Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
 огато фактите говор€т...

Ќ≈ ¬»Ќ≈“≈ ћј ≈ƒќЌ÷»“≈ «ј ѕ»—јЌќ“ќ!

—тавро  лисурски
(ѕродължава от минали€ брой)

УЌьойиски мирен договор... ¬ правителствената делегаци€ за подписване на мирни€ договор... б€ха включени буржоазни учени и специалисти, които тр€бваше да доказват пред представителите на —ъглашението искани€та на Ѕългари€ за ћакедони€, «ападна “раки€ и ёжна ƒобруджа.
—ъобраз€вайки се със създадената международна обстановка и с положението на Ѕългари€ като победена държава, българската буржоази€ поддържаше вече искането да се даде възможност на населението на ћакедони€, «ападна “раки€ и ёжна ƒобруджа само да реши чрез референдум към ко€ от балканските държави желае да се присъедини. ѕо въпроса за съдбата на ћакедони€ буржоази€та виждаше в момента само едно разрешение: У—ъздаването от ћакедони€ в нейните географически граници на една независима държава, поставена под контрола на главните съюзени и сдружени народи или на н€кой от т€х, който конференци€та би посочила.Ф... ќбкръжена от своите враждебни съседи - —ърбо-хърватско-словенската държава, –умъни€ и √ърци€, - обвин€вана от министър-председател€ на јнгли€ Ћойд ƒжордж в Уимпериализъм и в стремеж към хегемони€Ф, Ѕългари€ се оказа изолирана... јл. —тамболийски бе принуден да подпише на 27 ноември 1919 г. в предградието на ѕариж Ќьойи от името на Ѕългари€ насилнически мирен договор.
[...]
¬ъстанието в ѕетрички окръг. —лед фашистки€ преврат на 9 юни 1923 г. властта в ѕетрички окръг бе разделена между правителството на ÷анков и ¬ћ–ќ, ко€то оказа значителна помощ на превратаджиите. ¬ окръга обаче се разпореждаше ¬ћ–ќ, в ко€то съществуваха две течени€: д€сно начело с “одор јлександров и л€во начело с јлеко ¬асилев, командващ въоръжените сили на организаци€та. ѕривържениците на “. јлександров държаха страната на монархо-фашисткото правителство. Ћ€вото течение бе склонно към разбирателство с Ѕ ѕ.
¬ резолюци€та на ÷  от 5 август 1923 г. отношението на парти€та към македонската национално-революционна организаци€ се определи по следни€ начин: Уѕарти€та тр€бва да продължи най-енергично работата сред македонската и другите емиграции, да укрепи контакта с македонските и другите революционни организации и не допусне т€хното използуване от българската буржоази€ против трудещите се маси.Ф ¬ духа на това решение ÷  на Ѕ ѕ започна преговори с ¬ћ–ќ, в резултат на които бе постигнато следното споразумение: 1) ¬ случай на работническо-селско въстание, ръководено от парти€та, ¬ћ–ќ да остане неутрална и да не подпомага фашисткото правителство. 2) ¬ зам€на на това парти€та се съглас€ва комунистическите организации в ѕетрички€ окръг, в който се разпорежда ¬ћ–ќ, да не вземат участие във въстанието.
¬ъпреки това споразумение обаче привържениците на “. јлександров продължаваха да подпомагат терористическите действи€ на фашистката власт срещу комунистическата организаци€. явно бе, че д€сното крило във ¬ћ–ќ бе минало напълно в услуга на фашисткото правителство и че в случай на работническо-селско въстание ще подкрепи фашистката власт.
ѕри това положение окръжни€т комитет на парти€та в √орна ƒжума€ (Ѕлагоевград) изработи план за въстание, който бе одобрен от ÷ . ѕланът предвиждаше следното: [...] 3) ¬ ѕетричка, Ќеврокопска, —ветиврачка (—анданска) и ћелнишка околи€ да не се вдига въстание, за да не се предизвикват македонските автономисти.
Ќа 22 септември вечерта √орноджумайски€т въстанически отр€д... потегли обратно за √орноджумайско. ¬ ожесточени сражени€ с автономистите, които веднага се вдигнаха срещу него, отр€дът бе разбит и отчасти унищожен. ќстаналата му част усп€ да достигне до –азлог, но там въстанието бе вече потушено. ѕри това положение ръководителите на отр€да вл€зоха в преговори с јлеко ¬асилев и се предадоха в ръцете на автономистите.
[...]
¬ъстанието в –азложка околи€ обаче остана изолирано... разузнаването на революционни€ комитет донесе, че ръководството на ¬ћ–ќ мобилизира въоръжените си сили и ги изпраща към –азлог да потушат въстанието. –ъководителите на въстанието прецениха, че при това положение ще бъде неправилно да влизат в бой с четите на ¬ћ–ќ, в които имаше гол€м брой мобилизирани сел€ни. –ешено бе да се започнат преговори с командуването на автономистките чети...
[...]
–азложението засегна и лъжеавтономистката ¬ћ–ќ. Ћъжеавтономистките бандити б€ха едни от главните проводници на бели€ терор в периода след —ептемврийското въстание. “е изпълн€ваха рол€та на екзекутори-палачи и избиваха по заповед на правителството най-добрите народни синове.
ѕирински€т край беше напълно предоставен на лъжеавтономистите заради техните Уособени заслугиФ към фашистки€ режим. “одоралександровските УвойводиФ и УръководителиФ мимо органите на властта съдеха, колеха и бесеха, налагаха данъци и глоби...  орумпираната лъжеавтономистка организаци€ сама като монополист събираше опиума в ѕирински€ край и го преработваше в хашиш, за да го продава в тъмните вертепи у нас и в ≈вропа. јрестуваните антифашисти в Ѕългари€, натъпкани като добитък в камиони, се изпращаха в ѕирински€ край, за да бъдат изклани от македонските главорези. — една дума, лъжеавтономистката ¬ћ–ќ, замаскирана с ореола на македонското революционно движение, беше в ръцете на двореца и на ÷анковото правителство най-удобни€т инструмент за унищожаване на всички по-изтъкнати антифашисти.
”частието на фашизираната ¬ћ–ќ в потушаването на —ептемврийското въстание, безчинствата, зверствата и грабежите на кървавите УкомитиФ, профашистката дейност на организаци€та в служба на най-омразни€ противонароден режим показаха истински€ лик на македонствуващите банди и отвориха очите на мнозина политически наивни и неосведомени македонци. Ќедоволството от продажната и престъпна дейност на организаци€та почна да се про€в€ва все по-€сно сред масата на македонската емиграци€ и сред населението на ѕирински€ край. ѕод вли€ние на раз€снителната и разобличителната работа, провеждана системно от ƒимо ’аджидимов и групираните около него комунисти македонци, старите честни македонски де€тели се отвърнаха от тодоралександровци. ¬ътре в организаци€та напълно се оформи македонската левица...
[...]
“ъй като не винаги беше удобно държавните органи сами да избиват антифашистките функционери, фашисткото правителство използваше нашироко лъжеавтономистката ¬ћ–ќ за тероризиране и физическо унищожение на своите политически противници. »звън масовите убийства, извършени от кървавите комити през юнските и септемврийските събити€, хората на ¬ћ–ќ б€ха посто€нни екзекутори на разположение на правителството...  ато агенти на тайната полици€ македонски главорези убиваха дръзко, посред б€л ден, без да се кри€т и да б€гат. Ѕългарските съдилища ги УосъждахаФ на смърт, но на следни€ ден те излизаха от затвора, за да продължат адското си дело. ”биецът на ѕ. ƒ. ѕетков, УосъденФ на смърт, по-късно собственоръчно закла адвоката, който беше имал куража да се €ви в съда като ищец на потърпевшата страна.
‘ашисткото правителство и българските капиталисти използуваха опръсканите с кръв комити като същински плашила. “е ги издържаха при фабриките и тютюневите складове, за да държат в респект експлоатираните от т€х работници... ј в самата столица на Ѕългари€ лъжеавтономистите имаха сво€ Уконспиративна обществена безопасностФ, където жертвите на македонските фашисти биваха жестоко изтезавани, за да изчезнат след това УбезследноФ.
[...]
ѕолитиката на реванш най-€рко проличаваше от рол€та, ко€то лъжеавтономистката ¬ћ–ќ игра през юнските и септемврийските събити€ - изобщо през ц€лото управление на ÷анков. “одор јлександров и ген. ѕротогеров, стари агенти на  обургите и на шовинистическата българска буржоази€, заедно с един доста гол€м антураж от журналисти, публицисти, професори и др. б€ха най-от€влените проводници на български€ реваншизъм. ј те б€ха галените деца на правителството и на фашизираната буржоази€. “е правеха дръзки из€влени€ пред вестниците, а вестниците с готовност печатаха високомерните им закани... ( ак се повтар€ истори€та! - б. р.)
[...]
Ќедоволството на македонската емигрантска маса от профашистката дейност на “одоралександровата банда и от предателската политика на правителството спр€мо македонските, тракийските и добруджанските бежанци вземаше все по-широки размери и под вли€нието на  омунистическата парти€ добиваше €вно антифашистки характер.
[...]
Ѕ ѕ с успех провеждаше сво€та единофронтовска политика и по отношение на македонското революционно движение. ѕолитиката на парти€та изц€ло поддържаше принципа на единна автономна ћакедони€ при пълното равноправие на живеещите в не€ народности и беше готова да подкрепи вс€чески македонското освободително движение в борбата му против балканските буржоазно-шовинистически и фашистки правителства. “ова становище се покриваше напълно с онова на Ѕалканската комунистическа федераци€.
ќпитът да бъде включена ¬ћ–ќ като ц€ло в единни€ фронт не даде резултати поради предателството на “. јлександров и ген. ѕротогеров. Ќо това не попречи на все по-т€сното сближение на  омунистическата парти€ и македонската левица. «а всички честни македонци ставаше все по-€сно, че могат да разчитат на искрена и безкористна помощ само от страна на работническата класа начело с нейни€ авангард - Ѕ ѕ. ћакедонците виждаха €сно, че само велики€т —ъветски съюз, който единствен се об€ви против насилническите и грабителски мирни договори, който прокламира и приложи на дело принципа за самоопределение на народите, е готов да помогне за освобождението на всички покорени народи. √рамадна част от македонците в Ѕългари€, отвратена от предателството, продажността и престъплени€та на групата около “. јлександров и ѕротогеров, бързо се ориентираше към македонската левица.
“. јлександров и ген. ѕротогеров б€ха изправени пред опасността да изгуб€т напълно вли€нието си сред македонците, да останат в положението на генерали без арми€. ћакедонското обществено мнение беше €вно против т€хната профашистка дейност.
ѕод натиска на общественото мнение водителите на автономистка ¬ћ–ќ б€ха принудени да поведат преговори с прогресивните антифашистки течени€ на комунисти, федералисти и др., обединени вече в македонската левица, за изграждането на единен македонски революционен фронт. ¬ резултат на тези преговори се стигна до обединението на македонските революционни сили, изразено в бележити€ ћайски манифест, подписан във ¬иена на 6 май 1924 година.
ћайски€т манифест бележеше нов, изключително важен етап в развитието на македонското революционно-освободително движение. «а пръв път революционните сили, обединени в един общ фронт, действуваха съгласувано с прогресивните обществени сили в балканските страни, преди всичко с комунистическите партии, против управл€ващите клики...
¬ ћанифеста се декларираше, че освобождението на ћакедони€ ще се постигне в борба Упротив всички шовинисти и империалисти, против всички угнетители на своите и чуждите народиФ, в неразривен съюз с балкански€ революционен фронт...
ћайски€т манифест беше посрещнат от всички прогресивни среди в Ѕългари€ и ћакедони€ с нескриван възторг. «а фашисткото правителство на ÷анков и за българската шовинистическа буржоази€ манифестът беше гръм от €сно небе. ѕравителството и фашизираната буржоази€ не можеха да се примир€т с мисълта, че автономистката ¬ћ–ќ - най-удобни€т инструмент за провеждането на т€хната шовинистично-реваншистка политика и за упражн€вани€ от т€х кървав терор, може да се изплъзне от ръцете им. —говористката преса об€ви манифеста за Укомунистическа мистификаци€Ф.
«авърналите се в Ѕългари€ “. јлександров и ген. ѕротогеров под натиска на своите стари господари се отказаха от своите подписи.
Ќо т€хното ново предателство не можеше да измени с нищо станалото. ќбединението на здравите македонски сили беше свършен факт. Ќа служба при двореца и фашисткото правителство останаха само професионалните македонски убийци, от които македонското освободително движение не се нуждаеше.
[...]
Ќо все пак то (правителството - б. а.) намери повод да засили терора и да се нахвърли върху комунистите - по-специално върху комунистите-македонци и де€тели на македонската левица.
Ќа 31 август 1924 г. падна убит на път за ћелнишко “. јлександров. ‘изическите убийци действуваха може би несъзнателно за самите т€х по внушение на правителствените среди. „естолюбиви€т и вманиачен шеф на лъжеавтономистката ¬ћ–ќ беше почнал да става неудобен за правителството, което реши да използува неговото убийство за кървава разправа със своите противници. —таналото убийство не беше направено публично досто€ние, докато правителството с неговите лъжеавтономистки оръди€ организира готвени€ погром. Ќа 12 септември в √орна ƒжума€ (Ѕлагоевград) беше свикано УсъвещаниеФ на автономистки де€тели, включително и на тези, които б€ха на позициите на ћайски€ манифест. —ъбраните на УсъвещаниеФ на 12 септември вечерта подло б€ха нападнати от »ван ћихайлов и неговите терористи. ѕаднаха убити јлеко ¬асилев (јлеко паша), полк. јтанасов, редакторът на в. У»линденФ јрсени …овков и около двадесетина техни хора. Ќа 13 септември публично беше съобщено убийството на “. јлександров. ¬ същото време беше хвърлена клеветата, че убийството е дело на комунистите и македонската левица. — тази клевета ÷анковото правителство искаше да оправдае предприети€ погром над комунистите и македонската левица.
Ќа 13 септември падна убит в —офи€ големи€т македонски де€тел, член на ÷  на Ѕ ѕ и народен представител ƒимо ’аджидимов. √узните фашистки власти, за да не позвол€т погребението на видни€ комунист да се обърне в протестна демонстраци€, задигнаха тайно трупа му и го заровиха в гробищата. ѕак в —офи€ беше прострел€н пред дома си известни€т федералист —лавчо  овачев. ¬ ѕловдив падна убит „удомир  антарджиев, виден представител на —ерската група, а в ѕирински€ край б€ха предприети масови избивани€ на комунисти и привърженици на левицата, между които б€ха убити и известните дейци ћетоди јлексиев, —тою ’аджиев, јлександър Ѕуйнов, √. ѕенков, √.  овачев и десетки други. ¬ ћилано (»тали€) падна убит ѕетър „аулев, загдето не беше се отказал от подписа си под ћайски€ манифест, а по-късно беше застрел€н във ¬иена “одор ѕаница. ¬сички тези убийства б€ха извършени от македонските главорези начело с »в. ћихайлов и ген. ѕротогеров по заповед на правителството и двореца.
 ървавата горноджумайска касапница и последвалите € убийства поставиха началото на нова терористична вълна...Ф
(ѕреди известно време едно бивше тъмночервено диктаторско величие, трансформирало се в кмет при демокраци€та, за€ви нещо в смисъл, че истори€та не познава никакви √орноджумайски събити€. √орки€т, той €вно не е чел нито истори€та на собствената си парти€, нито истори€та на Ѕългари€ н€ма да стане жалък! - б. р.)
[...]
У¬ъв връзка с готвената правителствена пром€на (1925 г. - б. р.) вътре в ƒемократически€ сговор беше се формирал блок от народн€шката група начело с јтанас Ѕуров и групата на демократите-сговористи начело с јндрей Ћ€пчев.  ъм този блок се числ€ха още македонската парламентарна група, представителите на ко€то б€ха УизбраниФ в ѕирински€ край посредством кървавите методи на ¬ћ–ќ, и част от депутатите - бивши военни начело с ген. ¬ълков, доверени хора на цар€...
[...]
√рупата на едрата банкерска плутокраци€ около Ѕуров вървеше също с Ћ€пчев. ќсвен това той имаше подкрепата на военни€ министър ген. ¬ълков, €рък привърженик на италианската ориентаци€ на Ѕългари€. — Ћ€пчев б€ха и македонските фашисти от групата на »в. ћихайлов.
√рупата на ÷анков се опита да атакува Ћ€пчев и по външната политика. “ози въпрос послужи като повод за борбите в македонската организаци€. √рупата на ген. ѕротогеров беше за политика на сближение с ёгослави€ и за провеждане на една завоевателна политика на Ѕалканите съвместно с югославската буржоази€. »в. ћихайлов беше за политика на ориентаци€ към фашистка »тали€. ƒвете течени€ в македонската организаци€ се поддържаха от групите в правителствената парти€. јл. ÷анков поддържаше крилото на ген. ѕротогеров, а јн. Ћ€пчев - на »в. ћихайлов. Ќа 7 юли 1928 г. по заповед на »в. ћихайлов беше убит ген. ѕротогеров. — това убийство се започнаха междуособици и взаимни изтреблени€ в македонската организаци€.
[...]
ќпозици€та атакуваше Ћ€пчев по външната политика... ƒълго време границата с ёгослави€ беше затворена... ћакедонските фашисти на »в. ћихайлов, подстрекавани и поддържани от фашистка »тали€, организираха терористични актове в ёгослави€. “е вършеха същото и в Ѕългари€, необозпоко€вани от никого. “е се б€ха оформили като държава в държава, със свои седалища, свои наказателни отр€ди и пр.
[...]
Ќо веднага с решението за разсрочка на българските репарации дойде затруднението от страна на √ърци€, ко€то искаше вземани€та по репарациите от Ѕългари€ да станат за сметка на задължени€та на √ърци€ по договора ћоллов -  афандарис за настан€ване на бежанците.
[...]
ѕо улиците на —офи€ падаха всеки ден жертвите на македонските фашисти. ∆ертви на македонските фашисти станаха и предани синове на работническата класа. ”бит бе на улицата работнически€т народен представител ’р. “райков... Ќа 12 май 1933 г. падна убит секретар€т на –ѕ ѕетко Ќапетов. ћалко по-късно убиха избрани€ на 25 септември 1932 г. общински съветник от –ѕ ѕавел ѕоппандов. ћакедонски фашисти убиха също прекрасните комунисти ’р. ’ролев (√рафа), Ѕожидар ћитрев и …осиф Ќиколов. ѕреди това отвл€коха и водача на ¬ћ–ќ (обединена) —.  авракиров. ¬ негова защита –ѕ организира масови улични демонстрации. —ъщото стана и при погребени€та на убитите работнически дейци ѕ. Ќапетов, ’р. “райков, Ѕ. ћитрев и др.
≈дна шайка от убийци и злодеи се разпореждаше като държава в държава. ћакедонските фашисти си позвол€ваха да организират демонстрации и пред дома на јл. ћалинов, като го заплашваха открито. ѕри убийството на свой човек бандата на »в. ћихайлов, ко€то държеше македонската емиграци€ под свое вли€ние, организираше траурни погребени€ и насъскваше към нови насили€ и убийства. „ашата на търпението прел€, когато бандата на »в. ћихайлов се осмели публично да нанесе удар на ёгославската легаци€ в —офи€, като € нарече Узмийско гнездоФ и заплаши, че ще € срине наравно със зем€та. —тати€та У«мийско гнездоФ, печатана в Унелегални€Ф орган на »в. ћихайлов У—вобода или смъртФ, бе препечатана във в. Ућакедони€Ф. «а тази дръзка провокаци€ в. Ућакедони€Ф бе спр€н за един ден. ¬ъзмущението сред широките народни маси от дейността на бандите на »в. ћихайлов беше толкова гол€мо, че правителството, за да запази престижа си, реши да организира блокада на —офи€ за УразкриванеФ на терористи. Ќа 25 юни 1933 г. —офи€ осъмна блокирана от полици€ и войска. ¬ резултат на блокадата б€ха заловени комунисти, а македонските фашисти, организатори на убийствата, б€ха укрити със съдействието на хора, приближени на властта.
[...]
ќще от първите дни на управлението си (19.V.1934 г. - б.р.) кабинетът на  . √еоргиев започна да действува за сближение с ёгослави€. “ой разтури македонската фашистка организаци€ на »в. ћихайлов, конфискува имуществото и оръжието й, арестува гол€ма част от членовете й.
[...]
—лед като окупираха Ѕългари€, хитлеристите пристъпиха към изпълнение на сво€ план за поробване на ёгослави€ и √ърци€...
Ќа 6 април 1941 г. хитлеристките войски, разположени в јвстри€, ”нгари€ и Ѕългари€, нападнаха едновременно ёгослави€ и √ърци€. —офи€ беше бомбардирана от югославски самолети още същи€ ден... ѕри гол€мо надмощие на военна сила и техника и с помощта на своите агентури в ёгослави€ и √ърци€ фашистка √ермани€ разгроми в двуседмичен срок армиите на тези страни и стана господар на цели€ Ѕалкански полуостров... Ќа 19 април 1941 г. ’итлеровите агенти цар Ѕорис и ‘илов изпратиха български окупационни войски във ¬ардарска ћакедони€ и в Ѕеломорска “раки€. “е об€виха тези земи за присъединени към Ѕългари€ и че с този акт били осъществени Унационалните идеалиФ на български€ народ... Ѕългари€, УспечелвайкиФ ћакедони€ и “раки€, сама загуби националната си независимост. Ќемските коменданти управл€ваха не само ћакедони€ и “раки€, но се разпореждаха и в самата Ѕългари€ като в сво€ колони€.
[...]
Ќа 9 октомври 1941 г. правителството реши да изпрати на »зточни€ фронт санитарен влак с български команден, охранителен и медико-санитарен персонал, което не след много беше сторено. ѕо нареждане на хитлеристкото командуване фашисткото правителство изпрати българска войска да потуши въстанието в районите на ƒрама, —ерес и  авала, предизвикано в кра€ на септември 1941 г. от неописиуми€ терор и грабеж на окупаторите.
[...]
ѕо нареждане от Ѕерлин през 1942 г. българското правителство засили преследвани€та срещу евреите и репресиите срещу антифашистите. Ќа 28 юни 1942 г. излезе закон, съгласно с който правителството получаваше неограничени пълномощи€ за разрешаване на Уеврейски€ въпросФ. —ъздадено беше специално комисарство по еврейските въпроси, което постави евреите в положение на най-неоправдани парии. «а т€х бе въведен полицейски час. ќт 21 часа вечерта до 6 часа сутринта евреите не можеха да излизат от жилищата си. “е получаваха дажби само от 10 до 12 часа, и то с 25% по-малко от другите хора. Ќа евреите бе забранено да имат български фамилни имена. Ќ€маха право да излизат извън очертани€та на населени€ пункт, в който живееха, и да притежават радиоапарати и телефони. ¬секи евреин задължително носеше шестолъчна звезда на л€вата страна на гърдите си. ќт —офи€ б€ха интернирани в провинци€та 25 000 евреи.
ѕравителството не се задовол€ваше с безправието и унижени€та, на които подложи евреите. “о се мъчеше да догони хитлеристите в антисемитските злоде€ни€. «атова то прие тайно постановление, с което възложи на комисар€ по еврейските въпроси да предаде на хитлеристите 20 000 евреи от “раки€ и ћакедони€, за да бъдат откарани в лагерите на смъртта. «а целта беше подписан с хитлеристите съответен договор. ѕо този договор българското правителство се задължаваше никога да не иска интернираните да бъдат върнати обратно. ќт “раки€ и ћакедони€ б€ха грабнати и откарани в ѕолша 11 410 евреи - мъже, жени, старци и деца, от които нито един не се върна.
[...]
ѕретвор€вайки тези указани€ в дело, ÷  на Ѕ ѕ издаде през €нуари 1944 г. окръжно є2... ѕартизанското движение се сочеше в окръжното като челен отр€д за мобилизиране на народните маси в подготовката и провеждането на народното въоръжено въстание под лозунгите: У...Ќезабавно изтегл€не на българските окупационни войски от ёгослави€, √ърци€ и јлбани€...Ф
[...]
»звън пределите на страната действуваха н€колко партизански части, сформирани от войници, единично и групово преминали на страната на партизаните в —ърби€, ћакедони€ и «ападна “раки€...
[...]
—ъс сво€ благопри€тствуващ оттегл€нето на хитлеристките войски УнеутралитетФ и с безгрижието си към съдбата на нашата окупационна арми€ в —ърби€ и ћакедони€ правителството на ћуравиев подпомогна настъпателните планове на хитлеристите и допринесе за отслабване на наши€ военен потенциал в началото на ќтечествената война.
¬ резултат на та€ противонародна политика на правителството, както и на предателството на висши военни командири, н€колко дни преди 9 септември бе пленен от хитлеристите щабът на окупационни€ корпус в —ърби€, както и щабовете на три от корпусните дивизии... ѕоради същите причини подобна бе участта и на намиращата се в ћакедони€ ѕета арми€.
[...]
ѕоради това правителството на ќтечествени€ фронт се вид€ принудено да разформирова както окупационни€ корпус, така и ѕета арми€. ј числеността на ти€ части съставл€ваше близо 50% от заварената на ƒевети септември 1944 г. арми€.
[...]
ќсновните принципи, върху които е изградено нашето училищно дело са изразени в  онституци€та на Ќ– Ѕългари€ от 1947 г. Ѕългарското училище е демократично и прогресивно... Ќационалните малцинства имат право да работ€т за развитието на сво€та национална култура. —ъгласно със «акона за малцинствените училища от 1946 г. и за децата от националните малцинства основното образование е безплатно и задължително до 15-годишна възраст. ќбучението се води на майчин език, като се изучава и български език (чл.9 от «акона за просветата). ћалцинствените училища се приравн€ват с българските по организаци€, наредба и издръжка... ( ъде е тази  онституци€ от 1947 г. ? - б. р.)
* * *
 олкото и да се постарахме да бъдем кратки, все пак се вижда в какво превърнаха върховистите и днешните им последователи св€тата за нас √оцева, илинденска ¬ътрешна македонска революционна организаци€ (¬ћ–ќ). » в какво превръщат историческите факти и съзнанието на хората, особено на младите. ј истори€та за това е истори€, защото, колкото и да се опитват н€кои да € фалшифицират, все н€къде от н€кой неин ъгъл истината наднича. —тига човек да е умен и мислещ, ще съзре първо лъжите, след това и лъжците, а после път€т до истината е прост и лесен.
ј —езираторът (агент У»ванФ) нека да попрочете н€кои книги, защото лесно се става УрецензентФ в ƒържавна сигурност, трудно е да се преглътнат н€кои факти от миналото. » след това да приканва чужда държава да си пренаписва истори€та - първо е нужно да научи сво€та. ѕък и сво€та по-лесно може да подмени с нова... —лед това да научи своите върховистчета и националистчета как се скриват непри€тни факти, за да могат да прав€т по-гол€м герой сво€ кумир »в. ћихайлов... ћакар че това е опасно, като се има предвид, че и днешното ¬ћ–ќ е във властта, а вече вид€хме какво могат да направ€т, когато са там...

(ѕродолжува)

 
  пїњ –Э–Р–†–Ю–Ф–Э–Р –Т–Ю–Ы–И–Р
вАЬ–Ь–Р–Ъ–Х–Ф–Ю–Э–°–Ъ–Ю –Ь–Р–Ы–¶–Ш–Э–°–Ґ–Т–Ю –Э–ѓ–Ь–Р –Ш –Э–Х –Ь–Ю–Ц–Х –Ф–Р –Ш–Ь–РвАЬ. –Ф–Ю–Ъ–Ю–У–Р?!
–І–Є—В–∞—Ш
вАЮ...–Э–Х –Ь–Ю–Ц–Х–• –Ф–Р –°–Ш –Ю–С–ѓ–°–Э–ѓ –Ю–Ь–†–Р–Ч–Р–Ґ–Р –Ш–Ь –Ъ–™–Ь –Ь–Х–Э –Ч–Р–†–Р–Ф–Ш –Ґ–Ю–Т–Р, –І–Х –°–™–Ь –Ь–Р–Ъ–Х–Ф–Ю–Э–Х–¶вАЬ
–І–Є—В–∞—Ш
–Ч–Р –Ф–Х–С–Р–Ґ–Ш–Ґ–Х, –С–Ы–Р–Ґ–Ю–Ґ–Ю –Ш –Ф–Ю–У–Ь–Р–Ґ–Ш–Ґ–Х
–І–Є—В–∞—Ш
–У–Ю–Ы–Ю–У–Р–Э–Ю–Т: –Э–Ш–Х –Ь–Р–Ъ–Х–Ф–Ю–Э–¶–Ш–Ґ–Х –Э–Х–Ь–Р–Ь–Х –Ґ–Ю–Ы–Ъ–£ –Ь–Р–Ъ–Р –Ю–Ф –Ґ–£–†–¶–Ш–Ґ–Х, –Ъ–Ю–Ы–Ъ–£ –Ю–Ф –У–†–¶–Ш–Ґ–Х, –С–£–У–Р–†–Ш–Ґ–Х –Ш –°–†–С–Ш–Ґ–Х
–І–Є—В–∞—Ш
–Ю–Ґ–С–Х–Ы–ѓ–Ч–Р–Э –Ф–Х–Э–ѓ–Ґ –Э–Р –У–Х–Э–Ю–¶–Ш–Ф–Р –Э–Р–Ф –Ь–Р–Ъ–Х–Ф–Ю–Э–°–Ъ–Ю–Ґ–Ю –Ф–Т–Ш–Ц–Х–Э–Ш–Х
–І–Є—В–∞—Ш


–Э–∞ –Љ–ї–∞–і–Є–љ—Б–Ї–Є –Х–≤—А–Њ—Б–Њ–љ–≥ –≤–Њ –•–Њ–ї–∞–љ–і–Є—Ш–∞

–Ь–Р–Ъ–Х–Ф–Ю–Э–Ш–И–Р –Э–Р –Я–Х–Ґ–Ґ–Ю –Ь–Х–°–Ґ–Ю
–Ь–ї–∞–і–Є–љ—Б–Ї–Є –Х–≤—А–Њ—Б–Њ–љ–≥
–Э–∞ –И—Г–љ–Є–Њ—А—Б–Ї–Є–Њ—В –Х–≤—А–Њ—Б–Њ–љ–≥ –Њ–і—А–ґ–∞–љ –љ–∞ –њ–Њ—З–µ—В–Њ–Ї–Њ—В –љ–∞ –і–µ–Ї–µ–Љ–≤—А–Є –Љ–Є–љ–∞—В–∞—В–∞ –≥–Њ–і–Є–љ–∞ –њ–Њ–±–µ–і–Є—Ш–∞ –њ—А–µ—В—Б—В–∞–≤–љ–Є—Ж–Є—В–µ –љ–∞ –С–µ–ї–Њ—А—Г—Б–Є—Ш–∞. –Э–∞ –≤—В–Њ—А–Њ—В–Њ –Љ–µ—Б—В–Њ —Б–µ –њ–ї–∞—Б–Є—А–∞–∞ –њ—А–µ—В—Б—В–∞–≤–љ–Є—Ж–Є—В–µ –љ–∞ –Х—А–Љ–µ–љ–Є—Ш–∞, –∞ —В—А–µ—В–Њ—В–Њ –Љ–µ—Б—В–Њ –≥–Њ –Њ—Б–≤–Њ–Є –°—А–±–Є—Ш–∞.
–Ь–∞–Ї–µ–і–Њ–љ–Є—Ш–∞ –≥–Њ –Њ—Б–≤–Њ–Є –њ–µ—В—В–Њ—В–Њ –Љ–µ—Б—Вo, –∞ —Ш–∞ –њ—А–µ—В—Б—В–∞–≤—Г–≤–∞–∞ –†–Њ—Б–Є—Ж–∞ –Ъ—Г–ї–∞–Ї–Њ–≤–∞ –Є –Ф–Є–Љ–Є—В–∞—А –°—В–Њ—Ш–Љ–µ–љ–Њ–≤—Б–Ї–Є, –Ї–Њ–Є –љ–∞—Б—В–∞–њ–Є—Ш–∞ –њ–Њ–і —А–µ–і–љ–Є–Њ—В –±—А–Њ—Ш 11, —Б–Њ –њ–µ—Б–љ–∞—В–∞ вАЮ–Ф–Є–љ–≥ –Ф–Є–љ–≥ –Ф–Њ–љ–≥вАЬ. –Э–∞ —Б—Ж–µ–љ–∞—В–∞ –Ј–∞–µ–і–љ–Њ —Б–Њ –љ–Є–≤ –љ–∞—Б—В–∞–њ–Є—Ш–∞ –Є –Ь–∞—А–Є—Ш–∞ –Ч–∞—Д–Є—А–Њ–≤—Б–Ї–∞ –Ї–∞–Ї–Њ –≤–Є–Њ–ї–Є–љ–Є—Б—В–Ї–∞, –Э–Є–Ї–Њ–ї–∞ –Ґ—А–µ–љ—З–µ–≤—Б–Ї–Є –Ї–∞–Ї–Њ —В–∞–њ–∞–љ–∞—А –Є –Х–Љ–Є–ї–Є—Ш–∞ –Ы–∞–љ–≥–Њ–≤—Б–Ї–∞ –Є –°–∞—А–∞ –Ь–∞—А–Ї–Њ—Б–Ї–∞ –Ї–∞–Ї–Њ –±–∞–ї–µ—А–Є–љ–Є.
–Э–∞ –Љ–∞–љ–Є—Д–µ—Б—В–∞—Ж–Є—Ш–∞—В–∞ —Г—З–µ—Б—В–≤—Г–≤–∞–∞ 17 –Ј–µ–Љ—Ш–Є. –Ь–∞–Ї–µ–і–Њ–љ–Є—Ш–∞ –љ–∞ —Ш—Г–љ–Є–Њ—А—Б–Ї–Є–Њ—В –Х–≤—А–Њ—Б–Њ–љ–≥ –љ–∞—Б—В–∞–њ—Г–≤–∞ –њ–Њ –њ–µ—В—В–Є –њ–∞—В.

–Ь–∞–Ї–µ–і–Њ–љ–Є—Ш–∞ –њ–µ–µ
 
–Ь–Р–Ъ–Х–Ф–Ю–Э–Ш–И–Ю, –Ь–Р–И–Ъ–Ю –Ь–Ш–Ы–Р
–Ь–∞–Ї–µ–і–Њ–љ–Є—Ш–Њ, –Љ–∞—Ш–Ї–Њ –Љ–Є–ї–∞,
–љ–Њ–≥—Г —Б–Є —Б—В—А–∞–і–∞–ї–∞,
—Б—В—А–∞–і–∞–ї–∞ —Б–Є –Љ–∞—З–µ–љ–Є—Ж–µ
—Ж–µ–ї–Є –њ–µ—В –≤–µ–Ї–Њ—Ш.
–Р—Ш–і–µ –±—А–∞—В—Ш–∞ –љ–µ —Б–њ–Є—В–µ,
–Њ–і —Б–Њ–љ —Б–µ —А–∞–Ј–±—Г–і—Г–≤–∞—Ш—В–µ,
–і–Њ—Б—В–∞ —А–Њ–њ—Б—В–≤–Њ –Є —В–Є—А–∞–љ—Б—В–≤–Њ,
–њ–Њ—Ш–Ї–µ –љ–µ —Б–µ —В—А–њ–Є—В.
–Ъ–Њ—Ш —И–Њ –љ–Њ—Б–Є –Љ–∞—И–Ї–Њ —Б—А—Ж–µ,
–Љ–∞–Ї–µ–і–Њ–љ—Б–Ї–Њ –Є–Љ–µ
–љ–µ–Ї –њ—А–µ–њ–∞—И–Є—В –Њ—Б—В—А–∞ —Б–∞–±—Ш–∞,
—Б–Є—В–µ –љ–∞ –Њ—А—Г–ґ—Ш–µ.
–Р—Ш–і–µ –±—А–∞—В—Ш–∞ –љ–µ —Б–њ–Є—В–µ,
–Њ–і —Б–Њ–љ —Б–µ —А–∞–Ј–±—Г–і—Г–≤–∞—Ш—В–µ,
–і–Њ—Б—В–∞ —А–Њ–њ—Б—В–≤–Њ –Є —В–Є—А–∞–љ—Б—В–≤–Њ,

–Ь–Ю–Ь–Ш–І–Х–Э–¶–Х –Ь–Р–Ы–Ю –£–С–Р–Т–Ю
–Ь–Њ–Љ–Є—З–µ–љ—Ж–µ –Љ–∞–ї–Њ —Г–±–∞–≤–Њ,
—И—З–Њ —В–Є —Ш–µ –±–µ–ї–Њ –≥—А–ї–Њ—В–Њ
–Ї–∞–Ї–Њ –љ–∞ —Д–Є–ї—Я–∞–љ–Њ—В –і–Њ–љ–Њ—В–Њ.
–§–Є–ї—Я–∞–љ–Њ—В —Ш–µ –њ–Њ–ї–љ —Б–Њ —А–∞–Ї–Є—Ш–∞,
–њ–Њ–і–∞—Ш –Љ–Є –≥–Њ –і–∞ —Б–µ –љ–∞–њ–Є—Ш–∞–Љ,
–і–∞ –њ–Є—Ш–∞–Љ –і–∞ —Б–µ –Њ–њ–Є—Ш–∞–Љ
–Є –љ–∞ —Б–Ї—Г—В–Њ—В –і–∞ —В–Є –Ј–∞—Б–њ–Є—Ш–∞–Љ,
–љ–∞ –∞–ї–µ–љ–Њ—В–Њ —Б–Ї—Г–і–љ–Є—З–µ,
–љ–∞ —И–∞—А–µ–љ–Њ—В–Њ —Д—Г—Б—В–∞–љ—З–µ.

(–°–µ–Ї–Њ—Ш —Б—В–Є—Е –Њ—Б–≤–µ–љ –њ—А–≤–Є–Њ—В —Б–µ –њ–Њ–≤—В–Њ—А—Г–≤–∞ –њ–Њ –і–≤–∞ –њ–∞—В–Є)



–Ю–Ь–Ю вАЩ–Ш–ї–Є–љ–і–µ–љвАЩ - –Я–Ш–†–Ш–Э

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
–Э–∞—З–∞–ї–љ–∞ вАҐ –Ч–∞ –љ–∞—Б вАҐ –Р—А—Е–Є–≤ вАҐ –Ч–∞ –≤—А–Ј–∞–Ї–∞ вАҐ –Ы–Є–љ–Ї–Њ–≤–µ
¬© 2007-2019 –Э–∞—А–Њ–і–љ–∞ –Т–Њ–ї—Ш–∞ - –Т—Б–Є—З–Ї–Є –њ—А–∞–≤–∞ –Ј–∞–њ–∞–Ј–µ–љ–Є.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting