собствената си съвест да излъжа. » затова казах истината:
- ћакедонец!
“ова стигна до онези, които навс€къде имаха своите невидими очи и уши. » техни€т отговор не закъсн€.
- » какъв беше той?
- —амо с една дума?
- » ко€ беше тази дума?
- √лупачка!
ћълчаливи€т разговор продължаваше. » стигна и до Ѕойка ¬апцарова. » очите на –айна ¬апцарова заговориха:
- Ѕойка не носи в жилите си ¬апцарова кръв, но т€ е неделима от съдбата на нашата фамили€. —амо африкански тапир или н€кой, на когото дават солидна за-плата да го наподоб€ва, може да твърди, че съпругата не е знаела нищо за македонското национално съзнание на човека, който е бил непрекъснато до не€ в продължение на толкова години. ≈то защо беше необходимо над главата на Ѕойка непрекъснато да виси дамоклев меч. —амо едно единствено несъобраз€ване със забранената истина и конски€т косъм щеше да се скъса. » т€ н€маше да може да направи нищо за брат ми.
ќ, тръгне ли човек срещу куршума на забранена истина, уви, то вместо н€каква човешка дума, хихикане след него ще върви!
Ќима т€ не е знаела какво представл€ва ћакедонски€т литературен кръжок? Ќо е писала така, както е дирижирала официалната политика. ¬ УЋетописътФ й ще прочетеш следното от јнтон ¬еликов:
У»ма н€колко срещи с млади прогресивни писатели, предимно деца на българи - бежанци от ћакедони€, на които парти€та възлага да образуват литературен кръжок, наречен ћакедонски литературен кръжок, с цел да укрепват таланта и писателското майсторство на членовете и да вод€т раз€снителна дейност сред прокуденото българско население от ћакедони€ и “раки€.Ф
» какво излиза?
Ѕългари ще вод€т раз€снителна дейност сред българи, че са българи - и ако това не е логика, достойна за африкански тапир, здраве му кажете!
»ли да вземем друг пример.
ѕрез месец юли 1940 година вестниците съобщават, че ще гостува съветски футболен отбор. «а времето си това е неверо€тно събитие, а за определени интеле-ктуални среди - истински празник.
≈то какво сподел€ по този повод Ќиколай Ўмиргела, цитиран в УЋетописътФ: У„леновете на литературни€ и техните близки приготв€т подаръци за съветските спортисти и търс€т начин да им ги предадат.
У”становихме се да направим един плакет-медалион, щеше най-бързо и лесно да се измоделира и отлее от бронз.
—€дай и прави, пък аз ще тичам да уред€ въпроса с отливането...
 ольо не се отдели, докато не му дадох още топли€ гипс. “ой изхвръкна из вратата и отиде да го носи за отливане от бронз...
Ќо предаването бе непредвидено свързано с големи приключени€ и не се осъществи.Ф
¬сичко това е така. » е твърде интересно. ћозъци, които се изт€гат блажено под с€нката на мързела, защото са охранени и прехранени от вкусните гозби на официалната пропаганда, нито обичат в н€-колко от собствените си клетки да задвижат мисловен процес, нито да задават въпроси на несъгласието. ”добната половинчатост ги устройва.
Ќо една будна съвест, ко€то се е ужасила от наглата бруталност на националшовинизма, от подлостта на върховизма, от жестокостта на ванчомихайловистките и УцаросвободителскиФ главорези, от фарисейството на живковизма и демократични€ цинизъм, задава неудобни въпроси, защото пита неподкупно:
- “ова ли е ц€лата истина?
Ќека дадем думата на фактите.
Уѕрез 1940 година Ќиколай Ўмиргела изработва бронзови€ медалион, който е тр€бвало ћакедонски€т литературен кръжок (заедно с много картички и бележ-ки) да подари на гостуващите съветски футболисти. —ами€т Ўмиргела в своите интересни спомени от 1947 година обширно разказва за това, което в изданието от 1966 година е изпуснато. ≈то фактите: на едната страна на медалиона, изработен от Ўмиргела, в горни€ д€л има разв€то знаме, в централни€ д€л на което на три реда е написано —вободна независима ћакедони€. ѕод знамето на малки€ медалион е нанесена етническата карта на ћакедони€, в ко€то е написана познатата мисъл на √оце ƒелчев. ѕод думите с по-големи букви е написано √оце ƒелчев. Ќа задната страна на медалиона е гравирано посвещението ѕреко другарите спартакисти македонската младеш прак€ поздрав на младешта от —.—.—.– 1940, јвгуст. —офи€. ћедалионът е изработен по насто€ване преди всичко на Ќикола ¬апцаров, който както свидетелствува сами€т Ўмиргела, насъбрал и му донесъл ц€л куп карти на ћакедони€. ћедалионът представ€ етниче-ската карта на единствената обединена ћакедони€, изработена от Ўмиргела.  ато символ на македонската освободителна борба не случайно се взема √оце ƒелчев и негови€т девиз, който е широко известен и днес. ÷елта на борбата е постигането на една свободна и независима държава ћакедони€.
“ози медалион сами€т Ќикола ¬апцаров тр€бваше да предаде на съветските футболисти, но не усп€. “ова разказва и Ќиколай Ўмиргела в своите първи споме-ни за Ќикола ¬апцаров от 1947 година.Ф
’айде да допуснем недопустимото - че в 1940 година Ѕойка ¬апцарова не е знаела истината. ј в 1947 година нима не € е научила от публикаци€та на Ќиколай Ўмиргела? Ќай-достоверното е, че т€ е знаела какво може да се каже и какво - не. » човек тр€бва да се съобраз€ва с това, защото над главата му виси крат-ки€т, но страшен въпрос:
- ј после?
ѕосле Улъжците по професи€Ф, както ги нарича един поет, достойно ще изпълн€т сво€та задача, като пуснат в действие словесната артилери€ на мерзостта.
 огато настъпи най-уродливата форма на демокраци€та, за Ќикола ¬апцаров се писаха вс€какви нелепости. Ќе бе отминат и детайлът, че Упри погребението на д€до …онко  ольо не се просълзиФ. » това е напълно об€снимо, като знаем какво е писал Ѕорис ¬апцаров за баща си и отношението на брат си към бащата - изцапан с невинна човешка кръв.
¬ очите ми имаше още въпросителни - те питаха и търсеха отговор. јз упорито питах:
- ¬апцарова, от всичко, което си ми казала досега, едно нещо не разбрах. јма никак не го разбрах - не вид€х тво€та лична вина, за да имаш такава трагична съдба!
Ќе получих отговор. ј може би не го разбрах и попитах с колебливо предположение:
- ј може би изкупуваш чужди грехове? Ќали съдбата никога не ни казва какво ще направи с нас и никога не ни дава об€снени€ за това! ƒълбока възди-шка.
ћоже би сърцето й заплака.
ј когато заплаче човешко сърце, сълзите му не се коментират.
ќпитах се да бъда мечтател, да гледам напред през тунела на времето, но не виждах дори светлинка от насрещен влак. –еалността обещаваше да бъде необ-ратима, защото дори човешкото безумие изключваше алтернативата, ко€то би погребала човечеството и неговата планета би станала разкошен рай за скорпи-они.
- » все пак - казваха очите ми, - представи си, че един ден лицето на света се промени и по зем€та тръгне “емида с везни в ръцете, като от едната страна пос-тави греховете на човека, от другата - възмездието, и започне да го въздава с меча си...
- “ова би могло да стане, ако наистина съществуваше действителна “емида, богин€, разбира се. Ќо сегашната е рожба на човешкото въображение и жажда за справедливост. “€ може да бъде подкупена или купена и никога не създава закони срещу себе си. ўо за правосъдие е това, което се раздава с вързани очи? ўо за богин€ е жената, ко€то се страхува да погледне престъпника в очите така, че кръвта му да замръзне?
Ќо наши€т разговор стана твърде дълъг.
» т€ махна показалеца от устните си. ѕредупредителни€т кръст на мълчанието изчезна. Ќо това не означаваше, че може да се говори свободно. “р€бваше да минат години, но истинската свобода не идваше, а н€каква уродлива и отвратителна геноцидност, ко€то дори н€маше смелостта да € наподоб€ва.
» ако н€кой е прочел всичко това и би се попитал защо все пак го разказвам, ще му отговор€ само с две думи:
- «ј–јƒ» »—“»Ќј“ј!!!

(ѕродължава в следващи€ брой)

 
  пїњ –Э–Р–†–Ю–Ф–Э–Р –Т–Ю–Ы–И–Р
вАЬ–Ь–Р–Ъ–Х–Ф–Ю–Э–°–Ъ–Ю –Ь–Р–Ы–¶–Ш–Э–°–Ґ–Т–Ю –Э–ѓ–Ь–Р –Ш –Э–Х –Ь–Ю–Ц–Х –Ф–Р –Ш–Ь–РвАЬ. –Ф–Ю–Ъ–Ю–У–Р?!
–І–Є—В–∞—Ш
вАЮ...–Э–Х –Ь–Ю–Ц–Х–• –Ф–Р –°–Ш –Ю–С–ѓ–°–Э–ѓ –Ю–Ь–†–Р–Ч–Р–Ґ–Р –Ш–Ь –Ъ–™–Ь –Ь–Х–Э –Ч–Р–†–Р–Ф–Ш –Ґ–Ю–Т–Р, –І–Х –°–™–Ь –Ь–Р–Ъ–Х–Ф–Ю–Э–Х–¶вАЬ
–І–Є—В–∞—Ш
–У–Ю–¶–Х –Ф–Х–Ы–І–Х–Т –Х –Ь–Р–Ъ–Х–Ф–Ю–Э–Х–¶ –Ш –Ч–Р –Ґ–Ю–Р –Э–Х–Ь–Р –Я–Р–Ч–Р–†–Х–К–Х
–І–Є—В–∞—Ш
–°–Р–Ь–Ю –Х–Ф–Э–Р –Х –Т–Ю –°–Т–Х–Ґ–Ю–Ґ –Э–Р –Э–Р–†–Ю–Ф–Ш–Ґ–Х –Ш –Ф–†–Ц–Р–Т–Ш–Ґ–Х вАУ –Э–Р–®–Р–Ґ–Р –Ф–†–Ц–Р–Т–Р –Ь–Р–Ъ–Х–Ф–Ю–Э–Ш–И–Р!
–І–Є—В–∞—Ш
–Ь–Р–Ъ–Х–Ф–Ю–Э–¶–Ш–Ґ–Х –Я–†–Р–Ч–Э–£–Т–Р–•–Р 116 –У–Ю–Ф–Ш–Э–Ш –Ю–Ґ –Ш–Ы–Ш–Э–Ф–Х–Э–°–Ъ–Р–Ґ–Р –Х–Я–Ю–Я–Х–ѓ
–І–Є—В–∞—Ш


–Э–Њ–≤–Њ –Є–Ј–і–∞–љ–Є–µ
–Ю–Ґ –Я–Х–І–Р–Ґ –Ш–Ч–Ы–Х–Ч–Х –†–Ш–°–£–Т–Р–Э –†–Р–Ч–Ъ–Р–Ч
–Ч–Р –Ц–Ш–Т–Ю–Ґ–Р –Э–Р –Р–Ы–Х–Ъ–°–Р–Э–Ф–™–† III –Ь–Р–Ъ–Х–Ф–Ю–Э–°–Ъ–Ш
–Р–ї–µ–Ї—Б–∞–љ–і–∞—А III –Ь–∞–Ї–µ–і–Њ–љ—Б–Ї–Є
вАЬ–Ю—В –і–Њ—Б—В–∞ –≤—А–µ–Љ–µ –≤ –С—К–ї–≥–∞—А–Є—П –љ–µ –µ –њ—Г–±–ї–Є–Ї—Г–≤–∞–љ–∞ –Љ–∞–Ї–µ–і–Њ–љ—Б–Ї–∞ –Ї–љ–Є–≥–∞.–Ю—Й–µ –њ–Њ–≤–µ—З–µ –њ—К–Ї –Ї–љ–Є–ґ–Ї–∞-–Ї–Њ–Љ–Є–Ї—Б –Ј–∞ –і–µ—Ж–∞ —Б —В–µ–Љ–∞ –Њ—В –Љ–∞–Ї–µ–і–Њ–љ—Б–Ї–∞—В–∞ –Є—Б—В–Њ—А–Є—П. –Ч–∞—В–Њ–≤–∞ —В–Њ–ї–Ї–Њ–≤–∞ –њ–Њ-—А–∞–і–≤–∞ –Њ—В–њ–µ—З–∞—В–≤–∞–љ–µ—В–Њ –љ–∞ вАЬ–Р–ї–µ–Ї—Б–∞–љ–і—К—А III –Ь–∞–Ї–µ–і–Њ–љ—Б–Ї–ЄвАЭ, –Ї–Њ—П—В–Њ —В–µ–Ј–Є –і–љ–Є —Б–µ –њ–Њ—П–≤–Є –њ—А–µ–і —З–Є—В–∞—В–µ–ї–Є—В–µ. –Ш–Љ–∞ 22 —Б—В—А–∞–љ–Є—Ж–Є, –њ–Њ–Ї—А–Є—В–Є —Б –Љ–∞–є—Б—В–Њ—А—Б–Ї–Є —А–Є—Б—Г–љ–Ї–Є –Є –і–Є–∞–ї–Њ–Ј–Є, –њ—А–µ–і–∞–≤–∞—Й–Є –Ї–∞—А—В–Є–љ–љ–Њ –і–µ—В—Б—В–≤–Њ—В–Њ –љ–∞ –≤–µ–ї–Є–Ї–Є—П –Љ–∞–Ї–µ–і–Њ–љ—Б–Ї–Є —Ж–∞—А –Є –љ–µ–≥–Њ–≤–Є—В–µ –ї–µ–≥–µ–љ–і–∞—А–љ–Є –њ–Њ—Е–Њ–і–Є –љ–∞ –Ш–Ј—В–Њ–Ї. –Ъ–љ–Є–ґ–Ї–∞—В–∞ –µ —Ж–≤–µ—В–љ–∞, –∞ —В–µ–Ї—Б—В–Њ–≤–µ—В–µ —Б–∞ –љ–∞ –Љ–∞–Ї–µ–і–Њ–љ—Б–Ї–Є –µ–Ј–Є–Ї. –Ю—Б–≤–µ–љ —А–∞–і–Њ—Б—В –Ј–∞ –і–µ—Ж–∞—В–∞ —В–∞–Ј–Є —В–≤–Њ—А–±–∞ –њ—А–µ–і—Б—В–∞–≤–ї—П–≤–∞ –Є–љ—В–µ—А–µ—Б –Є –Ј–∞ –≤—К–Ј—А–∞—Б—В–љ–Є. –Ф–Њ–±—К—А –љ–∞—З–Є–љ –і–∞ –љ–∞–њ—А–∞–≤–Є—В–µ –њ–Њ–і–∞—А—К–Ї –Є –і–∞ —Б—К–±—Г–і–Є—В–µ –Є–љ—В–µ—А–µ—Б–∞ –љ–∞ –≤–∞—И–µ—В–Њ –і–µ—В–µ –Ї—К–Љ –Љ–∞–Ї–µ–і–Њ–љ—Б–Ї–Є—П –µ–Ј–Є–Ї. –Ь–Њ–ґ–µ—В–µ –і–∞ –≥–Є –њ–Њ—В—К—А—Б–Є—В–µ –≤ —Б—В—А—Г–Ї—В—Г—А–Є—В–µ –љ–∞ –Ю–Ь–Ю вАЬ–Ш–ї–Є–љ–і–µ–љвАЭ - –Я–Ш–†–Ш–Э. –Ь–Њ–ґ–µ–Љ —Б–∞–Љ–Њ –і–∞ –±–ї–∞–≥–Њ–і–∞—А–Є–Љ –љ–∞ —Б–њ–Њ–љ—Б–Њ—А–∞ –Њ—В –С–ї–∞–≥–Њ–µ–≤–≥—А–∞–і –Я–µ—В—К—А –°—В–Њ–Є—Ж–Њ–≤, —З–Є–є—В–Њ –њ—А–Є–Љ–µ—А –Љ–Њ–ґ–µ –і–∞–Љ–Њ –і–∞ –≤–і—К—Е–љ–Њ–≤—П–≤–∞.

–Ф–∞—А–µ–љ–Є–µ
–С–Ы–Р–У–Ю–Ф–Р–†–Э–Ю–°–Ґ!
–Э–∞—И–Є—П—В —А–µ–і–Њ–≤–µ–љ —З–Є—В–∞—В–∞—В–µ–ї –Є —Б–њ–Њ–Љ–Њ—Й–µ—Б—В–≤o–≤–∞—В–µ–ї –С–Њ—А–Є—Б –Я–µ—В–Ї–Њ–≤, –ґ–Є–≤–µ–µ—Й –≤ –≥—А–∞–і –І–Є–Ї–∞–≥–Њ, –°—К–µ–і–Є–љ–µ–љ–Є—В–µ –∞–Љ–µ—А–Є–Ї–∞–љ—Б–Ї–Є —Й–∞—В–Є, –љ–∞–њ—А–∞–≤–Є –і–∞—А–µ–љ–Є–µ –љ–∞ –≤–µ—Б—В–љ–Є–Ї–∞ –Њ—В 150 –∞–Љ–µ—А–Є–Ї–∞–љ—Б–Ї–Є –і–Њ–ї–∞—А–∞.
–†–µ–і–∞–Ї—Ж–Є—П—В–∞ –љ–∞ –≤–µ—Б—В–љ–Є–Ї–∞ –±–ї–∞–≥–Њ–і–∞—А–Є –љ–∞ –≥-–љ –Я–µ—В–Ї–Њ–≤ –Ј–∞ –њ–∞—В—А–Є–Њ—В–Є—З–љ–Є—П –ґ–µ—Б—В –Є –њ–Њ–ґ–µ–ї–∞–≤–∞ –Ј–і—А–∞–≤–µ, —Й–∞—Б—В–Є–µ –Є –і—К–ї–≥–Њ–ї–µ—В–Є–µ –љ–∞ –љ–µ–≥–Њ –Є –љ–∞ —Б–µ–Љ–µ–є—Б—В–≤–Њ—В–Њ –Љ—Г.

–Ь–∞–Ї–µ–і–Њ–љ–Є—Ш–∞ –њ–µ–µ
 
–Х–Ф–Э–Р –Х –Ь–Р–Ъ–Х–Ф–Ю–Э–Ш–И–Р
–°–∞–Љ–Њ —В–Є —Б–Є —Щ—Г–±–Њ–≤ –љ–∞—И–∞
–і—А—Г–≥–∞ –љ–µ–Љ–∞ –і–∞ –±–∞—А–∞–Љ–µ
—Б–∞–Љ–Њ –Њ–≤–∞ –Ј–µ–Љ—Ш–∞ –Љ–Є–ї–∞
–љ–Є–Ї–Њ–Љ—Г –љ–µ —Ш–∞ –і–∞–≤–∞–Љ–µ. (2 —Е)

–Ъ—А–µ–љ–µ—В–µ –≥–ї–∞–≤–∞ –≤–Є—Б–Њ–Ї–Њ
–Є–≥—А–∞—Ш—В–µ –Њ—А–Њ —И–Є—А–Њ–Ї–Њ
–Ј–∞–њ–µ—Ш—В–µ –њ–µ—Б–љ–∞ —Г–±–∞–≤–∞
–µ–і–љ–∞ –µ –Ь–∞–Ї–µ–і–Њ–љ–Є—Ш–∞. (2 —Е)

–°–∞–Љ–Њ —В–Є —Б–Є –Љ–∞—Ш–Ї–∞ –љ–∞—И–∞
–±–Є–ї–∞ —Б–Є –≤–µ–Ї–Њ–≤–Є—В–∞
—Б–∞–Љ–Њ –њ–µ—Б–љ–Є –љ–µ–Ї —Б–µ –њ–µ—Ш–∞—В
–љ–∞—И–∞ –µ –Ь–∞–Ї–µ–і–Њ–љ–Є—Ш–∞. (2 —Е)

–Ъ—А–µ–љ–µ—В–µ –≥–ї–∞–≤–∞ –≤–Є—Б–Њ–Ї–Њ
–Є–≥—А–∞—Ш—В–µ –Њ—А–Њ —И–Є—А–Њ–Ї–Њ
–Ј–∞–њ–µ—Ш—В–µ –њ–µ—Б–љ–∞ —Г–±–∞–≤–∞
–µ–і–љ–∞ –µ –Ь–∞–Ї–µ–і–Њ–љ–Є—Ш–∞. (2 —Е)

–Ф–Ю–°–Ґ–Р –Т–†–Х–Ь–Х –Х–†–У–Х–Э –Ю–Ф–Х–Т
–Ф–Њ—Б—В–∞ –≤—А–µ–Љ–µ –µ—А–≥–µ–љ –Њ–і–µ–≤
–і–Њ—Б—В–∞ –ї–Є—З–љ–Є –Љ–Њ–Љ–Є –≤–Њ–і–µ–≤
–≤—А–µ–Љ–µ –Љ–Є–µ –µ –і–∞ —Б–µ –ґ–µ–љ–∞–Љ
–Њ–≤–Њ—Ш –ґ–Є–≤–Њ—В –і–∞ –≥–Њ —Б–Љ–µ–љ–∞–Љ.

–Р—Ш –љ–µ–Ї —Б–µ –Є–≥—А–∞ –љ–µ–Ї —Б–µ –њ–Є–µ
–Љ–∞—И–Ї–Њ –Њ—А–Њ –љ–µ–Ї —Б–µ –≤–Є–µ.

–°—В–∞—А–∞ –Љ–∞—Ш–Ї–Њ —Б–≤–∞—В–Њ—Ш –Ї–∞–љ–Є
–≤–Є–Ї–љ–Є –Ј—Г—А–ї–Є –Є —В–∞–њ–∞–љ–Є
–љ–µ–Ї–∞ –±–Є–і–∞—В –≤ —Б–µ–ї–Њ –Ј–±—А–∞–љ–Є
—Б—В–∞—А–∞ –Љ–∞—Ш–Ї–Њ –Њ—А–Њ –≤–Њ–і–Є.

–Р—Ш –љ–µ–Ї —Б–µ –Є–≥—А–∞ –љ–µ–Ї —Б–µ –њ–Є–µ
–Љ–∞—И–Ї–Њ –Њ—А–Њ –љ–µ–Ї —Б–µ –≤–Є–µ.



–Ю–Ь–Ю вАЩ–Ш–ї–Є–љ–і–µ–љвАЩ - –Я–Ш–†–Ш–Э

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
–Э–∞—З–∞–ї–љ–∞ вАҐ –Ч–∞ –љ–∞—Б вАҐ –Р—А—Е–Є–≤ вАҐ –Ч–∞ –≤—А–Ј–∞–Ї–∞ вАҐ –Ы–Є–љ–Ї–Њ–≤–µ
¬© 2007-2019 –Э–∞—А–Њ–і–љ–∞ –Т–Њ–ї—Ш–∞ - –Т—Б–Є—З–Ї–Є –њ—А–∞–≤–∞ –Ј–∞–њ–∞–Ј–µ–љ–Є.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting