Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
ЕВРОПА ЌЕ ТРЕБА ДА ИЗВРШИ ПОСИЛЕН ПРИТИСОК ВРЗ БУГАРИЈА ЗА РЕГИСТРАЦИЈАТА НА ОМО „ИЛИНДЕН“ - ПИРИН
МАКЕДОНЦИТЕ JА ПРОДОЛЖУВААТ БОРБАТА ЗА СВОИТЕ ПРАВА
JАН ПИРИНСКИ


КОМИТЕТОТ на министрите при Советот на Европа направи нов чекор кон регистрацијата на ОМО „Илинден“ - ПИРИН (решението на Комитетот може да се прочита на стр. 3). Но за жал не го изврши неопходниот притисок врз Бугарија за таа веднаш и без одоговлекување да ја исполни пресудата донесена во корист на партијата од страна на Европскиот суд за човекови права во Стразбург.
КРАJНО време е Европа да разбере и да изјави, дека Бугарија е задолжена и треба без одоговлекување да ги признае правата на сите малцинства. Зошто, неспоиво е за една држава, која претендира дека е демократска и уште повеќе е членка на Европската унија да врши дискриминација и асимилација врз своите граѓани со небугарска свест.
Читај
Успеси на македонската дипломатиа
ПОДРШКА ОД ЛУКСЕМБУРГ ЗА ВЛЕЗ НА МАКЕДОНИJА ВО НАТО И ЕУ
(По македонскиот печат)


„Луксембург силно го поддржува членството на Македонија во структурите на НАТО, бидејќи смета оти тоа ќе даде силен сигнал на напорите што земјата ги прави за развој на демократијата и мултиетничкото општество, но тоа ќе биде сигнал и за регионот да продолжи со демократските и мирни процеси. ЕУ се надева дека, конечно, во регионот цврсто ќе се воспостави стабилноста, мирот и демократијата, бидејќи тоа е во интерес не само на самиот регион туку и на Унијата“, рече министерот за надворешни работи и имиграција на Луксембург, Николас Шмит.
Читај
ЕС - с програма за бьдещето
ПРИЕТ Е НОВ ДОГОВОР ЗА РЕФОРМИ
Георги Христов


На 18 октомври т. г. на неформалната си среща в Лисабон дьржавните лидери на 27-те успяха да изчистят всички недоразумения по текста на договора за реформи на Европейския сьюз. Той ще бьде официално подписан на 13 декември т. г. пак в Лисабон. С приемането и подписването на договора се поставя края на кризата, която присьства от две години в ЕС и на сьмненията за неговото бьдеще.
Ние, македонците, с удовлетворение приветстваме постигнатия исторически резултат от членките на Европейския сьюз при приемането на този важен документ за страните на Европа. Позитивните исторически процеси на Сьюза ни дават на нас, македонците, кураж и вяра, че няма да бьде далеч денят, в който ще можем да празнуваме триумфа на нашата победа, на осьществените ни искания за човешки права и свободи.
Читај
Размисли по повод
ЕДНА ДОБРА ДУМА ЗА МАКЕДОНИЯ
Биляна Вардарска


ОКОЛО средата на м. юли т. г. известна радиостанция ощастливяваше националния ефир с предаване, в което ставаше дума за пьрвокачествения бьлгарски патриотизьм и за Македония. Макар че началото бях изпуснал, постепенно се случи нещо необичайно - почувствувах как неудьржимо нарастват ушите на любопитството ми, толкова неудьржимо, че стигнаха чак до Брюксел.
И КОГАТО един ден тази стена рухне, обикновеният честен човек ще си каже:
- Я-а-а-а, истината била сьвсем друга и няма нищо общо с оная долнопробна проститутка, която ни натрапваха шарлатаните в Бьлгария!!!
Читај
Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В.Г.Белински
ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма
Доц. д-р Георги Радулов


Като година на избухване на вьстанието бьлгарски историци посочват 969 г., но отчитайки стремежа им да докажат, че Самуил е бьлгарски цар, имаме основание да се сьмняваме в тяхната коректност. По-прецизен в това отношение е Марин Дринов. Той пише, че “доколкото може да се сьди по едно тьмно свидетелство на Кедрин, вьстанието е избухнало през 963 г.”. Той е категоричен, че вьстанието е обявено против цар Петьр. Дринов пише: “Наскоро след това днешна Македония се отцепи от царството на Петра и образува отделна дьржава, под управлението на Самуила”.
Читај
Европа за ОМО “Илинден” - ПИРИН
ПОСЛЕДНИТЕ РЕШЕНИЯ НА КОМИТЕТА НА МИНИСТРИТЕ ПРИ СЬВЕТА НА ЕВРОПА

(Относно регистрацията на ОМО “Илинден” - ПИРИН)
Представителите,
Отбелязаха отново даденото уверение от българските власти да осигурят пълното изпълнение на тези присъди без следващо отлагане с цел да предотвратят друго нарушение на правото на асоцииране на организацията-апликант и нейните членове;
Накрая решиха, че всички необходими мерки за изпълнението на тези решения трябва да бъдат предприети до тяхната втора среща през 2008 г.
Читај
Филетизъм или проклятие
НЯКОИ АСПЕКТИ НА ВЕЛИКОБЪЛГАРСКИЯ ШОВИНИЗЪМ
д-р Костадин Георгиев
(Продължава от миналия брой)



Много десетки милиони лева, изтрьгнати от бьлгарския народ, буржоазията е прьснала за поддьржането на бьлгарската националистическа пропаганда в Македония.” При всичките колосални средства, които се хвьрляха за Екзархията, бьлгарските управляващи крьгове не си правеха илюзии относно това, че сама по себе си тя би била в сьстояние да извьрши някакво националистическо чудо и да промени македонското национално сьзнание с бьлгарско.
Читај
Календар
ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

ВЕСЕЛИНОВ КОСТА - Македонски национален културен деец, публицист, поет, историк. В годините между двете световни войни е един от знаменитите македонски журналисти и публицисти, участвали в процеса на потвърждаване и утвърждаване на македонската национална мисъл. Роден през 1908 година в с. Бобошево, Дупнишко. Живял и учил в Горна Джумая (дн. Благоевград), Пиринския дял на Македония. Право следвал в София и в Белград. Виден член на обединената ВМРО.
Читај
МАКЕДОНИЈА ВО ТРАУР! ЗАГИНА ТОШЕ ПРОЕСКИ

Македонскиот пејач Тоше Проески загина на 16 октомври во сообраќајна несреќа во Хрватска. Како што јавија хрватските медиуми, несреќата се случила околу 6 часот и 25 минути, на два километри од клучката кај Нова Градишка, при судар на “Фолксваген Туарег” со сребрена боја и камион.
Во возилото, освен Проески кој спиел на совозачкото седиште, биле и менаџерката Лилјана Петровиќ (1958) и Ѓорѓе Ѓорѓески (1975) од Скопје кој управувал со возилото. Возачот на “Туарегот”, Ѓорѓески и менаџерката Петровиќ, која е полесно повредена, се превезени во болница во Нова Градишка, потврди истражниот судија Стјепан Фрањиќ.
Читај
ЗА ЖИВОТОТ НА ТОШЕ ПРОЕСКИ
(Страницата е подготвена по материjали од “Утрински весник”)


Во годината кога нашата најголема пејачка ѕвезда требаше да го прослави својот јубилеј - 10 години постоење на музичката сцена - се случи трагедија. Цела Македонија тагува по златното момче од Крушево.
Последната средба со домашната публика Тоше ја имаше на 5 октомври, на Градскиот стадион, каде што пееше по трет пат. „Каде и да одам, што и да правам, никогаш нема да ја заборавам Македонија. Јас сум Македонец и секогаш ќе тргнувам оттука“, велеше Тоше. Не знаејќи дека пее за последен пат, Тоше се поздрави на посебен начин со своите фанови - легна на сцена под ѕвездено небо и пееше без прекин цели три и пол часа!
Читај
Од историјата на пиринскиот дел на Македонија
БОРБАТА НА МАКЕДОНЦИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНИ ПРАВА НИКОГАШ НЕ ЗАПИРАЛА
Д-р Васил Јотевски
(Продолжува од минатиот број)



Според резултатите од тој попис, што биле обработени и објавени 1961 година, националниот состав на населението во пиринскиот дел на Македонија по околии е следниот: во Благоевградската околија (поранешна Горноџумајска) - 30 561 Македонци, 26 403 Бугари и 1 597 од другите малцинства или вкупно 58 561 жител; во Околијата Гоце Делчев (порано Неврокоп) како Македонци се запишеле 29 568 лица, како Бугари 31 941 и 3 001 од другите малцинства. Во Петричка околија се запишеле 40 008 лица како Македонци, 7 334 како Бугари и 1 042 од другите малцинства. Во Разлошка околија имало 23 352 Македонци, 23 344 Бугари и 917 од други националности и во Санданска (поранешна Светиврачка) околија се евидентирале 53 373 Македонци, 4 649 Бугари и 1 855 од другите малцинства.
Читај
Бројни изрази на сочувство
ТАГАТА ГИ ПОГОДИ И ОБЕДИНИ СИТЕ
(По “Утрински весник”)


„Тоше Проески беше искра која светеше со својот талент, ентузијазам на младоста и со огромниот хуманизам. Својата уметност ја донесе до исклучително ниво која беше за почит, восхит и пријателство од најголемите светски уметници кои во него видоа некој што е еднаков на нив и брат. Ги наполни срцата на сите оние кои веруваат во добрината и искреното залагање на подобра и поправедна иднина за сите. Франција ја дели болката со сите оние кои денес плачат. Франција не го заборава тој глас кој го чува во своето срце како вистинско богатство“, се наведува во изјавата на францускиот амбасадор Бернард Валеро.
Читај
Сознајби
НАЦИОНАЛНАТА ДЕЈНОСТ НА ДИМИТРИЈА ЧУПОВСКИ
Акад. Блаже Ристовски
(Продолжува од минатиот број)



Тоа е и таква е расположивата патриотска поезија на Димитрија Чуповски и на сп. “Македонскiй голосъ (Македонски глас)”. Ако се имаат предвид околностите во коишто се создавани овие стихови, сосем е разбирлив нивниот предимно утилитарен карактер. Впрочем, такви се сите 25 досега познати (објавени и необјавени) поетски состави од периодот на Балканските војни и непосредно по нив (1913-1915). Во нив се истакнува културно-историското право и докажаната подготвеност на македонскиот народ за живот во сопствена автономна, федерална/конфедерална или самостојна држава.
Читај
Само во Грциjа и Бугариjа трагедиjата остана без внимание
СВЕТСКИТЕ МЕДИУМИ ЗА СМРТТА НА ТОШЕ ПРОЕСКИ
Верче Георгиевска


Светските агенции со молскавична брзина ја пренесоа веста за трагичната смрт на нашиот пејач со извонреден глас, Тоше Проески. Шокантната вест за загинувањето на Тоше први ја јавија хрватските електронски медиуми речиси неполн час по трагедијата. Во текот на целиот ден сите медиуми постојано ги објавуваа деталите за причините на несреќата, за состојбата на неговите сопатници во возилото, а веднаш објавија и снимки од местото на несреќата, покажувајќи на тој начин колку нашата ѕвезда е популарна во регионот, нарекувајќи го „принц на балканскиот поп“.
Шокантната вест ги потресе и сите посетители на Интернет-порталите, па дури и оние кои не ја слушаат неговата музика, но го ценат неговиот талент и гласовни можности.
Читај
Објектив
МАКЕДОНСКИОТ ЈАЗОЛ
Ханс-Лотар Штепан
(Продолжува од минатиот број)



Торстен Сцобрис цитира еден упатен и разумен уредник на весникот “Македонија”, кој изјавува разбирање за “стравот на ‘Македонистите’... од можна источнобугарска културна и стопанска хегемонија”. Сцобрис оваа умесна статија од 1871 год. ја оценува како “прв знак за македонски сепаратизам”.
Значи и во тоа време постоел македонски јазичен и етнички сепаратизам. Ова го потврдува и Јута де Јонг врз основа на нејзините истражувања, со тоа што во нејзината студија упатува на тоа дека македонскиот јазик се одделил од бугарскиот уште во XIX век.
Читај
Претседателот Црвенковски говореше на Генералната конференција на УНЕСКО во Париз
“8 СЕПТЕМВРИ” ЗА БАДИНТЕР
Тони Гламчевски


Македонскиот претседател Бранко Црвенковски завчера му го врачи високото државно одликување - орденот “8 Септември” на проф. д-р Роберт Бадинтер поради неговиот исклучителен придонес за јакнењето на меѓународната положба и углед на Република Македонија и неговиот придонес за развојот и афирмацијата на меѓунационалните односи во земјата, а и поради неговиот придонес за развивањето и зацврстувањето на пријателските односи и соработката на Република Македонија со Република Франција.
Читај
Генеза на мегаломански идеи
МАКЕДОНИЈА И ГРЦИЈА
Димитар Вамваковски
(Продолжува од минатиот број)



Осамостојувањето на Македонија предизвика шок во Грција. Започна една невидена дипломатска кампања и пропаганда со цел да се спречи создавањето на новата држава и на нејзиното стабилизирање. Деталите се познати. Еден од најсериозните аргументи со кои се манипулираше беше: новата држава не може да го носи името Македонија бидејки, со мал исклучок, таа не била лоцирана на македонска територија. Тоа име можело да го носи само областа која 1913 г. и припаднала на Грција. Скоро откриениот документ во Атина од 1885 г., меѓутоа, покажува колку грчката пропаганда била безкрупулозна. Во тој документ се гледа тоа што веќе се знаело - имено “историска Македонија” се простира од планината Олимп до Шара. Значи Р.Македонија е создадена на македонска територија.
Читај
Публикувано преди 62 години
МИГОВЕ ОТ МНОГОВЕКОВНАТА БОРБА НА МАКЕДОНЦИТЕ ЗА СВОБОДА И НЕЗАВИСИМОСТ
Иван Харизанов
(Продължава от миналия брой)



Едва след обед Яне запитва жените дали могат да влезат четниците, за да видят детето и честитят на майката, и когато се дава сьгласието, привечер две редици вьорьжени хора навлизат в избата и почват един по един, некак церемониално да честитят на майката, като всеки на свой ред поемал бебето от мис Стон, която го дьржала права в рьцете си и давали своята благословия по обичая, кой както знаел. Сцената била крайно трогателна, а заедно с това и крайно тьржествена. Мис Стон бележи в спомените си - тя заслужавала да бьде нарисувана от някой художник. И когато един от четниците запитал как ще го крьстят, жените сьобщили - Еленка, на името на мис Стон и на майката на Цилка. Тогава всеки по свой ред почнал да го назовава галuовно Еленче, Ленче и почват по отделно всеки да реди кой какво ще му подари - един обещава дрешки, друг чепички, трети свирка, а един обещал да сьчини песен по случая.
Читај
O tempora, o mores!
ПРОТИВ МАКЕДОНЦИТЕ В БЬЛГАРИЯ
Стойко Стойков
(Продължава от миналия брой)



Гражданската позиция по историческите вьпроси и “историческата истина” за Тюлеков са отправни точки при отричането на македонското малцинство в Бьлгария. Но той явно не е успял да схване, че сьществуването на македонското малцинство в Бьлгария не е и не може да бьде вьпрос на позиция или тьлкуване на миналото, а е вьпрос на факт и като факт е несьмнен. Можем да имаме гражданска позиция по вьпроса ще уважим ли правото на хората с македонско самосьзнание, ще приложим ли спрямо тях принципите на демокрацията, ще се сьобразим ли сьс законите и ще зачетем ли правата на човека? Или ще изберем пьтя на дискриминацията, отрицанието и тоталитаризма (което вече и не е гражданска позиция).
Читај
Европа ни даде ясен знак, че сьдиите ни трябва да са безпристрастни и компетентни
ПЬРВИ СМЕ ПО БРОЙ НА ДЕЛА В СТРАСБУРГ
(Препечатано от вестник “Струма”)
Интервю на Галина Константинова



Имам предвид и делото на ОМО “Илинден”, двете конституционни решения по член 7 от Закона за вьзстановяване собствеността вьрху одьржавени недвижими имоти, при които нашият конституционен сьд взе такива решения, че се наложи Страсбург да ги коригира в сьответствие с вьрховенството на закона, принципите за защита на правата на човека и основните свободи. От гледна точка на изключителната роля на Европейския сьд, която играе в сьвременната политическа обстановка в Бьлгария и останалите източноевропейски страни, кьдето той буквално внася европейски правозащитни стандарти, допускането на неподготвени и политически обременени сьдии е абсолютно недопустимо, защото не само затормозяват работата на сьда.
Читај
ОМО “Илинден” - ПИРИН
ИЗ ДЕЙНОСТТА НА ПИРИН

На 21 октомври т. г. в с. Коларово, Петричко, се състоя заседание на Централния съвет на ОМО “Илинден” - ПИРИН в разширен състав: освен членовете на ЦС присъстваха и членове на ЦКРК, голям брой представители от общинските комитети и активисти. Заседанието имаше отчетен характер. Председателството направи отчет за извършеното във връзка с новата регистрация, за отказа на Върховния касационен съд да регистрира партията, некоректната политика на правителството, което едно обещава в Страсбург, а друго прави. Докладвани и разисквани бяха и последните решения на Комитета на министрите във връзка с партията.
Читај
   НАРОДНА ВОЛЈА
Слоганот „Македонија е бугарска“ прогласен за официјална стратешка цел на Бугарија е закана по мирот
Читај
ПОЧЕТОХА ПАМЕТТА НА ВОЙВОДАТА АТАНАС ТЕШОВСКИ
Читај
Гласовете ви чуваме
Читај
Бугарија да ги изврши пресудите во корист на здруженијата на Македонците
Читај
Бугарија сака да го наметне своето видување за историјата
Читај


Стихове
 
На земята си живяхме
и щастливо, и печално,
но под сльнцето вьрвяхме
неразделни изначално.

В много робства оцеляхме
и останахме безспорни,
затова, че вечно бяхме
сьдбоносно непокорни.

От изстрадана идея
и борба срещу тирани
сьтворихме епопея
под илинденски камбани.

По света се разпиляхме
като плачещи душици,
че в трагедиите бяхме
с участта на мьченици.

Много крьв и пот проляхме,
че светьт е вечна драма,
но и в нея надделяхме
и не може да ни няма!

От сьрцето на сьдбата
трьгват нашите пьтеки,
за да бьдем на Земята
днес и утре! И навеки!!!

АЛЕКСАНДЬР МАКЕДОНСКИ


Македонија пее
 
БОР САДИЛА МОМА ЕВГЕНИЈА
Бор садила мома Евгенија,
бор садила ем Богу молила:
- Дај ми Боже бор да ми порастит
да се качам на борои ветки,
да си видам сред море гемија,
во гемија окован делија.
Раце му се синџир заклучени,
ноѕе му се букаги стегнати.
На рамена два сиви сокола.
Го опита мома Евгенија:
- Сош‘ ги раниш два сиви сокола?
Одговара окован делија:
- Парче сечам соколи ги ранам,
солѕи ронам вода и напивјам.

(Секој стих се повторува по три пати)

БОЛЕН МИ ЛЕЖИТ
Болен ми лежит
Миле Попјорданов,
над глава му стои
стара му мајка,
жално го жали,
милно го плачи.

- Стани ми стани,
мое мило чедо.
Твоите другари
по сокаци одат,
по сокаци одат,
жални песни пеат:

- Бог да го прости
Миле Попјорданов.
Миле Попјорданов
за народ загина,
за народ загина
за Македонија.


Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting